Първан Симеонов
на снимката: Политологът Първан Симеонов
Първан Симеонов е роден през 1982 г. в Стара Загора. Завършва журналистика и политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изследовател в областта на политическите партии, докторант по политология в СУ „Св. Климент Охридски“.
Той е изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл болкан“.

 

 

Г-н Симеонов, преди няколко дни представихте изследване, според което желанието на младите да емигрират все повече намалява. Узря ли най-после младото поколение, че човек е приет най-добре в собствената си родина, или причината за тези резултати е друга?

Комплексни са причините. Да, на границата на двете столетия едва 14 на сто от младото поколение казваха „никога няма да емигрираме”, т.е. нямаха намерение да емигрират въобще. Преди 4 години като мерихме същото се оказа, че този дял е вече 47 на сто, а сега, при последното замерване, е 61%. Това означава, че като че ли намалява натискът за емиграция.

Причините са няколко. Първо, времената вече не са толкова бурни, както през 90-те. После, светът изглежда по-малък вече. Т.е. когато говориш за миграция, не го възприемаш като някакъв повратен момент в такава степен в живота си, както преди.

Знаете, че в момента има програми за студентска мобилност, младежки обмени и т.н. Голяма част от младите хора не мислят за това като за миграция, колкото като за социална мобилност или просто по-добре платено работно място някъде другаде. Ако пък тук стане по-добре платено, след това могат да се върнат и т.н. С други думи – дистанциите в света намаляват.

Друг е въпросът, че всички тези изводи, които с вас правим сега, се отнасят за една част от младежта – онази, която живее в градовете, по-добре образованата, главно онази в София. Там се и концентрират младите хора.

Съвсем друг е въпросът, че има места в страната, където млади хора почти не остават, има гета. За там тези тенденции не важат, там важат други. За съжаление това е един от големите изводи от изследването – от една страна младежта, но от друга страна нейната циганска, ромска, както искате я наречете, част е все по-изключена.

Тези положителни тенденции, които наблюдаваме се отнасят все пак не до всички. Най-накрая можем да кажем, че спада желанието за миграция, но който мигрирал-мигрирал вече.

Новината за това, че желанието за емиграция намалява, по презумпция се приема добре от обществото. Наблюдаваме обаче и едни не толкова позитивни тенденции – например, че младите хора са все по-аполитични и че отделят много малко време за самоусъвършенстване. Новина ли е това и на какво се дължи?

На това, че са млади най-вероятно. На това, че такива като мен вече не са толкова млади и гледат критично на младите. Така е откак свят светува, вероятно.

Да, откриваме не много добре организирано свободно време за младите хора. Не много добре структурирани младежки дейности – „нищоправене” беше думичката, която беше използвана. Тревожно е това.

Аз и преди няколко месеца пуснах едно прессъобщение по тези теми, което показваше, че ние май сред младите хора на Балканите сме едни от първенците по неструктурирано свободно време. Това означава, че има какво да се мисли по тази тема.

От друга страна, това е известна нормализация. Като че ли младите хора в целия Западен свят отлагат трудното. Отлагат напускането на родителския дом, във все по-голяма степен зависят от предходните поколения, от това, което те са натрупали и т.н.

Тук едва ли картината е чак толкова тревожна само за нас. Ако има нещо много тревожно при нас, това е темпът на намаляване на младите хора, т.е. демографските тенденции, които това изследване не регистрира. Тях ги регистрира обективната статистика, но това изследване регистрира част от последиците от всичко това.

Като говорим за младите хора ми се иска да Ви задам един въпрос, който ние от ДЕБАТИ.бг много често повдигахме, когато се приемаше тазгодишният бюджет. Отново нямаше пари за младите, нямаше процедури за облекчаване на отпускането на студентски заеми и т.н, но много милиони отново бяха отделени за пенсионерите. До кога ще продължава тази политика и обвързана ли е тя с печелене на гласове?

Просто в България пенсионерите не са малко. Ние сме застаряващо общество и отделно от това сме длъжник на пенсионерите, няма съмнение в това. Т.е. двете неща не бива да се противопоставят.

Но аз мисля, че е необходимо час по-скоро политиките за младежта да излязат от това леко фасадно русло. Знаете, че твърде често за младите в България се говори с един такъв брюкселски жаргон – как те трябва да бъдат включени, пък да участват, пък неправителственият сектор, пък гражданските организации и всички тези неща…

Аз си мисля, че ние трябва да имаме една цялостна политика за младежта и не само за нея, а като цяло за човешкия ресурс на страната. Имаме демографски проблем. Той не е сантиментален проблем – просто, че нацията намалява – той е проблем и на пазара на труда и не касае само количеството ни като нация, а касае и качеството на труда, който можем да полагаме – качеството на нашата подготовка.

В този смисъл според мен трябва да бъдат обединени в една междусекторна политика политиките за образованието, социалната грижа, демографията, здравеопазването – всичко свързано с младите, със семейството и въобще с човешкия ресурс в страната.

Това не означава да се създава нова администрация, напротив. Означава да се организира по нов начин съществуващата с единно място за достъп, с единно отговорно звено, ако щете с човек, който отговаря. Знаете, че българите много харесват да има конкретна личност, която да отговаря. Ние си задаваме въпроса „кой?” – кой е отговорен.

Това е според мен част от рецептата, ако въобще може да се даде рецепта в условията на много остра демографска недостатъчност.

Като че ли много се експлоатира темата с демографската криза в обществото, но защо нищо не се прави?

А не, аз вярвам, че се прави. Още повече, че знаете – добрите новини не са новини. Ако са лоши, примерно ако кажем, че част от българите не могат да разберат въпроса дали е плоска или е кръгла Земята и т.н. – веднага ще излезе във всички медии. Ако кажем, че натискът за миграция намалява, ще излезем, много ще ни тиражират примерно проправителствените медии и ще отнесем много злоба в социалните мрежи, защото как така си позволяваме да казваме нещо хубаво. Хората си харесват понякога лошите новини – вие знаете по-добре в медиите.

Аз вярвам, че се прави нещо за демографията, но не се вижда толкова. А защо не се вижда? Точно по тази причина – защото не е ясен планът, не са ясни стъпките, не се обяснява от сутрин до вечер.

Помните ли как ни се обясняваше от сутрин до вечер за Западните Балкани? Има ли някаква причина, има ли някаква пречка да се обяснява по същия начин за демографията? От сутрин до вечер да се говори: сега направихме това, това и това, за младите семейства това, за раждаемостта онова и т.н.

И пак казвам: такова е времето – искаме личности. Не държим толкова да слушаме за политики и да четем програми, искаме личности. Хубаво е българите да виждат кой е отговорен за това, но те в момента не го виждат. Знаят, че има ресор, ресорни вицепремиери и т.н., но няма един, който да фокусира желанията и надеждите.

Отговорна ли е политическата класа пред младите хора за това, че те не желаят да се включат в обществения и политическия живот и как те могат да бъдат ангажирани?

Разбира се, че е отговорна. Намалява желанието за включване в политическия живот, намалява интересът към гражданското. Бързам обаче да кажа, че се увеличава социалността на младите хора. В това изследване в сравнение с предишни периоди ясно се вижда, че индивидуализмът е намалял.

Той беше на мода през 90-те години, нормално – тогава беше „развързано”, инициативата, разчиташе се на собствени сили и т.н. Сега младите се държат малко по-социално, споделят страхове от социална несправедливост, т.е. махалото се връща към нещо нормално.

Може би това се дължи на мрежовото общество, в което живеем, в което споделянето е на почит. Така че има и хубава новина на тема ангажираност на младите в обществото. Несъмнено обаче те не държат да участват много в политиката, в гражданските дейности и т.н.

Тук несъмнено държавата някак си ще не ще, ще трябва да ги обхваща. И не само държавата. Прословутият неправителствен граждански сектор очевидно ще трябва нещо да се пренастрои, защото явно не успява да говори на масовия език.

Можем ли да направим едно сравнение между младите в България и младите в Европа – по какво си приличат и по какво се различават?

Тепърва ще го правим. Първо ще направим сравнение във всичките страни, в които беше проведено изследването. Фондация „Фридриг Еберт” направи това изследване в 10 страни в региона, и то не за първи път.

После Институт „Иван Хаджийски” засега осмисли данните на „Галъп Интернешънъл” само за България, но тепърва ще направим едно сравнение за всичките страни и ще се опитаме да комуникираме тези резултати.

Във всеки случай един от бързите изводи, които могат да се направят е, че сред българските младежи много на мода стават всички тези патриотично-консервативно-национални неща. Даже сме пред албанските младежи в това отношение, което може би се дължи на това, че албанските и другите младежи на Западните Балкани имат спомен до какво могат да доведат прекаляванията с тези теми. Ние говорим малко по-нашироко.

По какво си приличат с връстниците си в Европа? Може би по по-късното порастване, така да се каже. Аз си позволих даже да използвам една крайна формулировка: не държат купонът да свършва. Отлагат брак, отлагат деца, отлагат напускане на родителския дом и всички тези неща.

Получих една много добра бележка от непознат за мен слушател, който ме е чул някъде да го казвам. Във Фейсбук той написа: Ами как да напускат родителския дом като нищо хубаво не ги чака като заплащане, като шансове.

Неслучайно доц. Сийка Ковачева на представянето на изследването онзи ден каза: вземете за пример Дания – там има много по-добри форми на младежки гаранции и това кара младежите лесно да напускат дома. В България не е така.

По редица процеси обаче нашата младеж заприличва на западната – все по-прагматична, все по-отлагаща трудното, все по-разкрепостена, разбира се, и все по-глобална. Европейската идентичност расте сред младите хора в България. Както вече казах, расте и патриотизмът.

Неслучайно проф. Митев на представянето на изследването каза, че у нас няма почва нито за евроскептицизъм, нито за национален нихилизъм, т.е. имаме и патриотизъм, и проевропейско усещане.

По това не знам дали приличаме, или се различаваме от останалите младежи, но във всеки случай изследването сочи някаква нормализация – младежта е такава, каквато в целия западен свят – леко (съжалявам, че трябва да го кажа, но) изнежена и според мен неготова за предизвикателствата, които може да ни се наложи да преживеем.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!