Г-н Симеонов, продажбата на ЧЕЗ се превърна от енергийна в политическа тема. Дори се чуха мнения, че сделката може да не се състои заради политическия скандал през последните дни. Смятате ли, че срещата между Гинка Върбакова и премиера Борисов ще уталожи напрежението?
Не, срещата няма да уталожи напрежението. Случаят е от типа „колкото повече мърдаме, толкова повече потъваме“. Имаше поредица от некоординирани действия, оплитане в обяснения, поредица от действия, които са в личен ръчен режим. Плюс това обществото е настръхнало и за този случай ще продължава да се говори. Положението няма как току-така да се уталожи, защото ако сега се приеме държавата да влезе, това ще се хареса на хората, само че ще започне друго говорене.
Как така държавата реши да влиза? Нали държавата беше лош стопанин? Ако зад Гинка Върбакова стоят някакви неясни капитали, сега зад нея държавата ли ще стои? Или пък държавата ще стои до тези неясни капитали? И не на последно място тогава ще се пита защо въобще ги продадохме тези електроразпределителни дружества. Така ли ще правим винаги – да гасим пожар? Това не е като да пратиш правителствения самолет да вземе групата от Тимишоара. Утре ако гръмне нещо друго, държавата до кога ще има възможност да се намесва така пожарно?
Струва ми се, че Борисов надцени възможността си да управлява държавата дистанционно. Той е преносно и съвсем буквално извън България вече месеци наред и си личи, че хората под него или нямат неговия инстинкт, или нещо се опитват други неща да правят. Във всеки случай това е пореден скандал от типа „от нищо – нещо“. Също като с Истанбулската конвенция – от недоглеждане, недомисляне в крайна сметка се получава заплитане.
Че Борисов ще намери имиджов начин да излезе от това – да, той намира. Той казва „искат да ме свалят“, следователно ще влезе държавата и всички ще са доволни. Само че това са вече 10 години, в които наблюдаваме такъв стил на управление. Напрежението расте.
Ще има ли дългосрочен отзвук от случая с ЧЕЗ до края на мандата на Бойко Борисов? Самият той сравни случващото се със събитията от 2013 г., които доведоха до оставката на неговото правителство.
Той е добър анализатор. Въпросът е, че неговата работа не е да анализира случващото се, а да не го допуска. Естествено, че ще има отзвук. Има три големи проблема, които аз виждам в момента.
Първият голям проблем е, че ние българите не сме свикнали с пазара и с капитализма. На пазара стават такива неща – едни хора, скрити зад други хора, купуват големи компании. По правилата ли е? По правилата е! Щом се е стигнало до тук, явно е по правилата. Щом тръгнаха да променят законодателството, за да го спрат, значи е по правилата.
Вторият проблем това е управлението в ръчен личен режим. Не през институции, не през закони, не през текстове, а през лична воля. Това е управление от типа „Ако искаме да спрем сделката, ще намерим нещо, за да я спрем. Ако не искаме, няма да намерим нищо и няма да я спрем“. Това е опасно за самия Борисов, не само за обществото ни, защото ще дойде момент, в който Борисов няма да може навсякъде да потушава.
Третият много голям проблем е за това какво всъщност се случва. Защо някой се крие зад тази дама Гинка Върбакова? Това е много лош симптом, от който могат да се възползват външни сили, които искат да дестабилизират страната, да извадят страната от чисто европейския политически процес, в който тя се намира в момента. Това е много лош симптом за имунната система на обществото.
Смятате ли, че продавачът на ЧЕЗ би се съгласил България да има контролен дял в дружеството? Знаем, че и в Чехия има напрежение заради сделката.
Сделката вече е политическа. Този възел вече няма разплитане, има само разсичане по политически начин – някакъв опит всички да са доволни. Трупа се много обществено напрежение без да има накъде да избие. Златно време е за поява на политическа алтернатива. Има търсене за новото. Президентските избори го доказаха. И тогава всичко изглеждаше обективно погледнато наред за ГЕРБ и беше така, просто в един момент желанието за проветряване, желанието за нещо ново, което е впрочем доста наивно обществено желание, резултира в появата на Румен Радев. Подобна е обстановката – просто се износва материалът. Все пак Борисов е майстор на рестарта, така че може да видим още някое превъплъщение скоро.
