Първан Симеонов е роден през 1982 г. в Стара Загора. Завършва журналистика и политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Изследовател в областта на политическите партии, докторант по политология в СУ „Св. Климент Охридски“. Той е изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл болкан“.

 

 

Г-н Симеонов, задава се пореден вот на недоверие, иницииран от БСП. Като че ли е ясно, че към момента те не могат да свалят правителството, но каква е реалната им цел?

Реалната цел е да има дебат – да се поставят проблеми и разбира се да се дестабилизира управлението в момент, в който то и без друго ще изпита известна нестабилност, защото трябва да излезе от сюжета председателство и да навлезе във вътрешнополитическия сюжет.

В такъв момент винаги се предполага, че има трусове, защото знаем как е винаги. Това ни е първо европредседателство, но във всеки случай това правителство е много активно включено на тема председателство, а сега ще трябва да включи на тема вътрешна политика.

Това едва ли ще мине безпроблемно, вижда се – има протести, оставки, вероятно ще се говори и за други оставки, вероятно отново ще се активира говоренето за избори и т.н.

Строго погледнато по-вероятно е предсрочни избори да няма или поне не тази година и правителството да оцелее. Но целта на един вот обикновено не е да събаря правителството, целта на един вот е да разклати правителството. В този смисъл БСП може да сполучи донякъде, защото ще активира вътрешни напрежения в управляващата коалиция.

Може да се забележи на повърхността, че дори части от управляващата коалиция се отнасят критично към някои действия в сектор „Сигурност”. Разбира се БСП ще създаде доста яростна атмосфера около този дебат.

Очаквате ли след края на председателството да станем свидетели на повече протести и има ли някаква активна група, която да свали правителството? Вече сме виждали Борисов да подава оставка в такива напрегнати ситуации.

Предполагам, че на Борисов няма да му е най-лекият управленски период, но по-вероятното на база данните от икономиката и на база социологическите данни за подкрепата за партии е да няма резки движения. Защото няма особени обществени настроения за промяна.

Отдолу, под повърхността, разбира се тлее напрежение, трупа се напрежение, това винаги е така. Ще има желание за проветряване на системата така да се каже, за влизане на нови лица, нови играчи. Но това желание вечно седи, то не е нещо ново.

Разбира се ще се появяват протести, тези протести вероятно ще получават своя отговор през действията на Борисов и ако трябва да бъдем откровени, това няма да е нещо съвсем ново. Ние това сме го виждали – виждали сме протести, виждали сме Борисов да сменя министри. Дори, както Вие казвате, виждали сме Борисов да си подава оставката. Нищо от това не е нещо грандиозно.

Разбира се не знаем какви козове има опозицията в ръкава си. Второто което е, не знаем до каква степен двете опозиции ще действат синхронно – червената опозиция и старата десница. И разбира се не знаем дали някакви извънсистемни опции няма да се появяват. Това например може да е Слави Трифонов. Тези извънсистемни опции могат да разместят пластовете доста съществено. Всичко останало сме го виждали.

Споменахте конфликтите в управляващата коалиция – разнобоят между Валери Симеонов и Николина Ангелкова единствено тяхно проявление ли е и въобще можем ли да смятаме този конфликт за битка между законността и беззаконието по българското Черноморие?

Не бих казал, че това е битка между законността и беззаконието. Това са две виждания за законност, които се сблъскват и това е и политически сблъсък, т.е. г-н Симеонов и г-жа Ангелкова имат своите политически различия и те се проявяват в различни теми. Това също не е нещо ново.

А иначе вътре в коалицията – да, има напрежение, има различия. Струва ми се, че Борисов например показа по-скоро отваряне на вратата на Изток, Цветан Цветанов пък държи на западната идентичност, вижда се. Според мен това не е разнобой, просто е разногласие – на два гласа звучат. Твърде често точно това ги е спасявало – че могат да се обръщат към две различни публики еднакво добре.

Знаете, при Патриотите има вече три успоредни писти, по които те тичат, така да се каже. При това даже май не са много успоредни, защото тичат в различни посоки.

Това вътрешно привидно хаотично движение като че ли засега само увеличава спойката вътре в коалицията защото и малките знаят, че ако се пуснат сега, едва ли ще имат по-удобна ситуация и големите в коалицията знаят, че колкото по-надребнено, колкото по-скарано помежду си е едно пространство, толкова по-лесно се владее. „Разделяй и владей!”

Логиката ми дава основание да не очаквам някакви съществени трусове. Да, смени може да има, да, яростен дебат може да има, но логиката казва, че по-скоро някакви свръх резки движения от рода на предсрочни избори тази година са по-малко вероятни.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!