Първан Симеонов е роден през 1982 г. в Стара Загора. Завършва журналистика и политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изследовател в областта на политическите партии, докторант по политология в СУ „Св. Климент Охридски“.
Той е изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл болкан“.
Г-н Симеонов, убийството на русенската журналистка Виктория Маринова безспорно предизвика огромно безпокойство в обществото, а и по света, където този случай получи отзвук. Как това с отразява на политическата ситуация у нас и на управлението – разклатено ли е то?
Сгъсти се напрежението в България през последните месеци – протест по протеста, стачка по стачката, скандал по скандала цяло лято. Както сме си говорили и с Вас, наесен всичко това се фокусира, даже имаше опити за протести, но те по-скоро бяха злощастни. Но напрежението остава и си търси отдушници.
Видя се, че на властта никак не й е лесно в опита за смяна на министри. Видя се тогава, че машината на властта скърца. Около 20 дни имаше неизвестност дали ще могат да бъдат сменени министрите, всички ли, кой какво мисли по темата.
Създаде се едно тягостно усещане след края на българското европредседателство, че някак си е минал обезболяващият ефект на европредседателството и няма нова упойка.
Затова и Борисов след трагичния инцидент в Своге побърза да реагира, защото той знае, че в такава ситуация на нагнетено обществено напрежение, дори и най-малкият наглец страничен повод може да взриви ситуацията. Той тогава побърза да поиска оставките на тримата министри. Видя се после, че не е толкова лесно.
Затова и сега беше критичен момент за властта. Изключително грозното престъпление, съчетано с това, че този човек е имал активна гражданска позиция, занимавал се е дори с форми на разследване, някак си всичко това звучи изключително зловещо. Затова и властта беше подложена на много сериозен тест.
Много приличаше този казус на онзи казус от февруари 2001 г., когато едно дете изчезна, в последствие се оказа мъртво. Тогава разследващите казаха, че майката го е умъртвила, но тогава имаше няколко часа, в които не властта, а държавата се клатеше.
Тогава разбира се ситуацията беше много по-различна, имаше много по-високи нива на безработица, много по-сериозно обществено напрежение, но и тогава ситуацията беше свързана с нагнетено скърцане със зъби срещу политическия елит. И това можеше да искрата, която го пали.
Затова и ситуацията в Русе беше много сериозен тест за властта.Много, много сериозен. Засега тя го издържа, но не и без щети. Щетата е за имиджа на властта, бих казал дори за имиджа на страната, защото казусът получи много широко обсъждане извън България и в институции, които някак си са отвъд нас и над нас.
Всички правораздавателни органи и институции се задействаха по разследването на случая. Как ще се отрази това на доверието към тях?
Трудно ми е да преценя, трябва да видя данните през следващия месец. Във всеки случай това е невралгичен момент, в който те нямаха право на грешка. Още не знаем как това ще се отрази – зависи как обществото ще приеме резултатите и дали ще им повярва.
Това е голямото ми притеснение – в нашето общество има толкова сериозно недоверие към различните институции, че понякога се опасявам, че каквото и да бъде казано на обществото, то все по-трудно го приема. Това е много лош индикатор.
Вторият лош индикатор е зверската поляризация, която настъпи. Едни хора казваха, че това е разследващ журналист, съмняваха се, че това се е случило именно заради работата й. Други хора казваха „нищо подобно”. Стигна се до крайности.
Стигна се дотам, че по някакъв начин България пострада в едната крайност, неоснователно според мен.
В другата крайност за съжаление има места в мрежата, при това влиятелни новинарски места, където дни наред можеше да се прочете тази жена водила ли е охолен живот, пък какъв бил мъжът й, пък какъв бил бившият й мъж.
Т.е. имаше едни места в мрежата, които се занимават с медийна работа, които се бяха захванали сериозно да ни обяснят, че тази жена не е особено приятна, за да не би ние да си помисли, че случилото се е изключително неприятно престъпление. А то е изключително неприятно каквато и да е жената.
Но беше потресаващо да се види как медии се занимават с мъртъв човек по такъв начин, само и само, за да формират някакво мнение. И двете страни някак си стигнаха до крайности и това е втори неприятен синдром – поляризацията на обществото.
Третият неприятен синдром е, че всичко това като че ли има сега своето продължение. Мнозина са тези, които ще ви кажат, че този човек може да не е бил сам, този човек може да имал поръчители. Мнозина са тези, които ще кажат „вие вярвате ли на тази версия” и т.н.
Мен това понякога ме притеснява, защото когато хората не вярват на официалните източници на информация, в много голяма част от случаите напоследък наблюдавам, че те отиват при още по-ненадеждни източници на информация, т.е. от мнителност към наивност.
Ти не вярваш на официалните източници на информация, не вярваш на институциите и отиваш и отваряш първия сайт за хибридни новини, полуистини, или откровено фалшиви новини, който разпространява пропаганда. Това е изключително притеснително.
Нараства ли според Вас в обществото чувството на несигурност и може ли този последен случай с бруталното убийство да стане повод за нови етнически напрежения, каквито сме виждали и в миналото?
Да, случаят би могъл да стане повод за етнически напрежения. Чест прави на някои от медиите, че не акцентираха върху етноса на извършителя. Защото престъпленията нямат цвят на кожата.
Но също така вярно е, че една немалка част от населението на България живее в гетоизирани общности, маргинализиращи се, без житейски шансове, без адекватен достъп до пазара на труда, без достатъчно образование, без достатъчна социализация.
Държавата трябва да прави нещо за тези хора и то несъмнено трябва да е свързано с повече ред, с повече принуда, разбира се в рамките на легалното и на легитимното, с повече образование разбира се, с повече труд.
Иначе няма начин. След 10-20-30 години къде ще бъде България с гетата, къде ще бъдат тези хора, какво ще правят и с какво ще се занимават?
А чувството за лична сигурност не, от този случай едва ли е укрепнало. Точно обратното.
Да не говорим, че такова престъпление на сексуална основа поражда и големия въпрос за защитата на правата на жените в България, защитата срещу насилие.
Големият въпрос след като не беше приета Истабулската конвенция е тръгнахме ли да приемаме поне адекватно законодателство, както си говорихме? Истанбулската конвенция не пасва, но когато става дума за насилие над жени, да приемем съответните закони или да подсилим съществуващите.
Аз не видях стъпки в тази посока. Всичко ме кара да си мисля, че този случай допълнително ще разочарова българското общество.
За съжаление разочароващ е и начинът, по който отвън ни виждат. След като отвън са склонни да допуснат, че в България убиваме журналисти заради тяхната работа, значи си мислят много лоши неща за нас.
Да, за съжаление ние попаднахме в много неприятна поредица заедно със Словакия и Малта, но във всеки случай щом навън допускат, че у нас се случват подобни неща, това не е добре.
Тук правителството трябва да полага много сериозни усилия превантивни. Напълно разбирам гнева на премиера. Наистина не беше справедливо спрямо страната ни това, което се случи, но усилията трябва да са системни и превантивни, защото след като сме я докарали дотук – да мислят такива неща за нас…
Как според Вас ще се материализира това отрицателно мнение на партньорите ни в Европа и по света изобщо към страната ни заради този случай?
Мисля, че няма да се материализира в нещо по-различно от това, което вече познаваме. Вие знаете, че страната ни среща много пречки по пътя си към присъединяването към различни степени и форми на интеграция в Западния свят. Знаете, че ние някак си не успяваме да влезем в Шенген точно заради недоверието към нашите системи за вътрешен ред и сигурност, правораздаване и т.н.
Разбира се тук винаги се усеща двоен аршин. Понякога големите и не толкова големите Западни държави, които вече са вътре, не искат такива като нас по ред различни причини, макар и да изпълняваме всички технически критерии.
Също така подобни случаи няма как да не се отразят и в постоянните мониторингови оценки за България, макар че междувременно този мониторингов механизъм малко се изхаби.
Не на последно място тези оценки ще породят онзи дебат Изток-Запад, дебата за двойните аршини, онзи дебат, в който едни ще казват „България не изпълнява критериите на онзи клуб, в който е приета донякъде по милост” и все по-усилващите се контра гласове, които казват: стига вече, време е да вдигнем глава, прекалено много се съобразяваме с големите държави в ЕС, имаме свои интереси, виждате как го правят другите държави, например държавите от Вишеградската четворка.
Тези два гласа ще се чуват – един по-критичен към Европа и един много еврофилски глас. Във всеки случай важно е какво ще чуе българското общество. Това ще разберем следващия месец като погледнем социологическите данни.
Т.е. според Вас този случай и други подобни случаи ще ни забавят по пътя към Шенген?
Пътят към Шенген е достатъчно бавен и без този случай. При всички положения този случай няма как да ни помогне със сигурност.
Друг е въпросът имаме ли ние в момента практическа полза и изгода да бъдем в Шенген. Това е доста съмнително на фона на потенциалните проблеми с миграцията. Във всеки случай този казус хвърля много сериозна сянка на съмнение върху усилията и постиженията на България по отношение на вътрешния ред, правовия ред и сигурността.
Не на последно място, това ни връща назад точно когато бяхме започнали едни сериозни усилия. Знаете, че Специализираната прокуратура прави доста акции напоследък, които се харесват на българите и може би щяха и се харесват и на Западните ни партньори. Конкретния случай като че ли минимизирахме този ефект.
Във всеки случай – поздравления за бързата работа на ресорните органи в този казус, но остава горчилката, че в българското общество се настани поляризация и двете страни стигнаха до крайности. Някои наистина се опитаха политически да използват този казус, няма какво да се лъжем. Но пък и другите стигнаха до крайности като се опитаха да ни обяснят, че тук не става дума за загинал млад, активен обществено отговорен журналист, а става дума за далеч по-нелицеприятни неща.
Не бива да се отива в такава пропаганда, особено когато има смърт. Всичко такова след смъртта е равносилно на мародерство е силната дума, а липса на етика е слабата.
