Отскоро различията и противоречията в коалицията на Обединените патриоти са все по-видими. Засега след всяка кавга идва помирение, но ескалацията е безспорна. По принцип задълбочаващите се пукнатини в коалицията са разбираеми. Обединението и постигнатите добри резултати на парламентарните и особено на президентските избори не могат да заличат изпълнената с взаимни нападки и дори физически схватки история на отношенията между патриотичните формации.
На теория такава лоша предистория не е непреодолима,но тук се намесва друг, по-важен фактор. В коалицията съществуват дълбоки разногласия относно начина на участие във властта и перспективата на по-нататъшните отношения с по-големия партньор – ГЕРБ. Предвид изострящата се през последните седмици криза на правителството (особено след избухването на скандала около продажбата на ЧЕЗ) въпросът „Какво да се прави?“ (с ГЕРБ) става не само по-труден, а и крайно неотложен.
В средите на Патриотите се наблюдава отчетливо
Ефектът „орел, рак и щука“ характерен за всяка тройна коалиция у нас.
Валери Симеонов, независимо от несдържаните изблици на обида заради несправедливото му (според него) подценяване от страна на ГЕРБ и враждата с министъра на туризма, остава непоколебимо предан на Борисов. Вероятно, защото твърдо е заложил на оставане до последна възможност в правителството.
На обратния полюс е Волен Сидеров, който демонстрира видимо активизиране и се превръща в (само?)оторизиран говорител на претенциите към големия партньор. Атаките на атакиста стават все по-остри (пример – Делян Добрев), независимо от профилактичните комплименти по адрес на премиера.
По средата е Красимир Каракачанов, който играе балансирана (да не кажем двулична) роля – показва екипна лоялност, но в същото време периодично лансира оценки и предложения, които видимо се разминават с програмата и официалната пропагандна линия на управляващото мнозинство. По някои въпроси, очевидно преценявани като „червена линия“ за ВМРО, министърът на отбраната е много рязък и дори агресивен (Истанбулската конвенция), но като цяло се въздържа да критикува ГЕРБ.
Общото между тримата е, че спазват неписаното правило на всеки, участващ в управлението заедно с ГЕРБ:
За Борисов се говори или добро, или много добро
Може да се спори дали става дума за договорено разпределение на ролите или просто „три шила в една торба не стоят“, но доскоро тези различия в патриотичното братство не предизвикваха особена тревога у Борисов. Очевидно в ГЕРБ предполагаха, че участието във властта и нейното консумиране е консолидиращ фактор, превъзхождащ всякакви центробежни сили, затова не се предприемаще нищо за успокояване на страстите сред младшите коалиционни партньори.
Тази семейна идилия от италиански тип обаче бе нарушена от три непревидени или поне оказали се извън контрол фактора.
Първо, центърът на власт около Цветанов реши да приложи коронния си номер и с помощта на задкулисни интриги внесе разкол в Патриотите в опит да се пробута Истанбулската конвенция. Идеята не бе добра, а и бе осъществена нескопосано. Схемата се разчу и предизвика първата наистина сериозна криза в патриотичната коалиция. Разменени бяха тежки обвинения и заплахи, за първи път официално бе обявено, че явяването на избори може и да не се случи в този формат.
Второ, поредицата от гафове на ГЕРБ, увенчана със скандала ЧЕЗ, предизвика верига от
Хаотични опити за „спасяване по единично“
а в тази дисциплина, известно е, Борисов е ненадминат майстор. Управляващата коалиция, правителството и всяка от ключовите фигури в тях се оказаха в критична ситуация, която едва ли ще се размине без сериозни щети. Освен това, темата за ЕРП-тата е чувствителна за Патриотите и изисква специална реакция. В тази ситуация всеки от тримата възприема самостоятелна линия – Сидеров премина в най-висока форма на активност, Каракачанов намери оправданието в лошата нормативна уредба, а Симеонов (засега) не може да измисли нищо по-добро от запазването на гробно мълчание.
Трето, не само предметът, а глано начинът, по който избухна скандлът ЧЕЗ, показаха, че правителството може да падне във всеки един момент. Това неизбежно тласка Патриотите (заедно и поотделно) да обмислят и да подготвят варианти на действие, а те неизбежно включват приемливо
Измъкване от споделената отговорност
за настоящото управление. Иначе казано, патриотичната коалиция пробва с единия крак да остава във властта, а с другия да опипва почвата за аварийно излизане от нея. Тази разкрачена поза е едновременно неудобна и рискована, а и не може да бъде поддържана дълго време..
Най-вероятният сценарий – по-нататъшно дестабилизиране на управлението под бремето на постояните му грешки и гафове – предполага патриотите да се дистанцират и да търсят повод за изграждане на „санитарна дистанция“ спрямо ГЕРБ. Но в същото време – проверка на варианти за бъдещи сътрудничества и коалиции. Колкото и днес това да изглежда трудно, може да се допусне, че бързото приобщаване към друга управленска конфигурация едва ли ще се окаже за Патриотите по-сложна задача, отколкото сглобяването на коалицията с ГЕРБ.
