Петър Славов е юрист и икономист по образование, адвокат по професия с над 10г. стаж. Председател на сдружение „Граждански блок“, част от „Гражданска платформа” и член на Съвет „Управленска алтернатива“ на „Демократична България“.
Най-активният народен представител в 43-то Народно събрание с над 500 внесени въпроса към Министерски съвет.
Народното събрание гласува на второ четене Закона за извънредното положение. Той беше написан набързо и още толкова бързо беше приет. Но какво означава извънредния закон и какво ни казва той?
Предвид, че депутатите пропиляха часове а в „дебати“ само по заглавието на този законопроект (приет на първо четене още на 18 март), всъщност е ясно, че имаше достатъчно време между първо и второ гласуване, той да бъде внимателно осмислен и консултиран с експерти. За съжаление това не се случи, а качеството на законодателния продукт отстъпи на опитите за трупане на политически дивиденти в пленарна зала. Между другото именно в ситуации като тази най-силно си личи липсата на практикуващи юристи сред депутатите, а признанието на някои от тях, че по време на правна комисия не са знаели какво гласуват, е доста красноречиво.
Тук няма да се спирам на практически пълното пренаписване на закона между четенията, защото подобни практики вече станаха традиция за този Парламент и мнозинството в него. Но другият съществен проблем на този законопроект е, че вместо да се концентрира върху временни мерки за срока на действието на извънредното положение-напр.мерки по налагане и спазване на карантината; осигуряване на защитни средства, храни и стоки от първа необходимост за населението, през Преходни и заключителни разпоредби той въвежда множество изменения в други закони, които ще останат и след неговото действие! А по дефиниция, законът за мерките при извънредно положение следва да е закон с временно действие за срока на извънредното положение и при неговата отмяна, всички въведени ограничения следва също да отпаднат. Това обаче няма да се случи.
В България има 112 заразени с коронавирус (данните са към 8:00 часа на 20 март), от които в болница са 40 души, има и три смъртни случая на пациенти с много тежки сърдечни заболявания. В този ред на мисли, искам да Ви попитам, защо се налага приемането на такъв Закон?
Конституцията на Р България предвижда, при въведено извънредно положение, ограничения в правата на гражданите да се въвеждат само със закон. Именно това изисква приемането и на подобен закон, защото много от наложените ограничения във връзка с карантината и мерките за неразпространение на коронавируса – ограничаване правото на свободно придвижване, ограничаване възможността за събирания на гражданите на публични места и др. представляват точно ограничаване на граждански права. По отношение на тези мерки, огромния брой български граждани вече осъзнаха опасността от едно експлозивно разпространение на COVID-19 и са наясно, колко важна е превенцията именно чрез ограничаване на социалните контакти, оставане по домовете и гарантиране спазването на карантината за хора, имали контакт със заразно болни.
Така че, ако законът се ограничаваше до подобни мерки и действия, които да отпаднат след отмяната на извънредното положение, нямаше да има проблем. Но както стана дума и по-рано – с него се въвеждат редица трайни изменения в други закони – Наказателен кодекс, Закон за електронните съобщения (т.нар. възможност за следене чрез трафични данни) и пр. – общо над 15, които ще действат и след отпадането му.
Отговаря ли Законът за извънредното положение на Конституцията? Вчера Съюзът на съдиите излезе със становище, в което разкритикува някои от предложените текстове, включително, че с него не се гарантира, че ще бъде спазена Конституцията, както и че не е ясно докога ще бъде в сила.
Както знаем, единственият компетентен орган, който може да се произнесе по конституционосъобразността на един закон, е Конституционният съд. В тази връзка, законът за мерките при извънредно положение подлежи както на конституционен контрол, така и на президентско вето- както всеки един друг закон, приет от Народното събрание. Не бих се учудил, ако има намеса на някой от тези органи, особено по отношение на неоправдано ограничаване свободата на словото, създаване на предпоставки за безконтролно следене на гражданите, въвеждане на непосилна финансова тежест за бизнеса и др., предвид че със закона, както коментирахме, се изменят трайно редица други нормативни актове извън преките мерки за защита на населението от коронавируса. В този смисъл и забележките на Съюза на съдиите ми изглеждат съвсем резонни.
Възможно ли е с този закон да бъдат нарушени основни демократични права?
Разписаната в Конституцията процедура по въвеждане на извънредно положение, вкл. и възможността за ограничаване със закон на някои права, с изключение на основните права на гражданите по глава Втора – право на живот, право на справедлив съдебен процес, забрана за изтезания на хора, право на неприкосновеност и т.н., следва да бъде гаранция за спазването на демократичните ни права. Самото приемане на такъв закон се подчинява на общите правила за законодателна дейност, а именно – провеждането на обществено обсъждане, изготвянето на предварителна оценка на въздействието и др. именно като гаранция, че до злоупотреби с демократични права на хората няма да се стигне. Дори и при кратките срокове за приемането на закона, възможност тези изисквания да бъдат спазени имаше достатъчно – нека припомним, че извънредното положение бе въведено на 13 март, а до окончателното гледане на законопроекта от парламента на 20 март имаше повече от седмица. Обстоятелството, че дори и в съкратен вид, процедурата за съобразяване действието на закона с останалото законодателство не бе спазена, включително приемането на писани буквално „на коляно“ между четенията промени в редица други закони, без да е налице оценка на тяхното въздействие, е притеснително.
Какво правят държавите от Европейския съюз в този момент?
Повечето държави от ЕС, наред с въвеждането на ограничения за гражданите с оглед спиране на пандемията, приеха и цели пакети от спасителни мерки на стойност милиарди евро за подпомагане на бизнеса и особено на най-засегнатите малък и семеен бизнеси. Последното, за съжаление, у нас липсва и очевидно много хора не си дават сметка, че неприемането на такива действия ще е пагубно за малкия и семеен бизнес и ще доведе до непоправими фалити. Т.е., налице е риск, много хора да останат без препитание след края на кризата с коронавируса и тя да бъде последвана от тежка икономическа криза.
Нещо повече – само бързата ни реакция от четвъртък с колегите Радан Кънев, Мартин Димитров и др., споделена и от страна на водещи бизнес и професионални организации, спря намерението на управляващите, да натоварят малките предприятия и предприемачите с непосилен авансов данък върху несъществуващи печалби, което гарантирано ги обричаше на фалит. Недопустимо е при такава криза, вместо облекчения и спасителни пакети, малките фирми, които са гръбнакът на икономиката, да получават ново данъчно бреме и то върху печалбите им на база данните за 2018г., като отлично знаем, че през 2020г. те няма да бъдат същите, ако въобще ги има!
