Петър Славов е юрист и икономист по образование, адвокат по професия с над 10г. стаж. Председател на сдружение „Граждански блок“, част от „Гражданска платформа” и член на Политическия съвет на „Нова Република“.
Най-активният народен представител в 43-то Народно събрание с над 500 внесени въпроса към Министерски съвет.
Заедно с Мартин Димитров и Методи Андреев са част от неформалната „Група за натиск“, реализирала важни законодателни промени по отношение на националната сигурност /проверка за принадлежност и зависимости към комунистическата ДС на всички лица с достъп до класифицирана информация/, декомунизацията /допълване на т.нар. „Закон за досиетата“ с цел пълна предварителна проверка за наличие на принадлежност към комунистическите тайни служби на всички лица, кандидатстващи за публична длъжност и др.
Г-н Славов, управляващите от ГЕРБ и „Обединени патриоти” внесоха поредна поправка в Изборния кодекс, която засяга и машинното гласуване. Този път се предлага машинното гласуване да не е във всички избирателни секции, да няма машини в секциите в чужбина и в подвижните избирателни секции. Какво целят управляващите с това?
Мисля, че най-точно би било да кажем, че с този законопроект те се опитват практически да го премахнат или да го отменят. Всички много добре знаем, че когато нещо се отложи без крайна дата, без срок, в който то трябва да бъде изпълнено, това е равносилно на отмяна, може и никога да не стане. Горе- долу това правят управляващите с този законопроект.
В петък, докато с колегите ми от „Демократична България” бяхме пред парламента и им занесохме на крак готов законопроект, който решава проблема с цените на горивата, т.е. можеше нещо много полезно да свършат за хората, ако някой пожелае да го внесе и да го разгледат в този парламент, те, вместо да се занимават наистина с актуалните проблеми, са взели и са внесли това нещо тук.
То горе-долу в няколко параграфа елиминира усилия, труд и пари, давани от държавата в продължение на години. Предполагам, че си спомняте, че машинно гласуване за първи път се появи някъде 2007-2008 г. Първоначално то беше експериментално в 500 секции, след това в повече и т.н.
През годините са давани доста пари, за да се разработят такива машини, да се разработи система, тя да се внедри, да се види как работи с идеята един ден машинното гласуване да функционира пълноценно във всички секции и хората, които желаят да гласуват на такъв терминал, да го направят.
Дори самите вносители на законопроекта в него признават, че над 30% от хората в секциите, където е имало такива машини, са се възползвали от тях и това е направено без да има каквато и да било обучителна кампания или промотиране на този тип гласуване. Това за мен е един изключително висок резултат. Хората разбраха, че машината не греши.
Там не можете да сбъркате по начина на попълване на бюлетината, което да я направи невалидна, там не може преференцията, която подавате ако решите да гласувате мажоритарно за даден кандидат, който не е водач на листата да бъде изгубена. Този глас не може да изчезне в нечий задраскан протокол или някоя бюлетина, изсипана на земята от нечий чувал. Това остава в паметта на машината и се предава директно в сървърите на ЦИК. Всеки един вот, всяка една преференция се отчитат.
Това накара наистина много хора да харесват този вид гласуване и да го използват. Още повече, че там има двойна гаранция за това, че няма да има фалшификация, защото веднъж машината пази в паметта си вашия начин на гласуване, втори път – има разпечатано нещо като фиш, който се пуска в една избирателна урна и втори път се запазва начинът, по който сте гласували.
Там гаранциите за сигурност, за честност, за прозрачност на вота са много големи. Включително, всяка една преференция се брои, т.е. мажоритарността работи, което много хора очакват да го има в България.
Личното мое опасение, а и на много други хора е, че с тези си действия, управляващите поставят под съмнение честността на изборите. Както се задават избори за Европейски парламент и местни избори, въпросът е дали искат честни избори, или имат нещо друго наум.
Какво се случва с делото срещу ЦИК – Комисията получи присъда и обжалва. Има ли развитие по случая?
Щях да Ви попитам кое от делата, защото тук съм приготвил три решения по три дела срещу ЦИК, като сме ги осъждали по най-различни поводи във връзка с машинното гласуване.
Има един интересен куриоз, който говори за „качеството” на този законопроект. Ако видите мотивите към него, ще видите как се цитира едно решение на ЦИК №4153 от 2017 г. януари месец. Това решение, на което вносителите се позовават, е отменено с решение на Върховния административен съд. То е от 1 февруари 2017 г. решение №1289.
То пак е във връзка с машинното гласуване, когато ЦИК пак се опита да не изпълни Изборния кодекс и да каже, че няма да има във всички изборни секции възможност за гласуване с машинни терминали, а само в 500, които ще определи ЦИК. Съответно ние обжалвахме във ВАС, той отмени това решение. И така сагата продължава.
Тук, виждате, има и други решения. Всъщност последното осъдително решение срещу ЦИК ги задължи в 6-месечен срок да въведат машинно гласуване, но, както Вие казахте, те обжалваха и делото все още е висящо и не е приключило. Междувременно се появи този законопроект от петък.
Аз подозирам, че политическото мнозинство, ако мога така да го нарека, е притеснено, че ако това осъдително решение за 6-месечния срок влезе в сила, те не знаят какво ще правят. Те търсят може би най-лесното решение в такава ситуация малко по сталинистки – няма машинно гласуване, няма проблем.
В законопроекта е записано и едно предложение в бюлетините партиите да не са записани с определените им от ЦИК номера. Какво се цели с това предложение и това образователен ценз ли е, както някои го нарекоха?
Това на мен ми изглежда като опит за пазарлък. Определено не е образователен ценз. Между другото, подобно предложение аз самият съм внасял и то предвиждаше просто да няма номерация пред имената на партиите. Т.е. да има само името на партията и след това да са кутийките за преференциите. Иначе казано – маркира се само един номер, за да не се получава този ефект 15/15, както често се бъркаха хората.
Това определено не е образователен ценз, защото не се изисква от някого да има диплома за основно или средно образование, за да бъде допуснат до гласуване. Всъщност това нещо казва единствено, че вие трябва да познавате освен цифрите, и буквите и да можете да четете.
Това предложение по-скоро ми изглежда като някакъв опит за пазарлък и разправия с ДПС, които категорично не харесват подобни подходи, които очакват гласуващите хора да изразяват едно свободно мнение, а не да пристигат примерно в изборната секция с разни кончета с определена дължина или с т.нар. „индийска нишка”, т.е. дадена от предишен човек бюлетина попълнена или всички номера, които сме виждали през годините, че използват.
Предполагам, че това предложение ще отпадне в хода на разглеждане на законопроекта, просто защото ще се спазарят за нещо друго, което всъщност искат сегашните управляващи.
Но да ви върна на основното. Всъщност основните проблеми на този законопроект са два: че се елиминират и машинното гласуване, и дистанционното електронно гласуване, което също трябваше от догодина да заработи ефективно след доста години, дадени за проучване, експерименти, пак дадени средства за разработване на система и т.н.
За дистанционното електронно гласуване, което можем да извършваме от компютъра вкъщи или от смартфона си, близо 2 млн. души казаха, че искат такова нещо да се въведе. Гласуваха на референдум, имаше едни обещания от страна на ГЕРБ, които тогава също бяха управляващи, че това ще се направи. Аз съм всъщност един от вносителите на законопроекта за това в миналия парламент, който прие въвеждането на електронното дистанционно гласуване.
С много усилия извоювахме то да бъде подкрепено и сега виждаме, че с два параграфа практически се отлага за неопределеното бъдеще, практически се отменя може би завинаги. Ако разбира се това бъде допуснато да се гласува в този му вид в парламента. Аз лично се надявам да има силна и остра обществена реакция и просто да бъдат принудени вносителите да оттеглят този скандален за мен законопроект.
Нека отново да припомним какви са предимствата на дистанционното електронно гласуване.
Предимствата са много. Подобно на машинното гласуване, там също се гласува с определен софтуер, с определен терминал, но разликата е, че обикновено се намирате вкъщи или в офиса, дори може и от движение да гласувате от смартфона си – вече толкова са напреднали технологиите, за да можете да го направите.
Отново нито можете да попълните грешно бюлетината, нито пък ще ви се загуби гласът някъде. Вашият вот се пази в съответните памети на устройствата и постъпва в сървърите на ЦИК.
Голямото предимство там беше, че по отношение на нашите сънародници в чужбина, които често живеят далеч от създаваните изборни секции и не могат да пътуват няколко стотин километра, а понякога и няколко хиляди, ще могат да гласуват.
Те щяха да бъдат приобщени към изборния процес, т.е. всички тези приказки. „патриотични приказки”, как ще интегрираме българската общност зад граница, тя ще бъде привлечена към проблемите на страната, виждате как се изпаряват във въздуха и лъсва едно огромно лицемерие. То до голяма степен е като това, което гледахме при тази обидна ситуация на отношението към майките на деца с увреждания.
Това е едно огромно неуважение към всички български граждани, които гласуваха на референдума, към тези клетви и обещания, които се дадоха по отношение на тези 2 млн. души, по отношение на редица български граждани от по-младото поколение или пък по-възрастни хора, които са по-трудно подвижни и които чрез това дистанционно електронно гласуване можеха съвсем удобно от дома си да упражнят своето конституционно право и да дадат свободно гласа си. Виждате, че това на практика сега се унищожава с два параграфа.
Предстои да бъдат приети окончателно и други спорни промени – тези в Наказателния кодекс за т. нар „тайни арести”, за конфискацията на имущество от косвени облаги. Какво е мнението Ви за тези предложения и отварят ли те някакви възможности за злоупотреби?
Очевидно е, че отварят възможности за злоупотреби, очевидно е, че са абсурдни и не кореспондират със законодателството на една правова държава. Всякакви оправдания от типа, че се заимствали някакви неща от европейското право са просто несериозни.
Най-вероятно, ако действително бъдат приети окончателно в този им вид, доказателствата няма да закъснеят, като последват осъдителни присъди в Страсбург срещу държавата.
Но тъжното в този случай, както и във всички подобни случаи, когато заради „законодателни бисери”, накрая отговаря държавата е, че всъщност плащаме ние, данъкоплатците, а не провинилите се или некомпетентни длъжностни лица или пък недобронамерените длъжностни лица, които всъщност са приели тези законодателни промени. На тях това няма да им се отрази нито на дохода, нито по какъвто и да било начин. Ще плаща накрая данъкоплатецът.
Това е само един от проблемите през последните месеци, Онзи ден имаше голям протест, на който и аз бях, на голяма част от християнската общност в България за едни други промени в Закона за вероизповеданията. Там се вкарват едни безумни изисквания за регистрация, подобни на времето на комунизма и на БКП. Тогава така забраняваха на хората свободно да си изразяват вярата.
Да не говорим по отношение на цените на горивата и този скандален „картелен законопроект”, по отношение на който съм готов да се хвана на бас с всеки сегашен законотворец, че ако не бъде отменен, както ние от „Демократична България” предлагаме, ще последва нова наказателна процедура срещу България от страна на ЕК.
Казвам нова, защото такава вече върви, пак във връзка с цените на горивата, за други законодателни бисери в Закона за ДДС, които през 2016 г. приеха горе-долу същите хора и за които пак предупреждавахме, че това ще стане. Не ни послушаха и сега процедурата е в ход.
В един момент, ако не бъдат отменени тези вече действащи законови разпоредби, пак ще плаща данъкоплатецът пак многомилионни глоби.
