И роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в страноприемницата. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.

Така се описва раждането на Спасителя в евангелието на свети апостол Лука. Предполага се, че свети Лука е написал своето евангелие около 60-ата година, трийсетина години след разпъването на Исус Христос.

Притчата за раждането в обора е оцеляла. Смисълът ѝ е прост и ясен. Важен е духът, не имането.

2000 години по-късно християнският свят почита раждането на Христос, но сякаш е повече от всякога страстта към имането.

Свети Лука разказва за странстването на Исус в пустинята и явяването на Сатаната, който на 40-ия ден му казал – ако си Син Божий, кажи на тоя камък да стане хляб. А Исус му отвърнал – писано е, че не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие.

Та така.

Само с единия и за единия хляб не се живее. Макар мнозина в България днес да са принудени да живеят така.

На Бъдни вечер както всяка година пак ще разчупим хляба. Но дано и повече хора да могат да вдигнат очи, да си спомнят, че човекът е човек чрез словото. Дано намерим нужните думи.

Изцелението ще започне, когато почнем да наричаме нещата с истинските им имена. Когато спрем да лицемерим и да си мълчим в името на това само да имаме.

Светла и благодатна Коледа.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!