комунистическия режим

Нощта на 1 февруари 1945 г. т.нар „Народен съд“ пълни огромен масов гроб от бомбени ями край гробищата. Групов разстрел на тримата царски регенти, 8 царски съветници, осъдени на смърт са 67 депутати от 45-ото Народно събрание, трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г., трима министър-председатели – Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (23-ма накуп). 47 генерали и висши офицери, сред които всички командващи родове войски, армии и корпуси. Сред екзекуторите имало дори пререкания кой кого да убие, за слава. Има ги документирани в книга -„Убийствено червено“.

В следващите дни, месеци, повече от 45 години са убити, доубити, смазани хиляди съдби. Пак разстрели, решетки, гонения и изселвания, ударна конфискация на домове и бизнеси, по-горните плячкосват едра градска собственост, банки, пенсионни фондове, долу по цървули с пистолети – крадат по джобове и торби златни пръстени, кристални чаши, подноси. По оголените къщи на буржоазията, стария елит, остават само роялите и картините по стените. До време, докато потрябват на някоя селяшка или задънено махленска ведра читалищна самодейност. За под блудкавите гериочни портрети на новите вождове.

После следва убиването с доноси и папки с гриф „враг на народа“. Синове и дъщери, по списък, плащат до крайживот заради грехове на дядовци и бащи, грехове, прошнуровани някъде, някога от някакви.

Десетилетия наред, животи наред. След само още 15 години, пак ще станат 45.

Палачите, крадците,мародерите, съсъпниците на съдби останаха ненаказани – страх ги беше, страх ги е всички власти. Сигурно има защо да се страхуват. Дори от опита за помирение. Но и него да го има, трябва да се знае, да знаеш кой КОЙ е, кой е бил, с кого точно и с какво ще трябва да се помиряваш.

21 години след повратната българска 1990 г. по предложение на двама президенти -Желю Желев (1990 – 1997) и Петър Стоянов (1997 – 2002) на правителствено ниво 1 февруари бе обявен за „Ден на национална памет и почит към жертвите на комунизма“. „ Ден, за почит към жертвите, но необходим и като опорна точка за по-вярно разбиране на събитията от близкото минало, без което е невъзможно да вървим напред като свободна, демократична и достойна европейска страна“, посочиха в писмото си до тогавашния премиер Бойко Борисов президентите Желев и Стоянов.

В центъра на София има паметник, на който са гравирани имената на жертвите на „Народния съд“. Дотук страницата „Жертви на комунизма“ обявява като известни 14 679 имена, с неизвестните броят им гони над 30 000, така се очертава поне засега.

Пак е 1 февруари. Рядко е било на този ден, наедно с близките на жертвите, отделни висши държавници, политици, действащи и бивши, партийни, граждански и духовни лидери да бъдат тук със сведена глава пред  огромната черна плоча пред НДК с хиляди имена.

Ще доживеем ли сегашните зрели поколения, някога тук да застанат заедно за поклон президент,премиер, министри, депутати, военни, бивш цар, патриарх  – за жертвите на комунизма.

Така заедно, както бяха миналата година по същото време.Срещу някакви джендъри по една конвенция.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!