БСП пое към евроизборите, нажежена до алено. Зорлем бе разтресена и продължава да се тресе вече цяла седмица. Причини й го не кой да е, а собствената й лидерка. Защо, бе, Корнелия, взеха да питат от разни посоки.
И версиите не закъсняха, продължават да се трупат.
От 2 години насам, щом замирише на избори, Нинова все намира начин да счупи нещо в БСП, че да даде рамо на ГЕРБ. Отдавна се питах този път какво ще измисли и ето, измисли го: перманентна война срещу Станишев и ЕС вместо предизборна кампания за европейски избори. Резултатът? Пак ще накара хората да гледат на ГЕРБ като на проевропейска партия. Досега е успявала да подари на ГЕРБ до четвърт милион гласа. Колко ли ще са сега? И какво ли ще й даде ГЕРБ в замяна, подхвана темата известен анализатор, нефен на левите.
Корнелия здраво подпира ГЕРБ, факт. Колкото и да не търпиш ГЕРБ, като слушаш потресаващата Нинова, толкоз загрижена за санкциите срещу друга държава и да бълнува джендъри, как да не си кажеш: абе, тези по- не стават. Думата ми е за онези избиратели, пред които има дилема ГЕРБ или БСП. Мен, слава богу, че родителите ми са ме създали със здрав разум, такъв избор не ме мъчи, доразви темата друг коментатор, играещ го център-дясно.
Какво се чудите, тя си е департамент на ГЕРБ, доказано, последва отговор отляво.
И пак отляво : Странна, меко казано, много странна е тази война. Не мога да схвана защо го прави Корнела, ума ми не го побира?! Но тя, просто толкова си може, май. Козирог, рие и прави само каквото си е намислила, не става за лидер.
Кой прав, кой крив, свръхтрудно е да се каже отсега. 26 май ще го покаже. Филмът едва започна.
Последният пленум на социалистите излъчи с оспорвано като легитимност мнозинство Елена Йончева – напориста журналистка, непартиен член и депутат (гражданска квота) за водач на соцлистата за европарламента. И демонстративно остави в групата на чакащите за лидерско благоволение Сергей Станишев – президент на Партията на европейските социалисти (ПЕС), сега авторитетен евродепутат, екслидер на БСП.
И партията им се разбуни. Отвсякъде по червените кьошета взе да се гърми. Случаят „Йончева“ е фалстарт, той остави „тежки съмнения за манипулация, запазена марка на дуото Корнелия Нинова – Кирил Добрев“, коментира Атанас Мерджанов – член на Националния съвет на БСП, макар и без да оспорва личните качества на редовата гражданка Елена Йончева.
„Слагането на друг водач на листата на БСП вместо Сергей, неговото грубо отхвърляне, е поредното отлюспване в партията и е израз на пълзящата болшевизация“, беше още по-категоричен в преценката си друг бивш водач на социалистите Михаил Миков.
Като „летален за партията шоков политически удар“ и проява на „нов дарвинистки подход, патент на Нинова и Добрев“ определя ставащото и видният социалистически анализатор, опонент на стила на сегашното соцръководство Румен Петков (този Румен Петков да не се бърка с едноименния бивш социалист и вътрешен министър, сега лидер на Първановата партия АБВ).
Опонентите казват още, че е абсолютно недопустимо в час на исторически сблъсък на визии накъде да върви оттук насетне ЕС, сблъсък и между ПЕС и ЕНП, от апарата на „Позитано“ вотът у нас за Европейски парламент да бъде елементарно принизяван до дребно локално театро „Елена срещу Сергей“.
Корнелия Нинова обаче изобщо не мисли така. И дума не може да става за принизяване, „излъчването на Елена Йончева е подчинено именно на две важни европейски каузи – справедливост и свобода, на битките за ликвидиране на корупцията и на растящите неравенства, битки съдбовни важни днес и за България, и за Европа, ЕС“, отвръща тя.
Промяната няма как да стане без оптимално обновяване на националните партии по държави, доуточнява се настоящата БСП – лидерка, с което аргументира и хода срещу Сергей Станишев.
Докато на първия партиен разбор – на европленум 1 соцлидерката, просто между другото, обяви, че никак не било задължително лидерът на ПЕС да е евродепутат (примерен бил казусът с лидера на конкурентната европейска партия ЕНП Жозеф Дол, който се отказал да е представител в ЕП след избирането му за лидер на партията), вече следпленумно, широко медийно Нинова влезе в открита атака срещу Станишев.
„В политиката не може да си вечен. Има някакви граници, пред които трябва да отстъпиш мястото другиму, да позволиш смяна, за да дойдат нови политици“, постави рамката Корнелия, след което се конкретизира детайлно :
„На Сергей Станишев лидерството на ПЕС му пречи да отстоява българския национален интерес, а личните му амбициите вече силно работят и срещу БСП. Много е важно да умееш да губиш достойно! Системата на избор за евролистата е възможно най-прозрачната, без каквото и да било съмнение и е особено тревожно, че точно когато БСП поведе битката за честни избори, Сергей крайно непочтено взе да говори, че БСП не прави честни избори“.
И още :
„Виждаме много нечиста проява към партия, която те е правила и депутат, и евродепутат, и министър-председател. Не го разбирам това, но, сигурно, самоунижението на Станишев няма край“, продължи без каквито и да било задръжки Корнелия Нинова.
Следващите дни тези й тези получиха здрава подкрепа и от БСП, и от БКП. Весела Лечева изля кофа спонтанен гняв срещу Станишев. А човекът на ДС проф. Димитър Иванов я допълни с дълбок академичен анализ :
„Станишев, който сам се обяви за водач на някаква си виртуална опозиция в БСП (виртуална, защото няма нито идеология, нито организация, нито лидер) закономерно загуби избора срещу един не особено политически опитен конкурент – Елена.
Всъщност, той загуби срещу партията, на която отдавна измени и докара до полуразпад след 13-годишното си председателстване (2001-2014 г.). Закономерно вниманието на Нинова се концентрира върху различията и грубите отклонения в поведението на бившия председател на партията от мисията, визията и стратегията на БСП, провеждани от Националния съвет под нейното ръководство.
А това е не само погрешно поведение, а проява на идейно и организационно фракционерство“, разясни професорът.
Ако има нещо сигурно към днешна дата в интригата на „Позитано“, то е, че Корнелия Нинова е решена на всяка цена да изведе докрай (символно и със Станишев) започнатото с вспъването си на водаческия пост в БСП през 2016-а. Да остави извън борда вечните и стари привилегировани висши соцкадри. В името на партобновлението, според своята си визия.
Тя вече успя да ограничи броя на мандатите на соцнародните представители до 4, както и на самия лидер, т. е. и на себе си – до 3. Отново повтори тези дни и една своя стара медийна изповед: „ Ясно осъзнавам рисковете от делата, знам, че ударените никога няма да ми простят, но няма да се предам“.
Във вътрешнопартиен план Нинова не рискува особено с новия си акт за вътрешнопартийно прочистване. Гласуването на евроизборите ще е за нея ново премерване на силите между различните лагери в БСП. Светлият антикорупционен образ Йончева, без съмнение, ярко свети пътеводно. Представете си само сценките на срещя с НЕЯ по предизборните сбирки по градчета, села и паланки.
Сега социалистите имат само четирима представители в Брюксел и това положение никак не е застрашено. Дори може да се подобри, твърдят и вътрешни, и европейски наблюдатели. И 4, и 5 все ще е победа за Нинова. А победи ли политическият й инат отново, пей сърце и напред към следващите избори – местни, със сигурност през есента, а може да удари часът и на други.
„Риск печели, риск губи“, по къцивапцаровски, произнесе се иронично за ставащото виден стар соцанализатор от някогашния кръг на Жан Виденов.
Същият той казва, че Станишев никога не е бил харесван докрай в БСП защото винаги е стоял по-вдясно и по-европейски от масовата БСП. Но и да се върви към вендета „заради уволнение в минали времена, да се разчистват лични сметки на гърба на БСП идва в повече, особено защото се употребяват неполитици като Елена Йончева за лустро“.
Корнелия Нинова има за какво да си връща, без съмнение. Не е забравила и няма как да забрави, че през 2007-а година премиерът тогава Сергей Станишев я уволни като зам.-министър на икономиката, наедно със заместник-министъра на държавната политика при бедствия и аварии тогава Делян Пеевски по подозрения за нерегламентирани служебни връзки и игри, добили публичност тогава корупционни свързаности и схеми.
Остават само още десетина дни до следващата развръзка. Пак иде пленум, на който соцръководството под диригентството на Корнелия Нинова ще трябва окончателно да напише евролистата – кой изобщо влиза в нея и кой след кого да е.
Нинова не крие, че междувременно разчита и на лесна победа в спретнатия сценарий срещу Станишев и той „да не продължи със самоунижението“, по собствения й израз. Сам да се откаже да става пак евродепутат.
Според източници от „Позитано“ обаче не бива да се изключва и друг вариант – президентът на ПЕС да бъде сложен все пак в листата. Но на последно място. Хем още една обида, хем, в същото време с отличен шанс да се бори/пребори за мястото, което казва, че му се полага. Щом е толкова важен, уважаван и значим, риск няма.
Добре известен е случаят на сегашния евродепутат Момчил Неков от Силистра, който скочи през 2015-а в ЕП с най-много гласове от преференции. От 15-то място в листата, стана № 1.
Грешка или не, феномен 15/15 или друго, преференцията избута тогава надолу и лидера Станишев, и Вечната Амбър – Георги Пирински, и Илияна Йотова, още Сашо Симов и Андрей Пантев.
Следващият соцевропленум е насрочен за 6 април. Но никой да не очаква сесия по евротеми, еврокаузи. По-скоро ще е парче от тръпкав турски сериал. Най-европейското възможно е да стане откъслечно реч за Истанбулската конвенция. И пак за онези, джендърите.
