Международната рейтингова агенция „Фич рейтингс“ повиши перспективата на дългосрочния кредитен рейтинг на България от стабилна на положителна. Агенцията потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България „BBB“ в чуждестранна и местна валута, тавана за рейтинг на страната „A-“, както и краткосрочния кредитен рейтинг в чуждестранна и местна валута „F2“, съобщиха от Министерство на финансите.
Подобряването на перспективата до положителна отразява оценката на „Фич рейтингс“ за това, че ключови показатели влияещи на крайната оценка за рейтинга имат по-добро изпълнение за България в сравнение с групата държави с рейтинг „BBB“.
Бюджетните резултати са преизпълнени, с което допълнително се засилва фискалната и дълговата позиция на България в сравнение с останалите държави. Оценяваният бюджетен излишък през 2018 г. на начислена основа се очертава да бъде по-висок в сравнение с предишната прогноза, което е най-доброто представяне на страната през последните 20 години. От гледна точка на „Фич рейтингс“, ангажиментът на България за разумна фискална политика ограничава рисковете пред страната. От рейтинговата агенция очакват растежът на БВП да се засили през 2019-2020 г. (средно 3,3 %) след по-силно от очакваното забавяне през 2018 г. до 3,1 %.
Според агенцията показателите за външните финанси на България продължават да се подобряват и превъзхождат тези за държавите с рейтинг „BBB“. В края на 2018 г., положителната външна позиция на страната се затвърди, докато държавите със сходен рейтинг са нетни длъжници.
Fitch посочват факторите, които поотделно или заедно биха предизвикали повишаване на оценката за рейтинга. Това са продължаващо подобряване на външните и фискални баланси, напредък в присъединяването към еврозоната, благоприятни перспективи за икономически растеж, които водят до по-бързо сближаване към нивата на доходите за държавите от групата със сходен рейтинг.
Бъдещи развития, които поотделно или заедно биха довели до негативни действия по рейтинга, са появата на външни дисбаланси, влошаване на външната конкурентоспособност, както и рязко покачване на държавния дълг, водено от фискално разхлабване или материализиране на условни задължения в баланса на държавата.
