Кирил Ананиев, Корнелия Нинова
на снимката: здравният министър Кирил Ананиев и лидерът на БСП Корнелия Нинова

Законът за бюджета на НЗОК за 2019 г., който само преди дни бе гласуван от мнозинство в парламента, пое към Конституционния съд. БСП го оспорва като неконституционен.

Както много авторитетни юристи, така и много лекари и здравни експерти, управлявали предишни години здравеопазването, са убедени, че конституционните съдии няма как да се произнесат, че въпросният закон е, образно казано „изряден“ спрямо основния закон. Тъй като, бидейки бюджетен закон, няма как да прокара заложените в неговите преходни и заключителни разпоредби промени в купищата други закони.

В мотивите на соцпартията, с които се оборва конституционността на посочения нормативен акт, се конкретизира, че има опит да бъдат променени 18 други закона. Сред тях са и Законът за здравето, и Законът за лечебните заведения, и Законът за здравното осигуряване, и Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина. Посяга се и на сега действащите норми, които регламентират съществуването и дейността на съсловните организации на лекарите, зъболекарите и на медицинските сестри, както и на законите за трансплантациите, за обществените поръчки, за приватизацията.

Порочните преходни и заключителни разпоредби на новия бюджетен закон закриват Фонда за лечение на деца в чужбина,  Агенцията по трансплантация, променят системата за финансиране на инвитро процедурите и т.н, като преформатирайки ги, ги пращат под шапката на НЗОК.

„Няма нищо общо Агенцията по трансплантация като функции с Агенцията по медицински надзор или с финансирането на репродуктивните проблеми, примерно. Няма никакви допирни точки. Залагат се генерални промени в системата на здравеопазването, прокарвани през задната врата, което е невъзможно да мине”, убеден е скорошен зам.министър на здравеопазването.

Друг негов предишен колега на същата позиция определя специално акта срещу фонда за лечение на децата направо като „абсолютно невъзможен“ (едновременно много непрофесионален и циничен) законодателен експеримент, тъй като „тази структура е създадена със специален технически акт и той по никакъв начин не може да бъде свален чрез някакви преходни разпоредби в друг закон“.

Атакувайки новия бюджетен закон, соцлидерката Корнелия Нинова определи още в пленарна зала гласувания акт като „звучен шамар по българското право“.

Много по-рано, още в първата фаза на дебатите за новия бюджет на НЗОК (в Надзорния съвет на касата) и работодателите, и синдикатът „Подкрепа“отказаха да дадат съгласието си за закона именно защото „чрез него се нарушава принципът за прозрачност в законотворческия процес и се пробва по недопустим начин избягване на важен обществен дебат“.

В края на миналия месец същата присъда над проекта за Закона за бюджета на НЗОК за 2019-а издаде и омбудсманът Мая Манолова. И тя алармира, че е налице „ недопустим опит чрез бюджетен закон да се променят серия основни за здравеопазването закони, имащи пряко отношение към живота и здравето на българските граждани“.

Камбаната бе ударена достатъчно рано и от Българския лекарски съюз (БЛС). Но кой да ги чуе  всичките тези външни на властта гласове?

Че сега се стига до Конституционния съд, видно е, не е никаква изненада. Както, вече по всичко личи, не би било особена изненада и друго – ако КС се произнесе, че въпросният много съществен за здравеопазването законодателен акт противоречи на основния закон… специално в написаните в дребен шрифт финални разпоредби (иначе като обем почти 50 страници), които опитват сериозно да прекроят здравеопазването.

В защита на закона за парите на здравната каса острието на ГЕРБ по темите на здравеопазването Даниела Дариткова, председател на ресорната комисия в НС, обвини социалистическата опозиция, че с обръщането си към Конституционния съд цели да блокира всяка възможност за започване на реформи в сектора. На което известният онкохематолог, сега депутат на БСП проф.Георги Михайлов, отговори, че и дума не може да става за реформи, защото се извършва брутален акт, буквално за сриване на системата.

Ставащото пред очите ни прилича на нахлуване на много объркан слон в лаборатория и неминуемо много скоро всички ще видят изхода, а той може да е само един, прогнозира професорът.

Защо целият описан дотук законодателен експеримент на управляващите ГЕРБ-ОП, подкрепени в конкретния случай и от „Воля“ на Марешки, е толкова опасен за здравето?

Проблемът е в това, че системата на здравеопазването, и без това болна и  клатеща се, влиза в новата година с нови сериозни въпросителни (тежести) на шията.

Изправена е съвсем на ръба и пред тежко падане. Времето на несъмнено голямото чакане до произнасянето на КС (не само защото следващите месеци са празнично пред- и следновогодишни), няма как да не усложни работата на всички и на всичко в здравеопазването за дълго.

Направо е изключено да си въобразим, че предколедно Конституционният съд ще се забърза да се произнесе. Като се знае темпото на работа на този съд, едва ли може да се чака решение по-рано от април следващата година.

Очертаващите се няколко месеца до „присъдата на КС“, през които по закона все пак може да се работи, на хартия могат и да стигнат на администрацията да извърши някои от преследваните трансформации в здравния сектор. Но, като се знае нашенското можене да спазваме срокове и да правим бързи реформи и ремонти, далеч по-реалистично е да се очаква просто хаос.

Как при очертаващото се положение на тотална неяснота и създадените идеални условия за бездействие и бягане от отговорност ще работят пълноценно повечето лекари и болници, че и цялата система? Дори да вземем само  трансплантациите, системите за изпращане за лечение на деца и възрастни в чужбина, ин витрото или онкологиите, и те стигат, за да започне да изглежда положението доста страшно.

„Бог да ни е на помощ! Законодателната агресия и безотговорност, непрофесионализмът и незнанието, демонстрирани с нормативния акт за парите за здравеопазването за следващата година, вече застрашават много животи. А дори не смея да мисля какво може да стане, ако Конституционният съд се произнесе (очаквано към април) и съсече тогава една или друга от реформистките процедура на финансиста здравен министър Кирил Ананиев, насред тяхното осъществяване“, каза тези дни пак един бивш колега ( здравен министър) на Ананиев. За разлика от него лекар и с огромен оперативен опит в системата.

Здравеопазването ни и без това е на ръба и само този последен удар в гръб му липсваше, за да се срине окончателно. Чудо ще е, повече от чудо, ако оцелеем и този път, беше още по-краен той.

 

 

 

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук