ДЕБАТИ.бг. потърси юристите от инициатива „Правосъдие за всеки“ Велислав Величков и Петромир Кънчев за коментар по отношение на започналата проверка от страна на Инспектората към ВСС срещу председателя на ВКС Лозан Панов.
 Величков и Кънчев коментираха широк спектър от проблемите на българската съдебна система и влошаващата се правосъдна среда у нас.

 

 

Г-н Величков, снощи се проведе протест в защита на независимостта на съдебната система и на Лозан Панов. От какво бяха притеснени хората, които се събраха, и какво предстои?

Велислав Величков: Хората по принцип са притеснени въобще от състоянието на съдебната система и от това, че Прокуратурата,която е една от страни в процеса, заема все по-водеща роля в процесите, които засягат съдилищата.

Тя действа по един доста архаичен, доста тоталитарен начин, като съсредоточава своята сила и мощ в т. нар. „специализирани съдилища”, забравяйки обаче, че последна инстанция на техните решения и съдебни актове ще бъде Върховният касационен съд. Хората затова са притеснени – в момента неслучайно атаката се насочва натам.

Овладяването евентуално на ВКС автоматично ще доведе до това, което се случва в другия върховен съд – Административния – командироване на съдии и въртене на съдийски състави. Това би поставило под съмнение неговата роля като съд, който отговаря за точното и еднакво прилагане на законите и който като последна съдебна инстанция се произнася по правото.

Може би точно за това, тъй като г-н Панов е доказал, че пази правото от политиката и от олигархията, има една много силна атака, чиято крайна цел е неговото отстраняване преди актовете на въпросните специализирани съдилища да дойде времето да влязат във Върховния съд. Хората се чувстват уплашени и несигурни за всичко, което се случва в правосъдието.

Г-н Кънчев, както е избран в момента, Висшият съдебен съвет е напълно легитимен, но много от действията му будят недоверие у гражданите. На какво се дължи това?

Петромир Кънчев:Самият ВСС така е конструиран по Закона за съдебната власт. Там има политическа квота – половината от състава се избира от политическите сили, представени в парламента. Миналата година видяхме как се избра и едната професионална квота и другата, която е политическата – политическите партии номинираха свои кандидати, които в последствие с някакъв консенсус вътре в парламента бяха избрани.

Всъщност от там идва големият порок в независимостта на съдебната система. В нея кадровият орган, който решава ключовите въпроси за правосъдието и за съдебната власт като цяло има политическо участие.

В цяла Европа или поне там, където има ВСС като нашия, участието на политическата квота в България е най-голямо. От това следват и редица решения, подобни и на това, което инициира Инспекторатът (към ВСС, бел. ред), а именно една бъдеща замяна с политически удобен такъв.

Това е и интересът на самата Прокуратура – техните актове биха станали стабилни до края на веригата на обжалване, когато и председателят на ВКС и съставът на този съд станат политически удобни.

В.В.:Това не е работа на парламента, това е работа на съдийското и прокурорското самоуправление. Самите магистрати трябва да избират своя ръководен орган без да участва политическата система.

След последните обвинения срещу Елена Йончева, от БСП открито заговориха, че ГЕРБ се меси в работата на Прокуратурата, каквито изказвания досега не са си позволявали. Според Вас има ли основания за подобни твърдения?

В.В: От БСП малко късно се сетиха, че управляващите, които и да са те (но да, в последните 10 години с една година пауза – ГЕРБ), се месят в работата на Прокуратурата.

Всички главни прокурори досега са избирани не според техните качества, а по политически консенсус и според това дали са удобни на управляващите. Нито един главен прокурор не дойде от системата на Прокуратурата – всички бяха външни за прокуратурата лица.

Тогава всички партии, вкл. и БСП, си мълчаха. Когато започнаха цирковете в специализираните съдилища, нарушаването на права, задържането на лица, висенето в ареста, незаконното произнасяне на състави по мерките – тогава всички, вкл. и БСП, и мълчаха. Когато имаше процеси, свързани с гражданския и неправителствения сектор и проверки, всички, вкл. и БСП, си мълчаха.

Но когато беше ужилен техен депутат, БСП се сетиха, че някой може би се меси в работата на Прокуратурата и отвърнаха на удара с един министър от правителството на ГЕРБ. Играе се политически пинг-понг, а не се играе принципно в защита на независимостта на съдебната система.

Ние се питаме: ако не беше „ударена” Елена Йончева, може би несправедливо – ние не знаем, щеше ли БСП някога да реагира. И защо продължава групата на БСП да мълчи по въпроса за пълната безконтролност, безотчентост и безотговорност на главния прокурор? В парламента има страх да се произнесе думата Главна прокуратура, панически страх. Това означава страхливи политици, това означава слабо управление.

П.К: Факт е, че политическите партии използват Прокуратурата като някакво оръжие за техните политически игри, както направиха с Елена Йончева. Тя сега изкарва някакъв запис, който го вкарва в същата тази Прокуратура, която й повдига някакви обвинения.

В.В: Но забележете – записът е от 2016 г., не го изкарват досега, а сега.

П.К: Все пак те трябва да обяснят защо две години са си мълчали и трудно бихме повярвали, че те едва сега са го получили. Това са типичните политически игри, това е същото, за което говорихме преди малко – за политическото участие и намеса на лица във висшите етажи на съдебната власт.

В.В: Понеже няколко пъти ни питат дали проблемът е персонален, дали проблемът е главният прокурор Цацаров. Проблемът е системен – който и да е главен прокурор, ще се случи това.  Или няма да се прави почти нищо и ще има пълно бездействие на Прокуратурата като по времето на главния прокурор Велчев, или ще има политически заигравки и репресии, както беше при Филчев, както се случва и сега.

Ако някой иска да реши системния проблем, трябва да го постави там, където му е мястото – в парламента. Нужна е промяна на Закона за съдебната власт, но е нужна и конституционна промяна.

Преди няколко дни президентът направи едно много силно изявление по случай две години от встъпването си в длъжност и каза нещо от рода, че в държавата цари беззаконие, че отговорните органи, начело с Прокуратурата, старателно избягват тесния периметър на властта в битката с корупцията и че демокрацията е застрашена.

Ако той счита, че това е така, макар и в ограничените си правомощия, трябва на първо място да свика КСНС, защото ако в една правова държава цари беззаконие, ако се избягва периметърът на властта от правоприлагащите органи и ако демокрацията е застрашена, няма по-голяма опасност за националната сигурност.

Той трябва да влезе в парламента, да направи обръщение към депутатите, да поиска да се повдигне дебат, а той има и правомощията да внесе конститутционен законопроект и да поиска промяна в системния проблем в съдебната система и най-вече в частта за главния прокурор, неговата безконтролност и безотчетност и в частта за структурата и статута на ВСС и неговата силна политизация през договорените политически квоти.

Ако президентът не направи това, той не се различава от говорител на стадиона, който само коментира ситуацията.

Споменахте и законодателния процес – обществото все повече се пита дали българските законодатели нямат достатъчно юридически капацитет и познания, или просто няма политическа воля да се прави законодателство по европейски стандарти?

П.К: Този парламент е уникален с едно нещо – това е съставът на Народно събрание, в което има най-малко юристи. Това моментално се отрази и на качеството на приеманите актове. Те станаха силно напомнящи тоталитарните мерки или законодателството, което имахме преди 1989 г., дори го надхвърлиха.

С всички промени, които се приеха и в АПК, което засяга пряко гражданите и те затова вчера бяха на улицата, със създаването на органите като КПКОНПИ, като Специализираната прокуратура, симбиозата и единодействието, което те имат със Специализирания съд, тайните арести, влизането в адвокатски кантори, отстраняването на адвокати, повдигайки им обвинения така че да не може да се осъществи правото на защита – това са неща, които в Прехода ние не сме ги виждали, те започнаха да се появяват едва сега именно с промяната на това законодателство, за което ние говорим от много отдавна.

Тенденцията е трайна, тя е видима. Тези мерки започват да се прилагат и спрямо неудобните във висшите етажи на съдебната система. В случая Лозан Панов е поредният, който трябва да бъде подменен с цел да се затвори системата.

Днес са Елена Йончева, Иванчева и Петрова или други такива неудобни лица, но следващият етап е и саморазправа с хора, които не са политически изявени, т.е. може да се случи на всеки. Когато това нещо ти се случи, когато има показни арести, когато на адвоката ти му се повдигне обвинение и няма кой да те защити…

Правото на защита не е само да имаш адвокат в залата, то е и да си го избереш според неговите компетенции, според неговия опит и т.н. Когато адвокатът си върши добре работата, на него му се повдига обвинение за организиране на престъпна група, едва ли не, че е действал заедно с обвиняемия и той бива отстранен. Тогава ти трябва да търсиш някой друг.

Това е реалността, пред която ние се изправяме. Нещата ще засягат все по-широк кръг лица и гражданите са притеснени, че също ще влязат в този периметър. Затова беше и вчерашното събитие.

В.В: Тук трябва да се допълни нещо. Има едно твърдение: „не пипайте Прокуратурата, защото тя трябва да си върши работата”. В продължение на 21 години няма нито една осъдителна присъда срещу висш магистрат, висш политик или висш олигарх.

Ако за 28 години при четирима главни прокурори не се е стигнало до нито една осъдителна процедура, тази структура не е полезна,а  е вредна за българското общество. Тя създава имитация на работа, но всъщност освен репресии и актове, заради които България после е осъдена в Европейски съд по правата на човека и плащат всички български данъкоплатци, нищо друго не се е случило.

Ако един ученик три пъти повтори първи, втори или трети клас, най-вероятно ще решат, че той е малоумен. За Прокуратурата какво ще решат не знам, но забележително е, че всички прокурори, чиито актове падат с гръм и трясък в съдебните зали, тръгват не надолу, а нагоре по веригата. Когато издигаш най-некадърните, най-некомпетентните и най-обслужващите, ти правиш неработеща и немотивирана цялата структура и всички прокурори по веригата.

Понеже споменахте качеството на законодателството, наистина има най-малко юристи в този парламент, но не това е най-големият проблем. Работата на депутатите е да инициират, да приемат, да обсъждат законите. Техническата работа по писането на законопроекти не е тяхна работа.

Първо, 2/3 от внесените законопроекти, да не кажа ¾, са с вносител Министерски съвет, където работят много добри юристи. Всички депутати имат свои правни сътрудници. В парламента действа, или по-скоро действаше Съвет по законодателството.

Във всички досегашни Народни събрания Съветът по законодателството имаше водеща роля за качеството на обсъждания акт, за анализа на това дали той противоречи на други закони и как ще се впише в общата правна рамка, в правния мир.

Сега се стигна до безпрецедентния акт водещи юристи, уважавани хора в обществото, да кажат, че прекратяват своята работа, защото никой не консултира с тях законите и за цялата минала година са били питани единствено, и то частично, по промените в АПК.

Т.е. некомпетентните хора в парламента се стараят дори компетентните да не прегледат това, което се прави. Това е умишлена некомпетентност и умишлена щета, която се нанася на държавата. В законодателството грешката не е техническа, грешката е системна. Някой си поръчва едни закони и ги получава точно толкова некачествени, каквито са, за да обслужи своята частна цел. Всъщност депутатите обслужват частни, а не обществени цели с това законодателство и затова се стига до крайности да прилагат стари тоталитарни практики в нови закони.

Пример за това е, че частната собственост може да се възбранява само при една образувана проверка от КПКОНПИ. Проверката я образува прокуратурата, КПКОНПИ нарежда възбрани и сега хитът е, че КПКОНПИ вече може да управлява възбраненото имущество. Не само да ви го възбрани, но да го изземе и да го управлява докато свърши проверката по делото, която може да е 3-4-5-6 години. Това е равносилно на комунистическа национализация в Европа в 21 век.

П.К: Всички тези актове, за които споменахме и се приеха в края на миналата година, не минаха през теста на оценката на въздействие и обществени обсъждания. Дори и да са симулирани такива, те наистина се извършваха през август месец или точно преди коледни и новогодишни празници, когато вече обществеността има съвсем друг дневен ред или просто я няма.

Тогава минаваха най-смелите изменения, които така влошиха процедурите в съда. Това никога не е било така. Парламентът е задължен да провежда такава оценка на въздействието, да има обществено обсъждане, не само да се дадат писмени становища, защото ние сме давали такива, но и да има реално обсъждане и те да се вземат предвид. Това нещо отдавна не се случва и по-скоро това е умишлено и нарочно.

В.В: Това обаче не оправдава обществото. Аз тук не съм съгласен с моя колега. Юлиус Фучик е казал: „Хора, бдете”. Когато разбираш, че ви пробутват общественото обсъждане през лятото в на Коледа, ще станеш от коледната трапеза, ще станеш за малко от плажа, ще излезеш и ще си напишеш становището. Бездействието на обществото не е оправдание за това, че то не реагира.  На общество, което не реагира, му се случва това, което виждаме, че се случва в момента.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!