Антоний Тодоров
на снимката: Политологът проф. Антоний Тодоров

Въпросът е: има ли видима алтернатива на днешното управление на ГЕРБ и Обединени патриоти? И ако не, може ли такава алтернатива да се структурира било около президента Румен Радев, било около омбудсмана Мая Манолова. Видимо е, че има елементи на политическа криза, така както я описва теорията – сливане на разнообразни по замисъла си, основанията си и социалните си опори протести, които все повече заедно започват да искат оставка на правителството и с това, макар и не автоматично, предсрочни избори. Но също така е видимо, че предсрочни избори в година на два редовни избора – европейските през пролетта и кметските през есента – изглеждат рисковани и трудни за наместване, освен ако не стане така, че календарът им да съвпадне с някой от тях.

Две фигури в българската политика напоследък привличат погледа като потенциални съсредоточия на нова политическа алтернатива – президентът Румен Радев и омбудсмана Мая Манолова. И двамата се ползват със завидно доверие след публиката, висок личен рейтинг и имат влиятелни политически позиции. Въпросът е както дали те биха искали да се впуснат в подобно начинание, така и дали имат нужните ресурси за това.

Президентът Радев има значителна подкрепа в обществото, която като цяло запазва от времето на избирането си. Той привлече тогава избиратели отвъд кръга на избирателите на БСП, партията, която го номинира, но и досега той запазва умела дистанция от социалистите, макар по редица въпроси да споделя техните виждания. Слабостта на неговата позиция е, че няма никакви специфични свързаности с БСП, не е правил политическа кариера там.

Един президентски политически проект ще се впише в една широка центристка среда (ако изобщо бъде предприет, най-вероятно е да се самоопредели по формулата „нито леви, нито десни“), където обаче избирателите са трудни за мобилизиране, а и много взискателни към своите представителства. Радев може да разчита най-вече на личния си престиж и реноме, а не толкова на партийни структури или опитни партийни активисти.

Освен ако Радев не опита да получи подкрепата на част (защо не и значителна) от БСП, която да го припознае като символ на политически проект и обновление. Тогава са възможни два различни сценарии: с или против настоящето ръководство на социалистите. Ако играе по втория сценарий, може да постигне някакъв резултат, но едва ли по-добър от този на предшественика му Георги Първанов с АБВ, защото няма специфични опори в БСП. Но ако играе по първия сценарий, тогава неизбежно ще загуби облика си на самостоятелен политически актьор. И все пак – евентуална стъпка на Радев към собствен политически проект би бил рискован за БСП, защото несъмнено ще привлече част от нейните действителни и потенциални поддръжници.

Мая Манолова има други ресурси, най-малкото защото е направила политическата си кариера в средите на БСП. Тя също има избор – да действа в или извън БСП, с или против сегашното й ръководство. Извън БСП би трябвало да намери подходящ политически партньор, но ако избере да направи политически проект с фигура като Слави Трифонов, тогава ще се роди политически проект сходен на италианските „5 звезди“, т.е. нещо като левеещ популизъм. Но Мая Манолова има и друг вариант – да играе в БСП, по-скоро с опозицията, и тогава мнозина социалисти биха я възприели като реална алтернатива и „острие“ срещу управлението на ГЕРБ и Обединените патриоти. А ако такъв проект получи имплицитната подкрепа и от президента Радев, току-виж едни предсрочни избори доведат и до ново парламентарно мнозинство и правителство. Но ако Манолова приеме да играе с ръководството на БСП, това може да донесе позитиви за партията, но тогава не е ясно, дали Радев няма да увеличи дистанцията със социалистите. И двата варианта са възможни.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!