Присъединяването на България към единната европейска валута не е само технически процес. Става въпрос за задълбочаването на европейската интеграция на страната ни и за качествено ново равнище на сигурност, което бихме могли да постигнем. Въпреки че присъединяването към евро-зоната бе заявено като приоритет на управляващото мнозинство, едновременно с включването към Шенгенското споразумение, двата процеса имат различна динамика и пътят към постигането на тези цели предполага различен тип усилия.
Изискванията за присъединяване към Шенгенското пространство имат технически характер и на тях, както България, така и Румъния отдавна отговарят. Членството в тази общност от страни, осигуряващи взаимно сигурността си, не включва политически критерии и каквито и да е гаранции за ефективно функционираща съдебна власт. Именно затова, по отношение на Шенген, българската позиция е ясна и многократно подкрепена от европейските институции – ако се предявяват нови претенции към страната ни, то това трябва да бъде предмет на предоговаряне на самото Споразумение. Ако ли не, то България и Румъния трябва да бъдат присъединени колкото е възможно по-бързо.
Единният валутен механизъм също не предполага политически критерии или измерители за върховенството на закона, но именно по отношение на него, въпросът за доверието има ключово значение. Това е и причината към България да се отправят препоръки за присъединяване към механизма за банков надзор преди да продължим към „чакалнята на Еврозоната“, както неточно бива определян механизма ERM 2. Това доверие има напълно конкретни измерители и не е въпрос на симпатии или добронамереност. Върху него се гради устойчивостта на единната валута, а с това и съществена част от онова, което определяме като Европейски съюз.
Изглежда че България е склонна да коригира първоначалните си заявки и да отложи предприемането на действия за присъединяване към Евро-зоната. От една страна, това би дало допълнително време за подготовка, но от друга – то ще бъде необходимо за изграждане на предпоставки за доверие във вид на измерими и надеждни показатели. Макроикономическите параметри на българското развитие са много добри, както и темпа с който намалява външния ни дълг. Волята на правителството и държавните институции е изключително важна, но процесът на присъединяване зависи от останалите страни-членки, а основното решение ще бъде взето от Европейската централна банка. До голяма степен то зависи от състоянието на банковата система и именно затова настояването е България първо да се присъедини към Единния надзорен механизъм, който наблюдава най-значимите банки във всяка страна.
Българските банки, за разлика от други европейски банки, успешно преминаха стрес-тестовете, които трябваше да определят надеждността им. По редица показатели, българската банкова система е по-стабилна отколкото банките в редица европейски страни. Но, има поне един въпрос, от чийто отговор зависи до голяма степен изграждането на доверие.
Фалитът на КТБ не се свежда само до щетите за вложителите и публичния интерес. Самата възможност четвъртата по големина банка да бъде обявена в несъстоятелност, е сигнал за наличието на рискове, които имат пряко отношение към изграждането на доверие, а оттам и за присъединяването на България към Евро-зоната. Истинският проблем не е в рисковете, свързани с повишението на цените в резултат от присъединяването към единната европейска валута. Говоренето за тях е само инструмент в един цялостен анти-европейски, но обикновен по своя характер популизъм.
Присъединяването към единната европейска валута е част от националния интерес на България. Но, това не е само въпрос на заявено желание, а и на способност за създаване на доверие. Докато страната ни не успява да постигне подобно качество и достоверност на своята аргументация, разговорът за въвеждането на единната валута ще продължава да бъде все така изпълнен с разбиране и симпатия, но недостатъчен за изграждането на доверие.
