СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг, проф. Александър Маринов: Борисов отиде неподготвен в Москва

Проф. Александър Маринов е политически анализатор, доктор по социология и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. Той е роден на 12 май 1957 г. в София.

Участвал е активно в живота на БСП. Бил е депутат в 36-ото и 37-ото НС и зам.-председател на ПГ на БСП. Председател е на софийската организация на соцпартията от 1991 г. до 1996 г.

През 1996 г. Маринов напуска БСП в знак на несъгласие с политиката на Жан Виденов.

Проф. Маринов, левите у нас смятат посещенията на Радев и Борисов в Русия за успех, а проевропейски настроените хора – за провал и унижение. Как ще коментирате вие тези визити?

Двете посещения са различни в много отношения и според мен не бива да се поставят под общ знаменател. За унижение не може да се говори със сигурност. Вярно е все пак, че посещението на министър председателя беше една пропиляна възможност от гледна точка на недобрата му подготовка и на несериозната интерпретация на резултатите.

Иначе посещението на президента отвори една добра възможност, но самият начин, по който беше подготвено посещението на министър-председателя – в пълна тайна, ние разбрахме от руските правителствени ръководители за него, до голяма степен предопредели този резултат.

От гледна точка на това, че някой разглежда като унижение самия факт, че българското правителство поддържа отношения с Русия, за мен това е идеологическа патология. След като Макрон и Меркел ходят в Москва и се срещат с Путин, защо да е унижение за българските политици?

Руските медии излязоха със заглавия „Борисов се извини на Путин”. Чухме ли действително извинение и достойно ли се държа Борисов спрямо българските интереси?

Той наистина каза нещо като извинение, споменавайки своята вина, но това не е проблем. Макрон се извини от името на целия Запад за развалените отношения с Русия.

Българските интереси обаче могат да бъдат защитени не с призоваване към братски чувства, имам предвид изказването, че по-старшият трябва да прощава. Това става със сериозна политика и сериозна подготовка на тези срещи и на предложенията, които се правят. Ние виждаме, че тези неща не бяха подготвени както трябва, те са и много сложни. Става въпрос за това какво ще бъде продължението на „Турски поток” и на АЕЦ „Белене”. Интересите се защитават не с прегръдки и чувства, а с много сериозна политика и в това отношение посещението беше една пропусната възможност, може би защото не беше подготвено добре.

Затова ли според Вас Борисов си тръгна по-рано от Русия?

Явно той не получи приема, на който може би се е надявал. Руснаците имат формалното основание за това, тъй като след тази непоследователна и неустойчива политика на България, сега, както забелязахте, поставят много сериозно въпроса за различни видове гаранции. Общо взето нямат доверие на България. Това си е тяхно право, разбира се, въпросът е ние как формулираме и защитаваме своя интерес.

Аз лично се съмнявам много, че България, и по-специално сегашното правителство, би имало куража да заеме една по-твърда позиция пред европейските институции, за да издейства това, което се говори като възможно развитие на „Турски поток”. Защото по същество нещата не са се променили от времето, когато беше спрян „Южен поток”. Вече по какъв начин ще получим такова благоразположение, при положение, че руснаците нямат никакво намерение да обезпечават хъба. Руснаците се интересуват от транзит на газ към Сърбия най-вече. Това е смисълът на тяхната позиция, затова и Путин нито веднъж не спомена газовия хъб.

Всичко това е въпрос на много сериозно професионално обмисляне и подготовка. Трябваше министър-председателят – най-високата позиция в изпълнителната власт, да отиде там с едни обосновани, много добре подготвени, премислени искания и предложения, за да не се свежда до това „Вие като по-голям брат ще ни простите”. Това вече е несериозно.

Какво показват зачестилите посещения на европейски лидери в Русия, знаем, че там бяха и Ангела Меркел и Еманюел Макрон? На какво се дължи търсенето на близък контакт с Русия и има ли нещо общо с политиката на САЩ спрямо ЕС?

Да, разбира се, абсолютно сте права. Тази политика на Тръмп буквално тласка големите европейски държави в сътрудничество с Русия, защото ги поставя в много трудно положение. Вие сами разбирате, че каквито и политически съображения да има, ако например немската индустрия е принудена да купува много по-скъпия американски втечнен газ, това ще има своите огромни последици, в това число и политически. Това много ясно пролича от визитата на немския президент в Украйна. Той просто каза на украинците да млъкнат и да престанат да критикуват Германия, защото по този начин губят възможност да им бъдат отстоявани по някакъв начин интересите.

Макрон има същите амбиции, това прави впечатление. Той неслучайно отиде на Петербургския форум – френският бизнес си тръгна от там с поръчки за над 2 млрд. евро, а освен това има и други перспективи.

Всяка една държава, независимо от общите политически декларации, все повече гони своите интереси, защото светът тръгна в тази посока. Затова е много наивно да казваме, че егоизмът си е тръгнал от Балканите или от Европа. Напротив – егоизмът, образно казано, се изостря. Всяка една държава в тази ожесточена конкуренция и непредвидима, разбъркана, в това число от американската политика, международна среда се стреми да защити своите интереси. Някои го правят по-успешно, други – не.

Възможно ли е според Вас европейските държави да се замислят по-сериозно за премахване на санкциите срещу Русия при това положение?

Това се подсказва не от днес или от вчера, но се вижда, че нараства не просто кръгът от политици и държави, които се замислят сериозно, а се засилват основанията това да бъде направено. От една страна тези санкции очевидно не постигнаха своите цели, каквито и да са били те, а от друга – ЕС не просто страда от конкретни загуби, а страда от едно тежко влошаване на отношенията с Русия, а и не само с нея. Това е целият въпрос – кой какво спечели от тези санкции? И този въпрос трябва да се зададе.

Това не означава да се примиряваме с нещата, които не приемаме, но е очевидно, че те трябва да се решават по друг начин, още повече, че всяка една от страните върши неща, които не са приемливи за други страни. Тук е важно да има диалог, да има някаква степен на доверие, което да не се разрушава с едностранни стъпки по всяко едно време. Ако всеки започне да влиза и излиза от многостранните споразумения като в супермаркет, ясно е, че международният ред ще се срути.