Проф. Александър Маринов е политически анализатор, доктор по социология и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. Той е роден на 12 май 1957 г. в София. Участвал е активно в живота на БСП. Бил е депутат в 36-ото и 37-ото НС и зам.-председател на ПГ на БСП. Председател е на софийската организация на соцпартията от 1991 г. до 1996 г. През 1996 г. Маринов напуска БСП в знак на несъгласие с политиката на Жан Виденов.
Парламентът прие предложението за извънредно положение и то вече е факт. Тъй като някои юристи смятат, че конституцията е доста лаконична в регламентирането на извънредното положение, доста хора се питат ще има ли увеличение на правомощията на президента по аналогия с военното положение. Какво бихте казали за това?
Не, доколкото Конституцията казва нещо, тя визира нарастване на пълномощията преди всичко на изпълнителната власт. Това е смисълът на извънредното положение – да се дадат възможности за по-бързо и ефективно действие на изпълнителната власт. Не мисля, че в дадената ситуация с нещо се променят правомощията на президента.
Най-тиражираните опасения сега са дали изпълнителната власт може да злоупотреби с повишените си правомощия в условията на извънредно положение. Основателни ли се тези опасения, според Вас?
Тук има две страни на въпроса. Едната е злоупотреба с някакви политически цели, в което се съмнявам, че може да се случи сега. Ситуацията е твърде сериозна, за да си позволи някой да се поддаде на изкушението да се възползва. Не точно злоупотреба, а може би неправилна употреба на големите правомощията може да има поради липса на подготовка и недобра преценка. Това няма да е умишлена злоупотреба, но може да е употреба на правомощията не по предназначение. Между другото, от това, което досега получаваме като информация, аз се опасявам, че изпълнителната власт, а и парламентът, не са много наясно какво точно смятат да правят. В това отношение въпросът е дали ще бъдат употребени правомощията по най-добрия начин.
Във връзка с това виждате ли някакви тайни политически цели, чиято реализация би могла да се прокара успоредно с действията срещу здравната заплаха? Примерно да се прикрият други проблеми, като се използва коронавирусът за отклоняване на вниманието?
В такива драматични ситуации винаги се намират хора, които да разсъждават егоистично. Както виждате, намират се хора, които се опитват да правят пари от тази ситуация. Без да имам много високо мнение за управляващите, аз смятам, че те няма да се осмелят, няма да помислят за такъв тип манипулации, защото положението е много сериозно и последиците ще бъдат много сериозни. Аз не говоря тук за чисто здравните последици, въпреки че не ги подценявам, но икономическите и социалните последици и последиците от пълната дезорганизация на обществения живот, която настъпва, ще бъдат много тежки. Сега обществото ще бъде изключително чувствително и не мисля, че нормален човек би поел риска от някакви спекулации и манипулации. Даже аз смятам, че това, което сега се стоварва като отговорност на плещите на властите, е много по-сериозно и притеснително, отколкото всеки един от известните ни до момента скандали.
Смятате ли, че мерките са навременни, или са закъснели, както критикува опозицията? Нямаше ли иначе да полетят други обвинения към кабинета, ако беше започнал подготовка по-рано, например че под предлог подготовка прави поръчки и раздава пари на свои хора от бизнеса?
Вече разполагаме с информация как се е действало в редица страни. Страните от Изтока се справиха най-добре, защото действаха без забавяне, решително. Разбира се, там има още едно друго обстоятелство – обществото там има висока степен на доверие във властите и изпълнява техните разпореждания.
Аз смятам, че мерките са закъснели, но тук не мисля, че въпросът беше за някакви политически сметки, а по-скоро за липса на подготовка. Държавата и обществото ни не са подготвени за такъв тип мащабна криза, независимо от всички големи приказки, на които сме се наслушали. Ето ви една проверка на готовността и виждате, че въобще нямаме хабер за какво става въпрос. Аз не говоря само за здравната система, а за абсолютно всичко, например за липсата на един кризисен, да го наречем, икономически и социален план. Нали си представяте какво загуби ще претърпят цели отрасли на икономиката? Как ще се помага на тези отрасли? Сега тепърва ли ще се мисли, или трябваше да има някаква готовност, която да предвижда включително и някакви резерви за тази цел? Мисля, че нещата са много неприятни като фактическо положение.
Според проучванията и коментарите в социалните мрежи българите нямат вяра на държавните институции. До каква степен това ще утежни ситуацията?
В това отношение има много важен извод – ето сега, в тази ситуация, ние виждаме каква е ужасно тежката цена на разрушеното доверие на хората в институциите и в тези, които вземат решения. Има пълно недоверие и когато четем дискусии във форумите и социалните мрежи, става ясно без никакво съмнение, че има недоверие и притеснения. Тези притеснения са защото хората не знаят на какво да вярват и не вярват на институциите, дори когато последните заемат правилна позиция и говорят истината.
Какво е вашето усещане – има ли възможност за излезем по приемлив начин от тази ситуация?
Че ще излезем някак е ясно, но смятам, че цената ще е много висока с оглед на нашите малки възможности. Дано поне да сме в състояние да извлечем необходимите сериозни поуки от случващото се от гледна точка на това, че държавата и институциите й трябва да имат капацитет да защитават обществото и хората преди всичко. За това трябва да се мисли, а не за някакви показни и репутационни начинания и инициативи. Това е въпросът. Това може да се случи рядко, веднъж на 10 години, не дай Боже, но тогава виждаме, че няма готовност.
