Антоний Тодоров е роден на 10 декември 1957 г. в София. Завършва средно образование в 9-а Френска езикова гимназия и международни отношения във Висшия икономически институт в София. Доктор на политическите науки с дисертация на тема „Политическото участие: Граждани, партии и избори в българското общество“.
Член-учредител и програмен директор в Центъра за изследване на демокрацията. Редактор във в. „Култура“. Главен редактор на списание „Български наблюдател“. Старши съветник в отдел „Парламентарни изследвания“ на Народното събрание. Председател на Управителния съвет на Българската асоциация по политически науки.
Проф. Тодоров, как изглежда България през Вашите очи по време на коронавирус? Можете ли да направите портрет на България в условията на тази епидемия? Какво се случва и какво не се случва?
Има истински страх, който се разпространява, и най-важното е, че дори от официалните институции не правят много, за да успокояват хората. Има притеснения не само от епидемията, която сама по себе си носи много рискове, но и опасения от друг характер – загубени работни места, загубени бизнеси и рязко намаляване на доходите, но всъщност не толкова непосредствените следствия на карантината са от значение, колкото очакванията, които като цяло ми се струват сравнително мрачни. Прави впечатление, че от страна на властите тези мрачни перспективи по повтарящ се начин се съобщават наново и наново.
Иначе, струва ми се, по-голямата част от хората спазват ограниченията и имат съзнанието защо това трябва да се прави, т. е. разбират че всъщност пазим здравната система и способността й да се грижи за болните. Големият риск всъщност е ако тя бъде претоварена до степен, до която да се срине. Така ми изглежда България сега.
Използваха ли управляващите извънредната ситуация и извънредния закона за свои политически цели?
Всичко е политика, там е работата, въпреки неколкократните изявления, че тази пандемия не бива да се политизира. Но ако вземе начинът, по който властите реагират, може да се каже общо взето, че те по метода на опита и грешката, но опитвайки се и да бъдат същевременно предпазливи, успяха да намерят някакъв среден път на едни мерки, които едновременно са достатъчно строги, но и не твърде жестоки, за да може да се ограничи разпространението на болестта. Но това го казвам с оглед на действията в „санитарната“ част на кризата. От гледна точка на политическата само ще кажа, че почти от самото начало сред различни фактори в управлението и властта имаше известна надпревара, в буквалния смисъл, в предлагането на все по-строги мерки. Главният прокурор дори на няколко пъти употреби израза „военно положение“ като очаквана от него мярка, която да затегне до крайност ограниченията. Страхувам се, че този рефлекс – да се решават въпросите с ограничения и наказания – пролича и в много от мерките. Да припомним нещо, което парламентът отмени с оглед на очевидността на глупостта на взетото решение – глобата от 5 000 лева за безцелно разхождане в парка. Не само несъразмерна, но и неплатима, и много хора си дадоха сметка, че това е глоба, която няма как да бъде събирана. Тя не изигра своята роля. Опитът да се въведе толкова драстично наказание подсказва само разбирането за ситуацията, че тя може да бъде овладяна най-вече чрез жестоки наказания. Не толкова с превенция и убеждаване.
Съвсем скоро премиерът каза нещо, които мнозина лидери на западни страни отдавна обясняваха – вижте, намерете подръчни средства, за да си направите маски. Това едва наскоро започнаха да го говорят у нас, а всичко беше ще въведем ли маски задължително и каква ще е глобата. Така че аз се страхувам, че въпросът с извънредното положение у нас стои рисково, защото има риск властите да се възползват от ситуацията. Да не говорим за други неща, като въвеждането на системата за проследяване на болните, която може да прерасне във всеобща система за следене. Да не говорим за други ограничителни мерки, чиято цел е само да се насажда дисциплина в едно и без това наплашено общество.
Изобщо да се управлява със страх вече става банално и това ме плаши, последиците ще бъдат много лоши. В повечето европейски страни удължаването на извънредното положение беше с 2 седмици. Във френския случай се говори за „санитарно извънредно положение“, т. е. тамошният закон разграничава различните типове извънредни положения. При нас, без кой знае какъв дебат, беше прието извънредно положение за още цял месец. Не говорим за мерките, които бяха взети и преди извънредното положение. Извънредното положение дава и извънредни права на правителството да харчи публичните средства.
В почти цяла Европа виждаме усилена подготовка за отмяна на извънредните мерки за рестартиране на икономиката. У нас още никой не говори за това. С какво си го обяснявате?
Правителството и тези, които го подкрепят, изглежда нямат никакъв план за нищо, освен това как да останат по-дълго на власт. Нямат стратегия, програма и дори мислене в малко по-далечна перспектива. Дори президентът Радев, когато каза в едно изказване, че трябва да се мисли за такова постепенно излизане, върху него се изсипаха обвинения, че иска да бъдат прекратени ограничителните мерки. Не мисля, че е добре да не се мисли за бъдещето. Все още последиците от тази криза напълно не сме ги усетили – нито в икономически, нито в социален и психологически план. Щастливи са тези, които живеят с някого, но за самотните хора, които са още по-затворени в къщи, нямаме представа какво точно ще се получи накрая. Имаме числа за загубени работни места или за бизнеси, които се опитват да оцелеят с мерките на правителството, но има и мерки, чиито ефект всъщност не можем да предвидим – как ще се преструктурира заетостта и икономиката, какъв тип ще е безработицата след края на епидемията, кой ще оцелее и кой няма в стопанския живот, а да не говорим как ще протекат изборите догодина.
Тъкмо затова още отсега е добре да уговорим стратегия за излизане. Не само мерки, които се опитват да потушат непосредствените резултати от епидемията и карантината, но и мерки как да продължим нататък. За съжаление не се води никакъв диалог.
Как общувате с Вашите студенти по време на криза, какво важно ви казват те и какво им казвате Вие на тях?
Говорим си, насърчаваме се, и те като мен си стоят най-вече в къщи. Нашият университет мина бързо на дистанционно обучение. Моите колеги доста бързо се сработиха какво трябва да се прави, докато студентите откликват. Насърчаваме се взаимно, като си пожелаваме скоро да се срещнем. Защото една от неочакваните последици от тази карантина е ние да продължим по навик да пазим дистанция, с други думи социалните контакти да се ограничат и без вируса, което няма да е добре за обществото и обществения живот, особено ако мислим, че гражданите трябва да могат да бъдат солидарни и да действат заедно, когато трябва.
Кога прогнозирате у нас да спре да бъде отменен законът за извънредното положение и да спре да действа? Очаквате ли този закон и действията на управляващите да са нанесли непоправими щети върху демократичните рефлекси на българите?
Аз се опасявам да не би след 2 седмици, отново по нечие предложение, отново така набързо дадено, извънредното положение да бъде продължено до 13 юни, после до 13 юли и така – не знам докога. Изобщо това с извънредното положение трябва на всички да е ясно – извънредно е и затова към него трябва да се прибягва в много извънредна ситуация, каквото тя е в действителност, но с това не може да се злоупотребява. Страхувам се от злоупотреба, от това, че в ситуация на разширяващ се, насаждан страх, то не че няма от какво да се притесняваме, в обществото започват да закърняват демократичните рефлекси.
Какво разбирам под демократични рефлекси? Рефлексът да се съпротивляваш, когато неправомерно ти ограничават свободата, когато някой неправомерно се възползва и задълбочава едно очевидно неравенство между хората. Рефлекс срещу това някой да трупа повече власт и дивиденти, възползвайки се от страха. Като че ли забравихме един куп неща, за които говорехме непрекъснато преди епидемията. Забравихме за къщите на властта, апартаментите на политиците, всякакъв вид „калинки“, назначения за консули на хора, провалили се във вътрешния политически живот и т. н. Забравихме КТБ, ситуацията в медиите… Сякаш тази епидемия е много добре дошла за всичките, които бяха на прицела на критиките преди това.
