Енергийният експерт проф. Атанас Тасев е роден на 26 октомври 1945 г. в Свиленград.
Завършил е автоматика и телемеханика в Киевския политехнически институт. Специалист по енергетика, застраховане, банково дело, биотехнологии.
Бил е финансов анализатор е на българската страна в преговорите с „Газпром”, както и на най-големите ни енергийни проекти – АЕЦ „Белене” и ТЕЦ „Марица-изток” 1 и 3. 

 

Каква беше причината БСП да поискат оставката на председателя на КЕВР Иван Иванов, имаше ли основание той да бъде освободен от поста и каква беше истинската цел на социалистите?

Тук е замесена политиката и знаете, че когато политиката модулира процесите в енергетиката, те изкривяват реалната картина.

Поводът първо и преди всичко е приетата законова рамка преди два месеца в Закона за енергетиката, с което се вменяваше задължение на КЕВР да се произнася относно състоятелността на сделки в електроенергийните разпределителни и преносни компании, които предприемат действия за продажба на активи в размер по-голям от 20%. Това се оказа една куха правна рамка защото няма критерии, по които да се извърши изборът.

Ако действително доц. Иванов беше спазил разпоредбите на закона, той щеше да попадне в правен вакуум, резултат на който щеше да бъде поредното арбитражно дело. Така че съвсем основателно той не приложи мярката. А основният мотив на БСП е първо и преди всичко да се вдигне някакъв шум. Очевидно отново е замесена тук политиката и нищо повече.

Иван Иванов наистина не е експерт, а по-скоро политическо назначение. Не е ли по-рационално председателят на регулатора да е енергиен експерт?

Вижте, КЕВР общо взето не е самодеен орган. Това е орган, конституиран в съответствие с европейското и световното законодателство в този сектор и е предназначен да регулира процесите на естествените монополи – ток, газ, парно и вода. При това знаете, че има експертно ниво в самия регулатор. КЕВР е органът, който трябва да взема решения на базата на експертните доклади.

Освен това комисията се състои от девет члена, при което председателят е първи сред равни. Неговата роля е в момента, когато имаме паритет – когато са четири на четири и трябва да има превес. Т.е. той няма особени правомощия.

От гледна точка на процеса на вземане на решения трябва да видим каква е процедурата за това. Най-напред експертите, експертното начало в регулатора, на базата на нормативната уредба подготвят доклад. В доклада се прави предложение за решение, а решението е административен акт, който излиза като краен продукт на регулатора. След това следва обществено обсъждане на заинтересованите лица, което е открито. След това следва открито заседание на КЕВР, в което се отчитат направените предложения и допълнения на заинтересованите страни. След това следва закрито заседание.

Ето тук е заровено кучето, защото всички казват, че става непрозрачно вземане на решения. Тази процедура обаче е измислена неслучайно и тя не е своеобразен балкански привкус – така е навсякъде в света. Преди да се излезе с окончателното решение се прави закрито заседание, за да може спокойно да се изложат аргументите не пред камерите. Знаете, че камерите силно изкривяват начина на говорене. Това го забелязваме всеки ден в парламента – има огромна разлика когато работят камерите и когато не работят.

Т.е. създава се среда за достатъчно компетентно тълкуване и коментиране на предстоящото решение. Когато се събере достатъчен брой гласове, защото все пак това е система за гласуване, и се окаже, че по-голямата част от комисарите заедно с председателя са „за” (имало е и случаи обратно – когато председателят е „против”, останалите са „за” и се взема положителното решение). Това още веднъж подчертава, че ролята на председателя като системен организатор не е чак толкова съществена при окончателното вземане на решения.

Когато се вземе вече окончателното решение и се публикува след закритото заседание, тогава има процедура, която дава възможност на заинтересованите лица, които могат да се конституират като страна, да обжалват решението пред Върховния административен съд.

Вижте как е разпределено в държавата – Прокуратурата е органът, който следи дали се спазват законите, това е държавният обвинител. Върховният административен съд обратно – той следи и защитава гражданите от неправомерни административни актове на държавата. Ако се стигне до ВАС, той може да отмени решението на КЕВР, защото този административен акт подлежи на съдебен контрол.

Така че системата е достатъчно стабилна, тя е проверена и е работеща навсякъде в света. При това отново мога да се върна към Вашия първоначален въпрос дали е нужно ръководителят на регулатора да бъде експерт.

Първо, той не може да бъде експерт по всички проблеми. Знаете, че там се решават проблемите на водата, на тока, на газа и на парното. Той трябва да бъде достатъчно грамотен от гледна точка на финансовите анализи и да бъде един добър ръководител на група за колективно вземане на решения.

В дадения случай аз лично съм изразявал своето мнение за доц. Иванов и казах, че това е точният човек в точното време на точното място. Той е един перфектен бюрократ. Той смени по същество както имиджа на регулатора, така и отношението на политиците към него. До сега повярвайте ми в личен разговор с него той не е бил обект на никакъв натиск от страна на политиците. Защото нееднократно, когато те са се обръщали към него с някакво предложение, той е използвал една перфектна формула, която работи. Той казва: „Вижте какво, господа законодатели, аз спазвам закона. При тази законова рамка такъв е отговорът. А, вие искате друго решение? Сменете законовата рамка. Ако вие настоявате в действащата законова рамка да ви дам друго решение, това означава подбудителство в документално престъпление. Съжалявам, не мога да го направя.”

Специално за доцента аз очаквах, че няма да бъде гласувана неговата оставка и лично аз смятам, че този период на неговото управление ще остане в историята, както остана в историята с положително становище дейността на покойния проф. Шушулов.

От 1 юли се увеличиха цените на тока и на топлинната енергия заради цените на природния газ. Можеше ли да бъде избегнато това увеличение и защо тези цени вървят все нагоре?

Това вече многократно се коментира. На тази графика се вижда период от 2005 г. до 2013 г. Виждате, че цената на парното практически не се променя. А цената на газа има големи отклонения даже през 2012 г. е 733 лв. за 1000 куб. метра, а в момента е около 400 лв., т.е. почти на половината. Това се случва, защото през 2004 г. законодателят е предвидил да се използва компенсаторната енергия на т.нар „преференциална” цена на тока, която се произвежда в режим на когенерация.

Понеже имаше въпрос защо при намаляване на цената на газа не се намалява цената на парното, както се очаква – примерно със 7% се е намалила цената на газа, със 7% да се намали цената на парното. Ето го обяснението: Ако го нямаше компенсаторният ефект на електроенергията, цената на парното щеше да варира спрямо цената на електроенергията. Щеше да е огромна разликата спрямо цената, която плащаме в момента – за нас това нямаше да е изгодно.

Аз дори мисля, че прекалено рестриктивно действаше регулаторът по отношение на цените на газа, защото 92% от доставките на газ са внос. Следователно цената на газа се определя от внос и „Булгаргаз” няма никаква възможност да буферира тези процеси.

Мога да ви покажа графики, на които се вижда цената на газа в отделните държави. В много от случаите ние имаме по-ниски цени – например в сравнение с Румъния, Италия, Германия и т.н. Това означава, че сме в изключително преференциален режим по отношение на цената на газа.

Ако следваме трендовете, цената на газа се определя от формула, която зависи от котировките на нефта сорт „Брент”. Това означава, че в следващите етапи, които са всяко тримесечие, ние можем да очакваме цената на газа отново да расте. Това че сега не се даде необходимото искане за ръст на цената топлоенергията, това може да се отрази в следващите етапи като по-висок скок в цената на парното.

Във всички случаи след като ние сме преживели цена на топлоенергията при цена на газ 733 лв., значи спокойно ще преживеем и при 400 лв. Следователно няма основания за някакво безпокойство. Виждате как законодателят е предвидил при големите отклонения на цените на газа, които ние не можем да ги регулираме, регулиращия елемент – тази цена на тока. Това ще продължава докато въобще съществува преференциалната енергетика, за да може наистина топлофикациите, които са на газ да изпълняват и социална функция. Виждате, че най-евтината енергия в случая е тази. Тя е и екологична. Изключително удобно е да ползвате радиатор вместо всякакъв друг тип енергия.

По-евтин или по-скъп е нашият ток от средноевропейския и в сравнение със съседните ни страни?

Ние имаме най-ниските цени на електроенергията, в това число и ако разделим електроенергията за бита от електроенергията за индустрията. Цените за Германия например са три пъти по-високи за бита и два пъти високи за индустрията.

Големият проблем не е цената на електроенергията. Големият проблем е съотношението на доходите и разходите за енергийни цели. Енергийно бедните в Европа са огромно число, дори там. Но този проблем там не стои така остро, защото жизненият стандарт на европейците е значително по-висок. Ако вие получавахте няколко пъти по-висока заплата и ако болшинството от българите бяха в такава ситуация, никой нямаше да се замисля дали с два, три или пет процента ще расте цената на електроенергията. Това щеше да мине незабелязано, както минава незабелязано за другите държави.

Основният проблем на нашите политици е да решат проблема с доходите. И понеже те не могат да го решат, като че ли изкуствено се нагнетява и се политизира този проблем. Вие виждате, непрекъснато има искане на оставки, вкарване в играта на Върховна административна прокуратура, върховен административен съд и т.н. Просто такъв е моментът за държавата и направлението така да се каже и направлението на идеологическия удар не е най-правилното.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!