СПЕЦИАЛНО ЗА „ДЕБАТИ.бг“, проф. Ингрид Шикова: И Франция, и Германия ще изискват вече много по-твърдо върховенство на правото

Проф. д-р Ингрид Шикова е един от основателите на специалност „Европеистика“ в СУ. Тя е експерт в областта на политиките на ЕС.

Цялата си професионална кариера проф. д-р Шикова посвещава на европейската интеграция. Специализирала е в Колежа на Европа в Брюж, Белгия, Университета в Лимерик, Ирландия, Холандския икономически институт в Ротердам, Кралския институт за международни отношения в Лондон и др.

Била е директор на Центъра за европейски изследвания и на Информационния център на Европейския съюз, както и съветник в Представителството на Европейската комисия.

Професор Шикова, като че ли през 2021 година повечето политики на ЕС бяха белязани от ковид кризата. Как европейските институции успяха да се справят с нея? Адекватни ли бяха реакциите в здравен и икономически план?

Кризата, предизвикана от вируса Covid-19 беляза и 2021г. Първоначалните реакции на Европейския съюз през 2020г. на разпространяващата се пандемия изглеждаха хаотични. Появиха се критики срещу Европейския съюз за недостатъчните действия по отношение на здравната криза. Мисля, че през 2021г. действията бяха много по-координирани – общи поръчки за ваксини, координиране на документите, валидни за пътуване в Европейския съюз по време на пандемия, обсъждане на действията, които трябва да се предприемат от държавите-членки на ЕС.

Но всеки, който е информиран за това как работи Европейският съюз, как и кой взема решенията в различните сфери, е наясно, че компетенциите на европейските институции в сферата на общественото здраве са само подкрепящи за разлика от изключителните компетенции, например в сферата на търговската политика.

Поуката от здравната криза неминуемо води до извода, че Европейският съюз трябва да има по-големи компетенции в общественото здравеопазване. В тази насока назрява необходимостта здравеопазването да се превърне в споделена компетентност, което да даде възможност Европейският съюз да има правомощия да действа в опазване на общественото здраве. Тук следва да се подчертае, че от тази пандемия трябва да извлечем поука, че безплатните здравни грижи в целия Европейски съюз са необходимост. Има стоки и услуги, които трябва да бъдат поставени извън законите на пазара.

Извеждане на Европа от кризата – това беше определящата задача на Европейския съюз през 2021г. и ще продължи да бъде и през следващата година.  Има огромно количество работа, която се разпростира във всички измерения на Европейския съюз: стимулиране на икономиката, укрепване на вътрешното сближаване, постигане на по-голяма солидарност и единство по редица въпроси.

Как България успя да се впише в този процес – по-скоро като европейска или по-скоро като пост-комунистическа страна?

Мисля, че и двете определения са верни. От една страна, много български граждани осъзнаха необходимостта от спазване на определени мерки, ваксинираха се, за да предпазят себе си и близките си, но многобройни са и тези, които отказват да направят това – вероятно поради липса на доверие, наличие на противоречива  информация, недостатъчно разясняване включително от лекарското съсловие.

Не съм експерт в тази област и не мога да правя анализи на здравето на нашата нация, но мисля, че от страна на Европейския съюз беше направено каквото трябва – осигурени бяха достатъчно ваксини от наличните видове за всички. Не трябва да забравяме, че има държави в света, които мечтаят да имат каквато и да е ваксина. Разбира се, последвахме останалите държави от ЕС и в протестите срещу ограничанията и сертификатите – така, че ако по това се мери дали сме се вписали в процеса за европейско ниво, направили сме го.

2021 беше и първата година без Великобритания в Европейския съюз? До какво доведе липсата й? Стана ли европейската политика по-лесна работа? 

Не, не мисля, че стана по-лесна. Но все пак се случиха някои неща, за които редица анализатори твърдят ,че нямаше да се случат, ако Обединеното Кралство беше в ЕС – например, поемането на общ дълг чрез създаването на Фонда „Следващо поколение ЕС“ / Next Generation EU/. Фондът, предназначен за възстановяване на европейската икономика нямаше да бъде одобрен от Обединеното кралство и това можеше да провали тази идея.

Разбира се, напускането на Обединеното кралство е рана за Европейския съюз и тя бавно ще зараства. Тя все още кърви – напрежението с френските рибари, проблемите със Северна Ирландия, трудните разговори за преодоляване на противоречията. Положително е, че Европейският съюз продължава да спазва обща европейска политика спрямо Обединеното кралство и да настоява за пълно спазване на приетите споразумения, особено на Протокола за Северна Ирландия. Има съгласие, че всяко неспазване от британска страна, трябва да доведе до последователно прилагане на всички договорени мерки и контрамерки. Разбира се, изострянето на взаимоотношенията не е желателно и за двете страни. Всички продължаваме да живеем на европейския континент и освен конкуренти, трябва да бъдем и партньори.

Германия има ново правителство след 16 години управление на Меркел и християндемократите. След няколко месеца ще има избори и във Франция. Очаквате ли някакви съществени промени в общоевропейската политики в икономическата сфера, където ще се борят от една страна – нагласите за растеж, а от друга – нагласите за повече социални плащания. 

Ангела Меркел успя да преведе Германия и Европа през множество кризи – финансова, икономическа, социална, имиграционна, здравна, Брекзит. Много от нейните критици смятат, обаче, че тя не е успяла да реши редица проблеми и оставя на наследника си предизвикателства на много фронтове. В тази връзка възниква въпросът:  Ще продължи ли новото коалиционно правителство на Германия подхода на Меркел към европейските въпроси?  В коалиционното споразумение на трите партии се подчертава, че Германия има „специална отговорност“ да служи на Европа, което би трябвало да потвърждава проевропейската ангажираност на страната и нейната мисия като мотор на европейската интеграция. Най-силно впечатление в споразумението прави идеята , че Конференцията за бъдещето на Европа – „трябва да доведе до конституционен конвент и по-нататъшното развитие на федерална европейска държава“. Но дали тази позиция би се приела радушно от всички държави-членки на ЕС  или би довела да разделянето на Европейския съюз на федерално ядро и хлабава периферия? Още много въпроси съществуват около тази теза –  кои държави биха участвали в една европейска  федерация? Най-вероятно това биха били държавите от еврозоната, но е възможно кръгът да се ограничи например до страните-основателки. Друг важен извод, който може да се направи от тона на коалиционното споразумение е, че има вероятност „мекотата“ и дипломатичността на Ангела Меркел да бъдат заменени с по-твърд тон  към държавите-членки на ЕС, които  нарушават върховенството на правото и  европейските ценности, записани в Договора за Европейския съюз.  Текст в споразумението призовава за по-твърда позиция на Европейската комисия, която „да използва съществуващите инструменти за върховенство на закона по-последователно и своевременно“. Още по-ясно изпъква този по-твърд подход в изявлението, че Германия  ще одобри плащането на средства на ЕС за възстановяване от пандемия на тези страни, само ако са осигурени предпоставки като например независима съдебна система.

Позицията на коалицията относно правилата за дълга на Европейския съюз, който бе поет чрез Фонда за възстановяване ( Next Generation EU Fund) може да бъде определена като балансирана. Общоизвестно е, че правилата на ЕС относно дълга и дефицитите бяха временно облекчени по време на пандемията, за да се подпомогне стабилизирането на икономиката. В коалиционното споразумение от една страна се потвърждава, че фискалните правила могат да бъдат „доразвити“, за да се осигури растеж, да се запази устойчивостта на дълга и да се насърчат зелени инвестиции, но от друга страна се подчертава, че  Фондът за възстановяване в размер на 750 млрд. евро е „инструмент, ограничен във времето и размера“. Това води до извода, че коалицията едва ли ще се съгласи на трайно обединяване на дългови инструменти, както и до известна неяснота дали Германия би подкрепила нов общ заем по подобие на Фонда за възстановяване. Заключението, което се налага е, че е твърде вероятно Германия да има гъвкава позиция и да действа в зависимост от конкретната ситуация, но при всички случаи със съзнанието, че страната носи „специалната отговорност“ еврозоната да бъде стабилна. По тази тема държавите от така наречената „пестелива четворка“ – Дания, Нидерландия, Швеция и Австрия, едва ли ще приветстват поемането на нов общ дълг и евентуална гъвкава позиция.

Франция и Германия имат сходни позиции по редица европейски теми – във връзка с възстановяването на икономиката и предоставянето на европейски средства става ясно, че върховенство на закона не подлежи на договаряне. Макрон предупреди: „това са въпроси, които са екзистенциални, по тях не може да се преговаря“. Тук мненията на Франция и Германия напълно съвпадат и може да се очаква по-твърда позиция по отношение на държавите, които не спазват върховенството на правото и на европейските ценности.

Борбата с климатичните промени и въглеродната неутралност също са общ приоритет, но двете страни поемат по различни пътища за неговото постигане: Германия разчита на 80% възобновяема енергия до 2030 год., докато Франция възнамерява да инвестира в ядрена енергия и настоява за нейното признаване за „зелена“ енергия. Между тях има и спорни моменти. Например,  спорове вероятно предстоят  по бюджетните правила – Германия по-скоро предпочита връщане към правилата за максимум 3 % бюджетен дефицит, определен в Пакта за стабилност и растеж, докато Макрон настоява за неговото преразглеждане и реформа. Няма да бъдат лесни преговорите за евентуално удължаване на плановете за възстановяване и поемането на нов общ дълг. Ще заработи ли той на нови обороти по време на френското председателство, ще успее ли да даде нов тласък на европейското обединение – ще очакваме отговора на този въпрос, защото от него зависи в голяма степен визията за бъдеща Европа.

След ерата Тръмп, в Европа за пореден път и още по-интензивно се заговори за обща европейска отбранителна политика. Очаквате ли през следващите години европейските страни, освен икономически структури, да имат и свои военни формирования.

И в тази област е много важно как ще заработи френско-немският мотор на европейската интеграция. Идеята за стратегическа автономност все повече се обсъжда. „Суверенна Европа е ключът към нашата външна политика. Като икономически силна и най-населена страна в сърцето на Европа, нашата мисия е да дадем възможност, да насърчаваме и напредваме като суверенна Европа“, казва Олаф Шолц. „Европа сама може да гарантира истински суверенитет, тоест способността ни да съществуваме в днешния свят, за да защитаваме нашите ценности и интереси. Трябва да се изгради европейски суверенитет и има необходимост да го изградим.“ – твърди Еманюел Макрон.

Коалиционното споразумение на трите управляващи партии в Германия посочва необходимостта от  засилено сътрудничество между националните армии на държавите – членки на ЕС, които желаят да се интегрират, особено в обучението, способностите, операциите и оборудването. Не е случайно, че като първа цел на френското ротационно  председателство на Съвета през първата половина на 2022г. се посочва преминаване от Европа на сътрудничество в рамките на границите на Европейския съюз към мощна Европа в света, напълно суверенна, свободна да прави собствен избор и господар на собствената си съдба.

Поставя се фокус и върху по-добър контрол на европейските граници, като необходимо условие за поемане на предизвикателството на миграцията, изправяне пред хибридни войни и избягване на човешки драми. В този дух се предлага реформа на шенгенското пространство със създаване на политически ръководен комитет и на „механизъм за спешна гранична подкрепа“ в сътрудничество с граничната агенция на ЕС  Фронтекс, който да позволи бързото разполагане на правоприлагащи органи и оборудване по границите в случай на нужда. Според Макрон отбраната,  би трябвало да „влезе в по-оперативна фаза“. По-конкретно, той настоява за „по-силна и по-способна европейска отбрана“, която допринася за трансатлантическата и глобалната сигурност и допълва НАТО. Всичко това ме кара да мисля, че Европейският съюз ще предприеме нови стъпки в областта на отбраната.

Какво е „Бъдещето на Европа“? 

Миналото винаги е пълно с уроци, само да успеем да ги прочетем и да приложим поуките от тях. Да цитирам Конрад Аденауер „Да погледнем назад в миналото има смисъл само ако то служи на бъдещето“. Според мен, най-важната поука от миналото е, че т. нар. „либерален консенсус“, в рамките на който политическите елити осъществиха процеса на интеграция, вече е неприложим модел. Промяната в нагласите на гражданите оказва силно влияние върху процеса на европейска интеграция и необходимостта от публичен дебат относно европейските политики е очевидна.

Мисля, че  понастоящем диалогът по европейски въпроси е незаобиколимо условие за по-нататъшното развитие и обогатяване на европейския интеграционен проект. Но нека помислим над това какво е необходимо за да има успех конференцията и да донесе очакваните  резултати.  Моят отговор е в три важни предпоставки:  активни граждани, ангажирани експерти, смели и далновидни политици. Тези три групи ще предопределят резултата от усилията да сътворим заедно бъдещето на Европейския съюз. За гражданите Европейският съюз остава елитарен, експертен и неразбираем проект, изпълнен с „професионална мистика“ и неясна терминология. Предизвикателство е усещането на гражданите за липса на възможности за влияние върху европейските политики и решения. Често именно липсата на разбиране на начина на функциониране на институциите и на процеса на вземане на решения играят определяща роля по отношение на обществените нагласи към ЕС.  Ако всички ние възприемаме  ЕС като наш общ проект, за който сме отговорни, то тогава участието в конференцията би донесло резултати. Специално внимание следва да бъде отделяно на училищата, които имат основополагаща роля в процеса на придобиване на знания за Европейския съюз и образоването на проактивни европейски граждани.

И нека не си представяме идеалния европейски гражданин като убеден поддръжник на европейския проект, нека не си представяме, че именно той ще създаде точния модел да бъдещия европейския съюз. В този смисъл демократичното възраждане на европейската интеграция изисква усилена просветителска дейност. Но участието ще даде възможност да изрази своите безпокойства и тревоги, своите очаквания и надежди, ще даде възможност да научи повече за европейската идея и да преодолее нагласата, че, всички решения се взимат от абстракцията, наречена „Брюксел“, както и че единственото задължение на правителствата е да изпълняват приетото от брюкселската администрация законодателство. Гражданите трябва да разбират системата, за да бъдат в състояние да идентифицират проблемите, да отправят критика и в крайна сметка да упражняват контрол върху нея.

Да, ролята на гражданите в очертаване на бъдещето на Европа несъмнено е важна,  но преодоляването на  съществуващите проблеми може да стане само чрез  силна политическа воля и желание на европейските лидери да вдъхнат нов живот на европейския проект с устойчиви резултати, желани и подкрепяни от гражданите. Поуките от миналото и поправянето на грешките на настоящето  са първата крачка към бъдещето.

Европейският съюз е политически проект и е необходима обща визия за неговото осъществяване. Основателите имаха общ поглед за това, как да постигнат своята цел. Това, което гражданите очакват  от сегашните лидери е интелектуалният модел на бъдещото  европейско политическо обединение. Споделената визия за бъдещето на европейския проект би следвало да изхожда  от положението, че  в условията и особеностите на развитието на света през 21-ви век , за да има солидно място и да може да влияе, да се чува  нейният глас и да се утвърждават нейните интереси, за да защити своите ценности и начин на живот, Европа трябва да бъде обединена в действителност,  а не само в Договорите.

Бъдещето на Европейския съюз зависи от способността му да даде адекватен отговор на реалностите на 21-ви век, а именно развитие на способността  да се приспособява към нарастващия натиск върху европейския бизнес, към  необходимостта от  икономиката на знанието, към  зависимостта от енергията и от застаряването на населението ; способността да се състезава, защото   икономиката на Европейския съюз оперира в глобалния пазар, а там има много други играчи, включително новите икономически сили, което налага  Европейският съюз да  ускори темповете на икономически растеж и да направи своята икономика конкурентоспособна в световен мащаб; способността да бъде гъвкав , за да бъде намерена точната комбинация  от активна политика на трудовия пазар, гъвкавост, ефикасно обучение и социална защита; способността да мисли мащабно , не само в европейско, но и в глобално измерение.  Пътят не е лесен, но трябва да бъде изминат.