СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг, Проф. Красимир Калинов: Купеният и корпоративният вот и манипулациите в СИК са причината да няма честни избори (ВИДЕО)

Проф. Красимир Калинов е роден на 8 май 1952 г. в София. Преподава приложна математика в НБУ и СУ „Св. Климент Охридски“.

До 2008 г. е бил зам.-директор на НЦИОМ. Бил е член на ЦИК от 2009 г.

Проф. Калинов, според данните на ГРАО броят на българските граждани е 8,4 млн. души. Толкова ли са наистина?

Само Господ може да каже колко сме. Това са данни, които са получени от предишното преброяване, което беше преди близо 9 години. Знаете, че през 2021 г. ще бъде поредното преброяване. Но дори данните от преброяването пак не са достатъчно точни, защото големи групи от хора не могат да бъдат обхванати.

Това е едната грешка, която е в изходните данни. Другата е, че да кажем към 31 декември 2018 г. данните, които публикува НСИ, се базират на модели. Те отчитат механичното и естественото движение на населението и фактически тези модели дават някакви приблизителни числа, които  могат и да са верни, могат и да не са верни.

Истината е, че никой не може да каже точния брой. Тук не съм съгласен с критиките, които се отправят, защото просто няма техническа и физическа възможност да бъдем точи. Това не са пари да ги преброиш.

Все пак във връзка с изборите се получава едно огромно разминаване. Според НСИ регистрираните, че живеят в България са 7,1 милиона, в избирателните списъци има 6,8 млн., а знаем, че непълнолетните граждани са малко над 1 млн. Сметката не излиза с поне 1 млн. избиратели – какво трябва да се направи, за да са честни изборите?

Не трябва ада се смесват двата типа данни. Те са изключително различни. НСИ брои. Каквото преброи, това докладва. НСИ няма нищо общо с избирателните списъци. Те се съставят от подразделения на ГРАО по общини.

ГРАО обаче води българските граждани по настоящ и по постоянен адрес. Фактически, когато ГРАО казва, че в избирателните списъци има 7,1 млн. души, примерно, всъщност се казва, че толкова хора са регистрирани по документи, че толкова хора имат постоянен адрес в България да речем.Това са хората, които имат право на глас.

Къде се намират тези хора? Ами 10 хил. в Холандия, 300 хил. в Испания и т.н. Голяма част от тези, които отсъстват, ние не знаем къде се намират. Но във всеки случай бихте ли се съгласили, ако утре заминете в чужбина за по-дълъг период от време, ние тук да ви наричаме „мъртва душа”? Това някак си не е коректно.

Да, те присъстват в списъците и сигурно няма да гласуват, но те не са мъртви души. Те са реални български граждани с всички права, които произтичат от това. Така че няма никакво разминаване, просто това са различни неща. Не може така произволно да се сравняват числата, взети от един източник по един повод с такива, взети от друг източник по друг повод.  Според мен това са измислени забавления за свободни хора.

Системните партии абсолютно единодушно елиминираха възможността за машинно гласуване. По този начин отпадна още един метод за по-честно гласуване. Кой изгуби най-много от това?

Има голяма заблуда, която съзнателно се втълпява в съзнанието на народа, че машинното гласуване има някакво отношение към честността на изборите. Има много аргументи да не се въвежда машинното гласуване. То нито ще подобри процеса, нито ще повиши по някакъв начин честността и доверието към изборите.

То само ще направи още по-скъпи изборите и още по-неконтролируеми. В Ирландия например правиха няколко години експерименти, дадоха много пари, купиха машини, след което ги оставиха в склада и казаха: тази технология не върши работа, тя е остаряла.

Купуването на машините ще бъде някъде 30-40 млн., но следващият въпрос е къде ще се съхраняват, кой ще ги съхранява, колко ще струва съхраняването? Защото може да се окаже, че то ще струва повече, отколкото закупуването. Тази техника остарява морално.

Примерите от Холандия и от Германия показват, че надеждността съвсем не е по-висока, отколкото при хартиените бюлетини. Има класически пример от Холандия, при който един програмист от среден клас е успял да свали информацията още в момента, в който гласуването приключва.

Нашето общество е съсредоточено върху начина на гласуване, върху техниката. В крайна сметка няма никакво значение как ще гласуваш. Не е ли по-важно за кого гласуваш, за какво гласуваш, защо гласуваш? Във Великото народно събрание в Търново са гласували с боб и царевица. Така че и това е начин на гласуване.

Тези разговори около технологията на гласуването според мен са непродуктивни. Технологията е само един много незначителен елемент. Има две групи хора, които се опитват да изместят дискусията към техниката и технологията.

Едната група са хората, които професионално осъществяват тези дейности – продават машинки, правят софтуер – тях ги разбирам. Другата група, която вече е нечестната група, това са политиците, които виждат някаква лична изгода, ако дискутират по този начин.

Имаше едно предложение, но никой не пожела то да се случи – преброителните центрове. Всъщност се оказа, че това предложение, което е направено, е така направено, че ние трябва да броим с дни в преброителен център, за да получим резултат, което е неприемливо.

Трябва да се направи следващата стъпка. В света вече има създадени технологии така, че от една страна много бързо да се преброят бюлетините в преброителния център по секции. По тази линия не се тръгна. Очевидно съзнателно, защото я значително ще изчисти процеса, ще реши до голяма степен най-големия проблем, който в момента е със секционните избирателни комисии (СИК).

Те в момента се формират така, че да възпроизвеждат съотношението на партиите в парламента, на тези системни партии, както ги нарекохте. Какво им е системното, не знам, освен краденето. Друго системно не виждам в тях. Следователно един човек може да е неграмотен, да не знае български, но той става член на СИК и ще попълва протокол.

Тук също имах идея, към която не се тръгна. В Швейцария в комисиите участват граждани. Те не са ничии представители. Там се счита за граждански дълг да се участва в преброяването и то да се наблюдава. Тази моя идея беше тотално зачеркната, защото тогава много неща ще излязат наяве.

Нашият изборен кодекс вече е много объркан. Аз съм участвал в писането и на двата последни кодекса, знам как ги пишат политиците. Объркват се нещата с всяка нова редакция. Те просто слагат неща, които не са успели да вмъкнат при предишното писане и които им изнасят. И така всеки кодекс натрупва проблемите и не ги решава.

Аз задавам въпроса по следния начин: Можем ли да дадем право на престъпниците да пишат законите, по които се наказват? Не можем, това е абсурд.Ни ние даваме право на нашите депутати да пишат закона, по който ще ги избираме.

Изборният кодекс се пише от заинтересовани хора. Всеки текст в закона се гледа най-напред през призмата на личния и на партийния интерес. Сменят се думите, махат се текстове, които биха били в разрез с интереса на дадена партия и т.н.

Мнозина ще възразят, че не може закон да се приема другаде. Аз твърдя, че ако малко се пипне Конституцията, този надзаконов акт, какъвто всъщност е кодексът, може да бъде написан от група незаинтересовани политически хора и приет с референдум.

Във връзка с това, което казвате, изборното законодателство ощетява ли малките партии, които са гаранция за демокрацията и плурализма и какво може да се направи, за да им се осигури равен старт?

Ако има някакво „ощетяване”, това са бариерите, които трябва да се преминат, но те са разумни. Когато говорим за ефективно управление, за съставяне на правителство, няма как, ако искате да управлявате обществото и да имате изпълнителен орган, да не сложите праг.

Ако не се сложи праг, в нашето Народно събрание ще влязат не пет или шест, а 30-40 партии.

А ако се намали този праг, примерно от 4% на 3%?

Това са въпроси без отговор. Какво ще стане, Господ знае. В Германия прагът е 5%. Тук просто се сяда и се търси политически компромис. Има теория, която казва, че в България около 4-5 партии са оптималният брой, които могат да съставят правителство и да нямат проблеми с парламентарното мнозинство. Но това означава, че прагът трябва да остане 4%.

Скоро казахте, че в България изборите не са съвсем честни и свободни. Какво имахте предвид и какви са най-спешните мерки, които трябва да се вземат, за да се гарантира честността на вота?

Купуването на гласове и корпоративният вот са най-голямата причина за нечестните избори. Има и още един друг фактор – грешките, които възникват поради некомпетентността на СИК, както и договорките, които могат да стават в комисиите, макар че те са по-трудни, но не са изключени.

Всяка партия твърди, че е чиста като сълза. Аз мога да Ви кажа, че в България няма партия, която да е участвала на някакъв вид избори и да не е купувала гласове или да не се е опитвала по един или друг начин да манипулира в своя полза гласуването. Честни избори в България не е имало и, дано да не съм прав, няма да има.