Проф. Тодор Тагарев е български военен експерт, дългогодишен служител в системата на българската отбрана.
От 2005 до 2008 г. Тодор Тагарев е член на Борда за изследвания и технологии на НАТО и национален представител в неговия панел „Системни анализи и проучвания“. Притежава значителен опит в ръководството и участието в международни и национални интердисциплинарни изследвания по въпроси на сигурността и отбраната.
От 13 март до 29 май 2013 г. е министър на отбраната в състава на служебното правителство на Марин Райков.
ДЕБАТИ.бг потърси мнението на проф. Тагарев за подписването на рамковото споразумение с руска компания за ремонта на изтребителите МиГ-29
Министърът на отбраната Красимир Каракачанов скоростно подписа рамковото споразумение за ремонта на самолетите МиГ-29 в Русия въпреки множеството притеснения, които бяха изразени от експертите. Основателни ли са те?
Аз лично виждам много сериозни проблеми с подписването на това споразумение. Те могат да бъдат разглеждани поне на три равнища.
Едното равнище можем да го наречем геополитическо. Това е сключването на споразумение за поддръжка на основен тип бойни способности на българската армия, която е и НАТО-вска армия, със страна, която има изключително агресивно поведение срещу наши съюзници и то не само като декларации и думи. Хората, които се интересуват знаят, че Русия обяви в свои документи НАТО за враг, но и на практика тя провежда агресивни действия срещу наши съюзници.
Такъв беше случаят с бившия двоен агент Сергей Скрипал, срещу когото беше направен опит за покушение чрез използване на бойни отровни вещества, за които практически няма съмнения сред висши държавни ръководители, че са с произход от Русия. При това положение знаем каква беше реакцията на Великобритания, видяхме реакциите на САЩ, Германия и Франция в подкрепа на британската позиция.
Именно в този момент, когато ключови наши съюзници излизат с твърд тон и осъждат действията или бездействието на руската страна и отказа от сътрудничество, ние сключваме споразумение с руска фирма за поддръжката на основен тип боен самолет. Това е проблем от геополитически характер.
От процедурен характер също има сериозни проблеми. Предварително и без да предостави някакъв анализ, МО изключи други потенциални изпълнители на задачата за поддръжка на МиГ-29. Имам колеги, които проявиха повече интерес, поразровиха се и извадиха данни, че фактически да, самолетите са произведени в Русия, но цялата система за ремонт на този самолет по съветско време е била в Украйна – резервни части, поддръжка на самолетите, основните дейности, основните технологии са разработвани и са реализирани в Украйна. В този случай обаче МО каза директно „Не, ние отиваме при руската компания и никой друг не ни интересува”.
Това не е въпрос само на отношенията с една или друга държава, тук става въпрос за технологии. Украйна, за тези, които не знаят, от много години абсолютно самостоятелно поддържа МиГ-29, което е и нейният основен боен самолет. Ние обаче изолирахме украинците, изолирахме Полша и отидохме направо при Русия.
От гледна точка на самото споразумение също има много притеснителни моменти. Единият от тях е, че ние обявяваме, че ремонтираме и ще поддържаме 15 самолета и навсякъде така излиза в заглавията – 12 бойни и 3 учебно-бойни самолета. Хората, които не се задълбочават, пропускат момента, че реално ние очакваме да летят не повече от 2/3 от тези самолети. Защо тогава не сключваме договора направо за 10 самолета?
Вече като постановки в самото рамково споразумение притеснителните документи са доста. Атлантическият съвет на България излезе с една позиция, където разгледа конкретно клаузите от споразумението. За мен най-притеснителното е, че няма срокове, в които РСК-МиГ трябва да изпълни своите задължения, няма неустойки, които фирмата ще плаща при забавяне или неизпълнение на своите задължения. Не е ясно какво плащаме за час нальот – 6250 евро през 2018 г., но има нарастване с 9-10% през всяка една от следващите години, т.е. през 2021 г. ще нараснат с 30% тези цени без да знаем защо ги плащаме. Има неща, свързани с ресурса, които аз виждам като притеснителни, но те са повече от технически характер.
Скоростта, с която МО отиде към подписване на това споразумение също е показателна за това, че сред ръководството на ведомството също има някакви притеснения. Затова те са избързали преди да стане по-голям въпрос да подпишат споразумението. Опитът на МО с РСК-МиГ също е пълен с негативни примери. Имало е сключени договори в миналото, които са се изпълнявали с доста сериозни затруднения и аз лично не виждам някаква перспектива в този договор.
Проблемът е, че отиват десетки милиони, които бихме могли да използваме много по-рационално, при положение че няма гаранции от отсрещната страна, че това ще бъде изпълнено коректно и навреме.
Очаквате ли да има към България някакви критики от страна на НАТО или на ЕС за избора на изпълнител на ремонтите и биха ли повлияли те по някакъв начин на споразумението?
Някаква официална позиция не очаквам, но самият факт, че след като ние вече 14 годи сме членове на НАТО продължаваме да залагаме на стара съветска техника е изключително притеснителен и прави много лошо впечатление във всички тези процеси на взаимодействие с нашите съюзници.
Само Словакия, освен нас, разчита на МиГ-29. Другите две страни, които още го поддържат, имат и други самолети и за тях поддръжката на МиГ-29 не е толкова критична. При нас на практика всички основни бойни системи са от съветски произход, което разбира се е свързано с техните възможности. Те са вече доста стари и изпитваме големи трудности при тяхната поддръжка.
Как гледате на предложението България да закупи нов изтребител от Израел, което беше лансирано от министъра на отбраната Красимир Каракачанов и отговарят ли израелските Ф-16 на изискванията, които има България?
Предложението, доколкото аз съм запознат, е Израел да бъде поканен да даде оферта в една процедура, която има конкурсен характер. Такава процедура вече беше проведена през 2016 и началото на 2017 г. Тогава бяха отчетени три опции в съответствие с решението на Народното събрание, което одобрява т.нар. „проект за инвестиционен разход” за придобиване на нов тип боен самолет.
Сега решението на министъра е да включи още две опции – да покани Израел и една американска фирма с друг тип боен самолет. В този смисъл аз не виждам никакъв проблем дотолкова доколкото ние можем прецизно да отчетем предимствата и недостатъците на всяка една от офертите и да изберем тази, която е най-добра за нас.
Аз имам известни притеснения, които съм изразявал неколкократно публично и те са свързани с факта, че ние се опитваме в една процедура да съчетаем две доста различни по характер концепции. Едната концепция е ние да придобием нов тип боен самолет, който да ни служи дълго време и на който ние да разчитаме в следващите да кажем 30-40 години. Тази концепция би дала предимство на опции, които предвиждат новопроизведен самолет.
Другата концепция е ние да придобием самолет, който да ни помогне в момента да си решим проблемите, свързани с въздушно патрулиране и контрол на въздушното пространство като част от системата за противовъздушна отбрана на НАТО за следващите да кажем 15-20 години. Междувременно обаче да търсим по-трайно решение на проблема с военновъздушните сили.
Аз няколко пъти съм обяснявал разликата в тези две концепции, включително и пред т.нар. анкетна комисия, която беше създадена от сегашния състав на Народното събрание, която разглеждаше процедурата за нов тип боен самолет. Като че ли обаче това не беше чуто на никое от нивата, на които аз бих очаквал това да бъде чуто. Затова се опасявам, че ние отново отиваме към вариант, в който не казваме точно какво ще търсим. Ще търсим нещо най-добро без да определяме предварително дали то трябва да бъде най-добро за дълъг период от време, или от гледна точка на решаване на текущия проблем и оставяне на голямото решение по-нататък във времето. Така според мен отново ще се стигне до предишните спорове, които бяха водени в предния цикъл на процедурата.
