Проф. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия.
Преподава в редица български университети. През периода 1995 – 1998 г. е главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“.
От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК.
Проф. Чуков, САЩ нанесоха въздушен удар срещу пакистанските талибани в Афганистан и убиха ръководителя им. Какъв развой на събитията можем да очакваме сега?
Нека да допълним, че става въпрос за въздушен удар, нанесен от безпилотни самолети, което е често използвана практика от американските въоръжени сили в тази част на света, като се имат предвид тежкият релеф и логистичните условия, в които се водят военните действия.
Така или иначе в тази част на света наистина има опити за раздвижване на процесите, един от които е ликвидацията на най-непримиримите и най-радикалните елементи от иредентистките движения. По отношение на афганистанските талибани линията е много ясно очертана. Американската страна и правителството в Афганистан много отдавна искат да започнат преговори с местните талибани. Месец Рамадан, който беше обявен за месец на примирие, беше приет като евентуална прелюдия към започване на подобен тип преговори.
Радикалният елемент в лицето на лидера на пакистанските талибани беше елиминиран. В същото време започват усилия и стъпки към започване на някакъв политически процес с по-умерени елементи. Това до голяма степен ще разблокира ситуацията в Афганистан.
Пределно ясно е обаче, че никакво примирие не може да има с „Ислямска държава”. Нейните представители са не само присъстващи, но ако си спомняте през изминалите 2-3 месеца имаха много сериозни самоубийствени атентати, включително и срещу обекти и мишени в самата столица Кабул – директно срещу представители на силовите институции.
От друга страна с талибаните идеята е да се започнат някакви преговори, за които идеята е много стара, но мисля, че на този етап шансовете са много по-големи. Талибаните са част от иредентизма на афганистанците спрямо властта като цяло. Те имат много дълбоки корени в обществото. Общо взето вече и от НАТО се убедиха, че те няма как да бъдат изкоренени за разлика от големите терористи, с които не може да има никакви преговори – това е „Ислямска държава”. Това са два процеса, които доколкото е възможно се стремят да умиротворят тази държава.
Трябва да кажем, че съвсем наскоро излезе едно изследване – световна класация на най-нестабилните и най-мирните държави в света. Сред над 130 държави на последно място е съвсем нормално да е Сирия, но на предпоследно място отново се оказва Афганистан.
Какво можем да кажем пък за въздушното нападение на САЩ срещу „Ал Кайда“ в Либия? Защо се случва точно сега и има ли Вашингтон някакви политически интереси в страната?
Трябва много внимателно да се борави с термина „Ал Кайда”. Имате предвид проведената преди няколко дни широкомащабна операция срещу консултативния съвет на муджихдините в Дерна. Впрочем не само САЩ участваха, това е една коалиция, която включва Италия и Великобритания. Тази операция беше дори отложена във времето. Миналата година имаше много сериозни амбиции за прочистване на либийското крайбрежие.
Що се отнася до термина „Ал Кайда” има много интересна трактовка. Имаше някои постановки, че в град Дерна се били обединили „Ислямска държава”, „Ал Кайда” и „Мюсюлмански братя”.
Дерна по начало е много интересен град. Населението му е около 100 хил. души. До голяма степен това е град бастион на ислямизма, иредентизма и радикалния ислямизъм. До голяма степен аз като специалист мога да сравня Дерна с Бен Гарден в Тунис. Това е един град, който е относително близо до етническата граница и е разположен до море. Това е бастионът на пиратството през вековете.
Има един много интересен, дори бих казал емоционален момент при САЩ по отношение на Дерна. През 1805 г. те жънат първата си военна победа въобще в историята на американската армия. Заедно с Швеция те нанасят първите успешни удари срещу местните пирати, които заедно с пирати от Тунис, Алжир и Мароко много често плячкосват американски кораби в Средиземно море.
През годините Дерна е била собственост на Великобритания, на Италия, на Германия дори през Втората световна война. Т.е. тя е една въртележка от присъствие на чужди сили. Поради тази причина в този град чужденците не са добре дошли, защото там живеят наследници на либийските пирати.
В момента този град се превръща в бастион на местния ислямизъм. Всъщност въоръжената либийска ислямска групировка е тази, която за първи път се явява като организирана форма на ислямски радикализъм. Това е нещо като либийския клон на „Ал Кайда”.
И още една много интересна информация. През 2007 г., когато всъщност е кулминацията на ислямизма на ислямизма в Ирак, според американците от 150 либийци, които са заловени в страната, малко под 50% от тях са именно от този град Дерна. Това е едно общество, изградено върху контрабандата, пиратството и иредентизма. То е срещу всичко чуждо, външно.
Съвсем нормално е и в момента това да е обект на ударите на либийската национална армия, подпомогната от Египет и всички външни сили за разбиването на ядрото на местния радикализъм.
