Проф. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София.
Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети.През периода 1995 – 1998 г. е главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“.
От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК.

 

 

Проф. Чуков, вчера турският президент Реджеп Ердоган и руският му колега Владимир Путин се срещнаха в Сочи, за да обсъдят ситуацията в Сирия. Какво си казаха двамата президента и за какво се разбраха?

Споразумението вече е ясно. Това са 10 точки, които бяха прочетени от двамата външни министри в Сочи. Разговорите очевидно не са били съгласувани, тъй като те са продължили 6 часа. Практически решиха да си поделят влиянието в територии, които досега бяха контролирани от кюрдите. Кое е основното? Практически се установява „зона за сигурност”, която е приблизително 14 000 кв. км. – 444 км. е дължината, а 32 км. е дълбочината.

Всъщност, Русия е тази, която взима ролята на международната коалиция, тоест – на американците. Буквално за 150 часа ще трябва да бъдат изтеглени кюрдите от тази зона и това ще го направи руската военна полиция и сирийската погранична служба. Респективно след изтеглянето, паралелно ще има съвместни руско-турски патрули, които да наблюдават ситуацията.

Сирия, Русия, Турция, САЩ, кюрди

Това, което са се договорили е, че тази част от Северна Сирия, която беше окупирана от Турция – между Тел Абяд и Рас ал-Айн – около 150 км. – се остава както е – тоест, турците си остават там.

Кюрдите в момента контролират около 30% от територията на Сирия – около 50 000 кв. км.

Новият елемент, в сравнение с това, което се договориха американците и турците, всъщност Башар Асад се завръща в тези територии. Тоест на всички институции вече ще се вее сирийското знаме.

Нещо, което е нов момент за разпределение зоните за влияние е, че кюрдите няма да приемат всичко това с удоволствие. Напротив, в момента кюрдската министър-председателка Илхам Ахмед е във Вашингтон. Тя има срещи с противниците на Тръмп. Това са сенаторите Линдзи Греъм и Крис Ван Холън, които директно предложиха вместо да има турски-руска-сирийска администрация, там да бъдат изпратени международни войски. Те много твърдо искат да бъдат наложени сериозни санкции на Турция, а не каквото направи Тръмп.

В момента се решава дали САЩ ще откликнат по някакъв начин на желанието на кюрдите да запазят по някакъв начин това, което имат до този момент. Те искат от САЩ единствено да наложат зона, забранена за полети. Това, ако стане, означава, че турците няма да имат ВВС и че кюрдите ще започнат война с турците, за да ги изтласкат от тези зони, в които те нахлуха.

Сирия, Русия, Турция, САЩ, кюрди

В момента ситуацията е много интересна. Тръмп, практически направи подарък на Русия. Виждаме днешния пост в „Туитър” – Тръмп казва, че това са добри новини, за разлика от всички останали в неговата администрация, които се занимават с тази тема и казват, че не са добри новини.

Това, всъщност е прескачане на споразумението, което беше направено между Вашингтон и Анкара. В момента Турция използва това като трамплин, за да се споразумее с Русия, за да си набавят нови зони за влияние на територията на Сирия.

Каква е ролята на Русия в този конфликт. Москва запази мълчание в началото на турската операция в Сирия и чак сега се включва. Има ли Русия някакви скрити интереси?

Ползите и за руския президент, и за турския президент в момента са неимоверни. Русия, след изтеглянето на САЩ, остана единственият посредник. Това е страната, която оттук насетне ще диктува какво ще става. Те имат всички инструменти за сигурността в тази част на Сирия, което е огромен политически, дипломатически и военен успех за президента Владимир Путин. Тоест, без да води каквато и да било война, той практически върна, макар и формално, контрола на режима в тези части на Сирия, които от 5 години са извън контрола на Дамаск.

Тоест, без каквито и да било военни интервенции, той успя, чрез дипломацията и благодарение на лукавството на Ердоган, да постигне онова, което и двете държави желаят. Тоест, всичко това да стане за сметка на кюрдите, от една страна, но и за сметка на Запада, който, според мен, сега разбира, че това, което се случва в Сирия, касае най-вече Запада и Европа.

Искам много ясно да подчертая, че вчера дойде едно много закъсняло предложение от Германия. Хайко Маас предложи тази зона да бъде управлявана от международна администрация. Тоест, не от Русия и Турция, а от международна администрация. Защо? Защото от там идват проблемите на Европа – и терористите, и бежанците.

В един момент, когато тези две източни държави си поделиха влиянието в тази взривоопасна зона, тогава Европа се сети, че нещо трябва да се направи. Нека да спомена, че контингентите на Великобритания вече са оттеглени, Франция прави последни приготовления да се оттегли от Сирия. Така че, една зона, която е в непосредствена географска близост до Европа, остава без контрола на Европа, без каквито и да било ангажименти на Европа, и без каквито да било инструменти на контрол на случващото се там, след като ние видяхме 2015-2016г. какво се случи.

Каква ще е реакцията на съседните държави в този конфликт. Засега сякаш и Израел, и Иран, и Ирак не са взели отношение в тази криза? Какъв знак е това, че американските войници, които бяха в Сирия, бяха дислоцирани в Ирак?

Иракското правителство каза, че тези около 1000 американски войници нямат разрешение да пребивават на територията на Ирак. Министърът на отбраната Марк Еспер заяви, че те няма да бъдат там за постоянно и че много скоро ще се върнат у дома.

Що се отнася до съседните държави: ситуацията в момента около Северна Сирия (Западен Кюрдистан) е много сходна с отношения със съседните държави от 2017г., по отношение на Иракски Кюрдистан. Спомняте си, че тогава те направиха референдум за независимост. Тогава всички бяха против тях. Най-вече имам предвид четирите околни държави – Турция, Сирия, Ирак, Иран – всички бяха против тях.

Сега имаме сходна ситуация – всички са против тях, като тук не се включва Израел. Израел възприема кюрдите като техен стратегически партньор. Отношенията между иракските кюрди, конкретно между Мустафа Барзани и държавата Израел, са исторически. Те са им давали муниции, оръжие, храни, лекарства още през 60-те години.

Сега в Израел имаше много силна вълна. Появи се едно подписано писмо от стотина резервисти в Израел, затова, че Израел трябва да подкрепи и помогне на кюрдите по всякакъв начин, така че, да не могат кюрдите да изчезнат и всичко да бъде потопено в устрема на големите сили, в игнорирането на Европа.

Европа се сети в последния момент. Откакто аз наблюдавам процесите, Германия винаги е имала едно обстукционистко поведение – нещо като комплект от Втората световна война – да не изпращат войници, да не се намесват, но тези сирийски бежанци отидоха точно в Германия.

На фона на всичко това трябва да кажа, че Израел е държавата, която може би най-много държи на раздвижването и обособяването на Кюрдистан, в каквито и да било аспекти. В Кнесета има депозирано проекторешение много отдавна, че ако един ден бъде обявен независим Кюрдистан, Израел ще е първата държава, която ще я признае.

Така че, Израел стои встрани. Има един позитивен неутралитет на страните от Персийския залив на антитурска насоченост – това са Саудитска Арабия, ОАЕ. Те официално не подкрепиха независимостта на Иракски Кюрдистан, но техните действия сочеха точно обратното. Сега ситуацията е сходна.

Така че, има много интереси. За съжаление, това, което направи неприятна изненада е поведението на американския президент, който е главнокомандващ на тази държава. Днешният му туит, че той всъщност е убеден в това, което казва, определяйки, споразумението между Турция и Русия като добри новини.

Наистина ситуацията е много неприятна. Страх ме е, че това споразумение между Турция и Русия няма да е краят, а е някакъв етап от много динамична взривоопасна конфликтна ситуация.

Миналата седмица ЕС реагира остро на турската офанзива в Сирия. Говори се, че тя може да доведе до хуманитарна криза, до бежанска вълна. Възможно ли е Турция да изпадне в международна изолация заради действията си в Северна Сирия?

Има двоен план и двойни критерии. Ако погледнете, от една страна, Европа беше много категорично против интервенцията на Турция в Северна Сирия. Тя беше тотално осъдена и порицана, дори в рамките на НАТО, макар в НАТО реакциите да бяха по-меки. В същото време виждаме, че думите нищо не значат. Реакциите нищо не значат. Нека да кажем, че „Фолксваген” си избра Турция за инвестиция, а не избра България.

Тази операция в момента някак преустанови чисто пазарните икономически апетити на най-големия автомобилен концерн в Германия. В същото време, правителството на Германия прави нещо друго. Така че, Европа за момента остава твърде нерешителна.

Един конфликт, който пряко ни касае – 2015-2016г. какво наблюдавахме, буквално на километри от нашата граница. Европа практически беше хваната неподготвена. Европа просто липсваше от онази конфликтна ситуация, в която ние трябваше да решаваме.

Нещо повече: разпределят се някакви точки в зоната за сигурност, като Ердоган иска да върне 2 милиона сирийски бежанци в Сирия, като в споразумението е написано, че ще е доброволно връщане. Досещате се, че това няма как да стане. С какви пари той ще построи тези нови градове? Той отново казва: от Европейския съюз, от страните от Персийския залив. Тоест, той ще търси пари от онези, които не одобряват неговите актове, а не от тези, които са играчите – не иска пари от САЩ, от Русия, а от нас. Това просто не се връзва.

Тази зона, оставайки под влиянието на Русия и Турция, икономически няма как да просперира. Жизненият стандарт е изключително нисък и това се дължи на изолацията на режимите, които са там. Без помощта, признанието, икономическата интервенция на ЕС, там просто няма как да настане някакъв просперитет и че всичко ще се нормализира. Напротив.

Така че, Европа наистина трябва да си извлече един много сериозен урок и поука от случващото се. Европа трябва да има самостоятелен сегмент „Сигурност”. Виждаме от поведението на Доналд Тръмп, че просто интересите не са еднопосочни. Това трябва да бъде ясно осъзнато от новата Европейска комисия.

От всичко казано дотук, Вие смятате ли, че американската администрация има полезен ход в тази ситуация, особено след срещата в Сочи на Путин и Ердоган от вторник?

Да. Американците не са се оттеглили напълно. Всъщност, те се оттеглят само от Северна Сирия, която дадоха на Турция. На юг, където са не нефтените кладенци –  Армейлан, Омар и Комико – те остават. Споразумението между САЩ и Турция е много ясно – експлоатацията на нефтените залежи ще бъде от американска фирма.

Още по на юг има много стратегическа точка Ал-Танф. Това е на основният контролно-пропускателен пункт между Ирак и Сирия. Там е автомагистралата Багдад-Дамаск. Тя е основна артерия за контакт, за провизии от Иран до Ливан. Тя се възприема от Израел като първата огнева линия. От там американците нямат намерение да се оттеглят.

На този етап, в рамките на тези остатъчни присъствия, не знам дали американците биха тръгнали да затваряни въздушното пространство, над тази част, над която кюрдите ще бъдат оттеглени.

Ако направят това, въпреки че имаше такова обещание (че Турция ще бъде изключена от системата за наблюдение и разузнаване, но това не се случи), нещата биха се върнали в състояние от преди 6 месеца – тоест, кюрдите да направят нещо. Оттук насетне как ще се споразумеят кюрдите с правителството в Дамаск, имам предвид най-вече тази администрация, която беше направена.

Беше направено обещание, че нещата ще останат както са. Но аз лично изпитвам съмнение, че нещата ще останат, след като сирийската армия започва да взима позиции в ключови места, които бяха изградили кюрдите. Така че, в момента кюрдите нямат полезен ход, особено докато президент на САЩ е Тръмп.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!