Борко Стефанович
на снимката: опозиционният лидер Борко Стефанович

Декември се оказа знаков месец за Сърбия. Агонията в която през последните години изпадна сръбското общество приключи с протестни шествия по улиците на Белград, в резултат на което режимът на Александър Вучич изпадна в паника. При минусови температури и в навечерието на Бъдни вечер, освен по улиците на Белград, многохилядни протести „срещу диктатурата“, „кървавите ризи“ и „цензурата в медиите“ имаше и в Нови Сад, Ниш, Крагуевац, Пожега, Куршумлия. Във всеки град протестиращите издигаха свой лозунг в защита правата на обикновените, смачкани до неузнаваемост хора, граждани на Сърбия.

ЧАШАТА НА ТЪРПЕНИЕТО ПРЕЛЯ

когато в град Крушевац на 23 ноември 2018г., беше пребит с метални палки опозиционният лидер Борко Стефанович. След кървавия побой, в който пострадаха и двама негови съпартийци, той показа на пресконференция в Белград кървавата риза и раните по главата, което на 8 декември изведе повече от двадесет хиляди хора по улиците на Белград. „Стоп на кървавите ризи“ сякаш стресна режима и полицията арестува трима от нападателите, които много бързо след това бяха освободени от ареста. Изпусналият нервите си Вучич се закани, че няма да отстъпи: „Протестирайте колкото си искате. Аз нито едно ваше искане няма да изпълня и 5 милиона да излезете“.  И протестите станаха все по-масови и все по-разрастващи се. Лозунгът „Един от петте милиона!“ стана символ на протестиращите градове.

Протестите показаха и още нещо, че времената са се променили и че хората не искат политици за водачи на протестите. Опозиционните лидери се вляха в редиците на хората като граждани без партийни знамена. Към хората се обръщат актьори, писатели, журналисти, карикатуристи, университетски преподаватели, авторитетни публични личности. Те призовават за демокрация, медии без цензура, живот без страх и без „черни джипове“, връщане парите на ограбените пенсионери, оставка на директора на националната телевизия, спиране на задаващата се екологична катастрофа с построяването на 850 мини ВЕЦ-а. На първия съботен протест „Стоп на кървавите ризи“ /8 януари/ върху голям плакат „Защо протестирам“ беше и изписано и село Ракита.

Село Ракита през последните няколко месеца се превърна в символ на борба с неговите 250 души население, главно етнически българи от Западните покрайнини. През последните месеци тези смели и неотстъпчиви хора водеха битка на живот и смърт за своето имущество и своята река, притока на река Ерма, една от най-чистите реки в Европа на която близък до властите инвеститор,  иска да построи мини ВЕЦ, един от 58-те, които трябва да бъдат построени в Пиротско и Царибродско, или по-точно в Стара планина и по ждрелото на река Ерма. В защита на инвеститора един ден в Ракита пристигнали „черни джипове“ с мускулести мъже които се нахвърлили върху протестиращите хора които питали – Къде е тук държавата!? Вместо властта да изпрати полиция в защита на хората, тя изпратила мутри да ги бият! И така смелостта на хората от село Ракита стигнала до медиите а оттам и до протестиращите хора. Твърди се, че „черните джипове“ се появяват навсякъде където режимът е застрашен – пред избирателни секции, на протестни митинги, на срещи с опозиционни лидери, пред домовете на критикуващи режима журналисти.

ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО МЕДИИТЕ

там проблемът не е от вчера. С идването на власт на Сръбската напредняшка партия през 2912г. и на Александър Вучич на чело на партията, първото нещо което беше направено е държавните медии да бъдат сложени под контрол а след тях и повечето частни вестници, телевизии и радиа. Собствениците които отказваха да изпълнят заповедите на властта бяха финансово унищожавани или принуждавани да продадат медиите на близки до властта хора, главно бизнесмени със съмнителна репутация. В края на миналата година нещо подобно се случи с двете белградски телевизии „Хепи“ и „Първа“, продадени под диктовката на властта на хора близки до тях. От екрана бяха свалени критикуващите властта предавания.

В държавната телевизия опозиционни лидери или представители на протестиращите граждани почти не се допускат или ако се допуснат до някое предаване, не им се дава думата а водещите ги принуждават да напуснат студиото. Нещо подобно се наблюдава и в парламента, където председателката тероризира опозицията, не дава или им отнема думата, отказва да включва техни предложения в дневния ред на парламента, обижда ги и налага парични санкции. Стигна се дотам, че в знак на протест срещу терора, в края на годината опозиционни депутати се барикадираха за няколко дена в парламента с цел да се чуе и техния глас.

Тук трябва да отбележим и най-пресния случай с нападението на Милан Йованович, журналиста от сайта „Жиг инфо“, чиято къща във Върчин на 12 декември беше запалена с коктейл молотов от „неизвестни извършители“. Причина за нападението са критични статии и журналистически разследвания на Йованович свързани с финансови злоупотреби в община Върчин на хора близки до властта. На 30 декември непознати лица нахлули в наетия от него и съпругата му апартамент в Белград с цел да ги сплашат. На един от митингите той каза, че вече няма нищо, облечен е в дрехи на приятели, живее в апартамент под наем и животът му е застрашен защото се занимава с разследваща журналистика в Сърбия. Тук трябва да вметнем, че през 2018 година в Сърбия е имало 93 нападения върху журналисти, от които нито едно досега не е разследвано и нападателите не са  разкрити.

ПРОТЕСТИТЕ В БЕЛГРАД

дадоха безспорно глътка въздух и на останалите градове в Сърбия – Ниш, Нови Сад, Крагуевац, Пожега, Куршумлия. На 5 януари в икономически съсипаният град Крагуевац на протест излязоха 4000 души с лозунга “Стига лъжи, кражби и пребиване на невинни хора“. В Ниш студенти и техни професори призоваха „Стоп на терора – за свободен Ниш“ а в Нови Сад излязоха на „Протест срещу диктатурата“. В Смедерево хората протестираха срещу замърсяването на въздуха от продадената на китайски бизнесмени Железара. За пръв път хората открито с лицата си и с конкретни искания излязоха срещу режима.

Прави впечатление, че сред исканията на протестиращите не присъства искането за предсрочни парламентарни избори. Защо? Защото беше казано, че в избирателните списъци фигурират 1 милион и 500 хиляди мъртви души. Докато списъците не се изчистят и не се създаде нормална предизборна, изборна и медийна обстановка за провеждането на избори, опозицията няма да участва. Но, Вучич притиснат до стената заговори за предсрочни избори. Той винаги когато е притиснат до стената разписва избори защото знае че има мъртви души на разположение, медиен комфорт и „черни джипове“. Само че този път нещата вещаят нещо друго и той това го знае много добре, защото  ако опозицията бойкотира изборите, а протестите се разраснат, съдбата му на лидер може да се провали и сгромоляса подобно на Милошевич, чийто той беше министър на информацията в края на 90-те години.

Подобно на Милошевич и Вучич в борбата си срещу опозицията използва темата Косово. Твърди че от него зависело бъдещето на диалога с косовските лидери а в услужливите медии той се представя за политик с ореол без който в Брюксел не могат да решат нито един проблем на Западните Балкани. Затова на протестите хората с основание питат защо мълчи Брюксел пред все по-засилващата се диктатура, цензурата в медиите и насилието върху невинни граждани и журналисти!?

НА 17 ЯНУАРИ

Владимир Путин ще посети Белград. Европеецът Вучич ще се срещне за 16 път с него и като награда ще получи орден „Александър Невски“, с който са награждавани най-големите сръбски диктатори и българомразци – крал Милан Обренович, крал Александър Карагеоргевич и Никола Пашич. След 100 години и Александър Вучич ще се сдобие с такъв. Но, как ще мине срещата и награждаването му в Белград, с или без демонстрации, остава да видим. Важното е че протестите продължават с призиви за демокрация и европейското бъдеще на Сърбия.

 

 

 

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!