Неоколониалният бизнес на Владимир Путин в Централноафриканската република (ЦАР), една от най-бедните страни в света, беше замислен да осигури достъп на Русия до находищата на злато и уран, като същевременно противодейства на Запада и на китайската експанзия в региона. Напоследък обаче икономическите амбиции на руския президент се изправиха пред проблем: Москва трябва да прокара интересите си, без да наруши деликатния баланс между етническите и религиозни групи в ЦАР, който стои в основата на относителната стабилност в страната.
Не отдавна обаче лъсна и друга истина – че близката до Кремъл частна военна компания „Вагнер“ заедно с Министерството на отбраната на Русия, върти оръжеен бизнес в африканската държава. (Историята излезе в края на септември във връзка с убийството в ЦАР на руския разследващ журналист Орхан Джемал и двама негови колеги.)
Проблемите на Русия в ЦАР започнаха на 26 октомври, когато мюсюлманинът Карим Мекуса, председател на местния парламент, беше освободен. На присъствието му в управлението се крепеше балансът между мюсюлмани и християни в страната, чиито президент е християнин. Отстраняването на Мекуса подпали недоволството от страна на мюсюлманите, които контролират северната част от страната. А вината падна върху Русия и нейното военно присъствие в страната под формата на официална армия и наемници. В края на октомври, ръководителят на „Народния фронт за възстановяване на ЦАР“ Абдулай Исен, основната антиправителствена групировка, излезе с ултиматум руската държавна армия и частни войски да напуснат страната до 48 часа, пише украинският сайт Trust, като се позовава на АФП. В изявление, изпратено до медиите четем: „Настояваме за обяснение от страна на Руската федерация – каква е ролата на тези близки до Кремъл наемници и истинската цел за присъствието им в нашата страна. Действията им представляват заплаха за демокрацията, както показва прякото им участие в парламентарната революция“.
Този ултиматум представлява особено нежелан за Русия завой на събитията, казва военният коментатор в Москва Роман Попков пред сайта „Каспаров.ру“, собственост на световния шампион по шах, Гари Каспаров, който от 2013 напусна Русия. (Каспаров е опозиционер, стоящ и беше близък до Борис Немцов, руски бизнесмен и политик, създател на партията „Съюз на десните сили“, който беше разстрелян в Москва на 27 февруари 2015.)
До сега, Москва се е позиционирала като посредник между християнските и мюсюлманските групи в ЦАР, допълва още той. Но от също така – и може би много по-важно – руските части осигуряваха „комфорт“ на търсещите злато и уран в областите, контролирани от „Народния фронт за възстановяване на ЦАР“. Досега няма данни обаче Москва да е извадила оперативните си служители от тази африканска страна и вероятно няма да го направи.
Централноафриканската република е стратегическа точка за разширяването на икономическите, политическите и военните връзки на Русия в Африка. Москва през последните години се върна в Африка, на юг от Сахара, пише сайтът на руската редакция на радио „Свободна Европа“. Използвайки връзките и прийомите, разработени в съветските времена, говори за антиколониализъм, предоставя университетски обучения за африканци в Русия, изпраща „частни“ военни компании за осигуряване на „мир“. Действията на Кремъл в региона са предизвикателство както за намаляващото западно присъствие, така и за нарастващите китайски амбиции.
По данни на Роман Попков, Русия разполага с поне 170 униформени военнослужещи на територията на ЦАР, както и около 1500 наемници, по линията на присъстващите там частни военни компании. Освен това понастоящем съветникът по националната сигурност на президента на африканската държава е руски гражданин. Но неотдавнашните сблъсъци с „Народния фронт за възстановяване“ предполагат, че голяма част от това руско присъствие може да бъде изложено на риск, освен ако Москва не е готова да подкрепи с още военна сила президента, в условията на нарастващата враждебност от страна на селското население.
Подобна версия обаче едва ли е привлекателна за Кремъл, дори кризата да е ограничена само до ЦАР. Всички останали страни от региона, в които Москва разширява икономическите си връзки и се опитва да подпише споразумения в сферата на сигурността, вероятно ще бъдат подплашени, от евентуалната руска намеса във вътрешните работи на ЦАР. Това се отнася най-вече за държавите в северната и централната част на континента, където мюсюлманите доминират или са нарастващо малцинство и се борят за власт. Както посочва неотдавнашният анализ в руския вестник „Независимая Газета“, през последните 50 години са извършени 67 военни преврати в Африка. А в много от тях са замесени чуждестранни сили – предимно старите колониални владетели.
Но проблемът има и вътрешен, руски аспект. Първо, нарастващите противоречия в ЦАР ще накарат все повече руснаци да питат – какво прави Кремъл в Централна Африка. Всъщност, подобни въпроси стават все по-настоятелни след засиленото медийно отразяване на смъртта на трима руски журналисти в тази далечна страна по-рано тази година (вж. по-горе). И второ, новата криза засилва напрежението в руския елит и по-специално между Министерството на отбраната и неговия ръководител Сергей Шойгу и руските служби за сигурност. Двете страни имат различия по въпроса за използването зад граница на подчинените на Евгений Пригожин, близкък приятел на Путин, частни армии.
В крайна сметка, на пръв поглед беззъбото искане на лидера на сравнително неизвестна бунтовническа група в бедната и закътана африканска държава, може да изпрати сериозни сигнали не само на територията на Африка, където Русия се стреми да разшири влиянието си, но и в самата Москва. Провалът може да тушира съперничеството между министъра на отбраната Шойгу, който иска военните да контролират тази мисия, и бизнесмена Пригожин и неговият покровител президента Путин, стремящи се да използват частни сили, за да постигнат своите цели. Декларацията на „Народния фронт за възстановяване на ЦАР“ изненадващо затрудни Путин и позициите на Шойгу, който залага на по-отворен и внимателно планиран подход.
, една от най-бедните страни в света, беше замислен){kind=link}