Румънското председателство на Съвета на Европейския съюз ще фокусира в себе си прекалено много очаквания, интереси и амбиции. Следващите шест месеца ще бъдат решаващи за характера на развитието на Европейския съюз, а това определя несъразмерната отговорност, която ще носи страната, реализираща за първи път своето ротационно председателство.
Приоритетите на румънското председателство отговарят на общата логика на европейския политически процес. Посланието за свързаност е важно за всички, както и акцентът върху европейските ценности. Но, както показва досегашният опит, общата рамка на приоритетите може да се наложи да бъде допълнена или променена, в зависимост от развитието на самия европейски политически процес. Удържането на дневния ред на Председателството може да се окаже проблем, още повече че както Европейската комисия, така и Парламента ще се опитат да придадат завършеност на своя мандат.
По-голямата част от това Председателство ще бъде доминирана от агресивната предизборна кампания за Европейския парламент, която започна преди три месеца. Рискът е в това Председателството да бъде превърнато в сцена на вътрешно-политическа конфронтация. Подобно развитие би могло съществено да затрудни законодателния процес и с това да усложни допълнително периода, през който преминава Европейския съюз. Това не е свързано с вълната от протести в страната, а с поведението на отделните политически сили.
Твърдението, че една страна не е готова за председателство на Съвета на ЕС винаги е политически оцветено. Готовността и капацитета са въпрос на развитие на публичната администрация, а не партийната политическа ситуация. Имаме всички основания да смятаме, че румънската администрация разполага с необходимия капацитет за водене на законодателния процес. Политическата среда е определяща само от гледна точка на необходимостта от сдържане на политическите амбиции, които биха могли да компрометират ролята на „компетентен посредник“, която е определяща за Председателството.
Необходимостта от сравнение между българското и румънското председателство не се свежда до факта, че и двете страни за първи път преминават през това сериозно изпитание. Откриването на българското председателство бе съпроводено от единадесет протестни митинга и шествия. Освен желание „да се покажат пред чужденците“, като някаква гротеска на някогашните манифестации, сред протестите имаше и такива, които пряко бяха насочени към начина, по който функционира Европейския съюз. При откриването на румънското председателство, протестът беше само един, но той призоваваше да се вярва на улицата, а не на правителството.
Опитът на България показа, че политическите амбиции нямат определящо значение за успешното провеждане на председателството. Поуката за България е в това, че когато публичната администрация получи принципна подкрепа, тя може да осигури необходимото качество на процеса. В проблем може да се превърнат само опитите професионализма да бъде заменен с политически протежирана некомпетентност.И този урок трябва да бъде научен добре.
Определяща за румънското председателство – именно сега, под натиска на предстоящото отделяне на Великобритания, изборите и надигащата се вълна от анти-европейски популизъм, ще бъде способността за водене на преговори и постигане на съгласие. В тези условия, това означава да бъде разширен обхвата на участващите в преговорите, да бъдат идентифицирани нови заинтересувани и засегнати групи, които би трябвало да бъдат част от постигането на компромис. Отдалечаваме се от пространството на консенсус и затова нараства значение на компромиса, който можем да превърнем в основа за съгласие.
Успехът на румънското председателство има много по-голям залог от укрепването на правителствените позиции. Подкрепата, която Румъния трябва да получи, за да осигури по-високо качество на европейския законодателен процес, не трябва да бъде възприемана като насърчение за правителството. Тя е необходима на самия европейски политически процес, от който в крайна сметка зависи отстояването на европейските ценности, върховенството на правото и установяването на равенството на гражданите пред закона.
