От месеци Европейският парламент изучава и работи по „Пакета Мобилност” на Европейската комисия, именуван иначе „Макрон“ заради основния му инициатор. Целта – да регулира правилата за почивка на шофьорите, правилата за каботаж и командироването на водачи, целящо главно справяне със социалния дъмпинг, като същевременно се запази конкурентоспособността на сектора.

Мнозинство отхвърли за пореден път предложенията за времето за почивка, блокирайки едно предложение, насочено срещу възможността шофьорите да спят в кабините си през уикендите.

Остават без промяна часовете за почивка . Предложението за новите правила за командироване на работници в транспортния сектор, също се провали. Същевременно евродепутатите приеха строги правила за каботаж (дейност, при която с товарен камион се извършва услуга в границите на държава от ЕС, в която превозното средство не е регистрирано), обясни официоз на Съюза станалото в чентъртък в Брюксел със законодателния пакет за международните европревозия пакета

 

„Казвам, че всички тук parlez-vous français”. Премиерът ни Бойко Борисов посрещна точно с тези думи френския президент Еманюел Макрон, когато той дойде в България по-миналото лято, за да започне разговора срещу социалния дъмпинг в ЕС. Част именно от този дебат е станалото последно в Брюксел със сблъсъка по законодателния пакет „Мобилност 1“ – за нова регулация на работата на международните превозвачески фирми и шофьори.

Домакинът на французина тогава искаше да му каже по своему, че всички от българска страна говорят френски. Какво е разбрал, гостът той си знае, самият той не бе много по-ясен за целите на визитата си, но последиците от тази комуникация са налице.

С 21 гласа (от 28) в Брюксел страните от ЕС не приеха исканията на останалите 7, сред които е и България, да не се променят правилата за трансграничните превози.

„Никой у нас вече не парлевуфрансе“, захапа веднага случая с нашите превозвачески фирми и тираджии из Европа карикатурата на деня на Комарницки. Определено, злостно попадение пак, но пак в десятката. И горе, и долу, особено в публиката никой нищо не разбира. Има само въпроси кой какво и кой кого? Имало ли е изобщо в българските екипи още в началото хора, които са разбирали за какво иде реч, та после да могат да направят печеливша игра? Защо никой не може да обясни свястно и днес ставащото и неставащото – кой какво иска, кой какво губи или печели у нас, в Европа? Гледаме битка за принципи или чисто лобистки спречвания? Какво става?

Много трудна за разплитане бъркотия. Защото ставащото сега по пакета „Мобилност“,подкрепян най-силно от най-силните и в сърцето на ЕС – Франция, Германия, Австрия, Италия, Холандия,Белгия срещу новите и по-периферни географски Полша, България,Румъния,Унгария, Литва, Словения e камари струпани интереси и лобизми. И бизнес-, и политически, и социални,и какви ли не още.

Ако българските превозвачески фирми бяха френски, те щяха силно да подкрепят Макрон, за да помогнат на бизнеса си, опита да обясни западен анализатор.
Ако българските шофьори не бяха български наемни работници, самите те, а не собственици им щяха да са на протестите в Брюксел и заедно с френските и белгийски колеги да са на бунта срещу отлагането на Пакета. Това пък разясни наш синдикален експерт. (Онези, другите шофьори, винят своите управляващи, че продължават да ги предават и все са дезинтересирани за социалните им права и трудностите на транспортния бранш).

Френските и белгийските водачи и синдикати искат приемане на Пакета веднага, искат защита срещу всеки дъмпинг в заплащането на труда им. Гневни са „срещу скандалното блокиране на решенията за почивките и заплатите, срещу заплахата за сигурността на всички, които използват пътя. Страхуват, че евродепутатите могат да одобрят седмична почивка в кабината, цитира ги АФП.

ИНТЕРЕСЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ШОФЬОРИ

Свързано с Пакета се изговори немалко и от фирмаджии, и от представители на държавата, но неизменно липсваше позиция на самите български шофьори. Има я само в социалните мрежи. Какво разказват там те?

Взимаме добри пари, факт, но плащаме дебела цена със здравето си, с ниски пенсии утре или като безработни. Падат по 4 000 – 4 500 лева, но те са 25 процента заплата, 75 процента командировъчни. Трудовите договори, за да се плащат минимално възможните осигуровки, са най-често на минималната заплата в България, която не стига и 600 лв., казват шофьорите.

„Битката по т.нар. мобилност, това трябва да стане ясно на всички, е за интереси на български превозвачи срещу интереси на западни превозвачи и обратното, съвсем не е за нас, работниците.

Регулациите засягат най-вече онези горе (работодателите), както тук (България), така и там (Европа). Всичко опира до цените на транспортните услуги. Сегашното сътресението в сектора в Европа като цяло се дължи на процес, започнат преди повече 10 години“, обясняват още мрежите.

Оголват още истини за сектора : „Нашите фирмаджии правеха як социален дъмпинг от самото начало. Заплащането за международните превози се държеше здраво ниско, напълно умишлено. За да имат дял в европейския пазар, те подбиваха средните цени за Европа. Няма как западните фирми да не се ядосат и затова дойде сегашният транспортен пакет – обратен удар срещу нашите, наказание заради социалния дъмпинг и подбитите нива.

Постоянно се пречеше и да не се появат конкуренти. Имаше фирми, които искаха да стъпят на българския пазар, но не. Играеха им всякакви номера, през закони, с бюрокрация. Не кой да е, дори европейски акули като „Норбърт“ и „Гарднер“ и други като тях не можаха да пробият и сега си го връщат“. Още един буквален фейсбук цитат.

„Точно ние трудно ще увиснем гладни, в целия ЕС има неистово търсене на работна ръка – шофьори, особено на качествена работна ръка. Направо истерично е търсенето в Германия, Франция, Испания. Бежанците – и стари и нови, колкото и да са много, трудно ще им свършат работа. Само криминални могат да са евтини“, сглобяват окончателно картинката водачите.

ФИРМИТЕ ПРЕВОЗВАЧИ

Превозвачите на наша земя също имат своето право дело – трябва да ги има, да хранят и семейства, и работници. Трябва да печелят, колкото повече, толкова по-добре, кой нормален бизнес не иска това.

Имат конкурентните кадри, луди пари са давали за привличането им, както и за купуване на най-добри камиони и организационни модели, подчинено на какви ли европейски правила и директиви. (Дори от типа на онези срещу кривите краставици ).

Имат перфектен опит още времената на първопроходника (с придобитите държавни камиони на СОМАТ) Вили Бец. Имат връзките, каналите, пазарите, отработените, най-работещите схеми. Всяко сътресение в бранша значи загуби и трудности, пренастройване, евентуално пребазиране, нови конкурентни битки в далеч по-непозната, трудна, дори враждебна среда, макар и съюзна.

ДЪРЖАВАТА, ПОЛИТИЦИТЕ И ИНСТИТУЦИИТЕ В ЗАЩИТА НА БРАНША

Няма място за чудене, че държавата, институциите, всички и всякакви национални политически сили застават до превозвачите като бранш, пък било то и обръщайки се срещу Брюксел, срещу всеки опит за разнебитване на статуквото. За 2017-а секторът има оборот 14.8 млрд. лв., добавената стойност – над 4.5 млрд. лева ( 2.2 млрд. от тях са заплати). Само в сухопътния товарен превоз печалбите, реализирани от 76 хил.официално заети, са 510 млн. лв. за година, като тези печалби са реализирани в значителна част в чужбина.

„Срещу България, Полша и другите има много добре организиран удар да бъде намалена конкурентноспособността им чрез създаване на проблеми в работата. Пример? Задължителното връщане на шофьора на територията, на която е регистрирана фирмата е абсолютно дискриминационно спрямо държавите от географската периферия.Това е директна провокация, тормоз“, е категоричен във виждането си, наред с много други гласове, и евродепутатът Светослав Малинов от демократите (ЕНП, ДСБ), последователен бранител на европейските правила и ценности.

ТРАНСПОРТНИЯТ БРАНШ И ДЪРЖАВАТА, ПОСТЪПЛЕНИЯТА ОТ СОЦИАЛНИ ОСИГУРОВКИ

В битката „за“ и „против“ пакета на Макрон върви успоредно и друга игра.

„ Кажете си, г-н Макрон, че има реална битка за над 2 млрд. евро от осигуровки, а социалният дъмпинг е от приказките за наивници. Знаем я и неуспешната битка на Франция срещу безработицата, за която се вменява особена вина на източноевропейците“, изрече още по време на агитационната визита на френския президент у нас, свързана с „дъмпинга“, мастит работодател у нас.

“Ако във Франция сега има 300 хил. работници, командировани от други европейски страни, и те получават средно по 1500 евро, осигуровките им ще са над 2 милиарда годишно. Кой би отказал такива пари ?“, обяви същият бизнесговорител. Обясни :„ако българска фирма или румънска командирова българин в Германия или Франция, осигуровките и данъците се плащат в България. Така хората най-често работят зад граница по 8-10 месеца годишно, после харчат спестеното у дома. Ако бъдат назначени на френска или германска служба, работниците остават там, плащат осигуровките и данъците си там и харчат спечеленото не в България“.

Година и половина по-късно в Брюксел се гласува пакетът „Макрон“ за транспортния бранш в Европа. Серия вотове, включително последният не решиха нищо по конкретната тема за правилните и изгодни за всички в Съюза европейски регулации, но нажежиха до крайност всевъзможни страсти.

Едни срещу други все по-напрегнато стоят държави, правителства, бизнеси, работници. Многонационални лобистки групи и плаващи мнозинства създават все по-неразбираеми за широката европейска публика казуси, гласуват взаимно неутрализиращи се решения. Не с дни, а вече с часове кашата става все по-голяма.

Най-разумни започват да изглеждат идеите за отлагане на битките по пакета „Мобилност 1“ до …следващия европарламент, за който има вот през май. После пак „я, камилата, я, камиларя“, е единственото малко по-сигурно.

Друго обаче вече изглежда съвсем сигурно. Че всеки просто превъзбуден или пък поръчан екземпляр , всеки недобронамерен и антиевропейски играч в която и да било от страните от Евросъюза, отделно – всякакви външни противници и рушители на общността, няма да пропуснат да яхнат пакета, дъмпинга, каквото им падне от тях, за да рият в посока на своето (тяхното), срещу това да има ЕС.

И ОТКЪМ БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ СЕ ПОЧНА

Евродепутат наш на площада в Брюксел ( сред командированите за протеста превозвачи) обясни, че този европарламент не бива да има думата, защото „следващият ще е по-легитимен“.
Български превозвач, задъхан от хорото „на победата с първия шамар срещу ЕС на Макрон“, чумоса сградата на европарламента и звучно се закани: „Прецакат ли ни нас тираджиите, България излиза от Европейския съюз“.
Следва продължение. В кашата.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!