Румен Гълъбинов е роден през 1966 г. Завършва УНСС като магистър по икономика. Има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сeйнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси).
Гълъбинов има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. През 2002 г. е председател на Агенцията по застрахователен надзор, а през 2003 г. – зам.-председател на Комисията по финансов надзор.
Работил е и е членувал в управителните съвети на международни банки и застрахователни компании от България, Австрия, Холандия и САЩ. Автор е на три книги и поредица от статии в националната преса в областта на застраховането и финансите.

Господин Гълъбинов, в понеделник омбудсманът Мая Манолова организира кръгла маса относно фирмите за бързи кредити. Тя твърди, че в институцията на омбудсмана са постъпили десетки жалби от некоректно отношение и договори. Омбудсманът призова за затягане на контрола на фирмите за бързи кредити. Кой не си е свършил работата – законодателите или фирмите за бързи кредити?

Преди две години имаше законодателни промени, които касаеха общите условия, при които се отпускат кредити от фирмите за бързо кредитиране. Регулираха се лихвените условия, сложи се таван от 50% годишна лихва, която да не се превишава за оскъпяване на бързите кредити.

Очевидно е обаче, че има възможности да се превишават общите разходи с други такси, комисионни и други утежняващи плащания, които са в ущърб на клиентите. Затова засегнатите лица са пуснали тези жалби. Разбира се, би могло да се каже, че законодателството се е развило в определена положителна посока, но има какво още да се направи. И има как да се регулира по-добре тази дейност.

Очевидно е, че тази дейност много се разрасна. В България фирмите за извън банково кредитиране нараснаха и като обеми, и като брой фирми, които предлагат тези услуги.

А има ли смисъл от такъв тип кредитни институции?

Тези бързи кредити подпомагат потреблението и разплащанията на закъснели битови, комунални сметки и т.н. Хора ги ползват и за финансиране на почивка, екскурзии, за финансиране на образованието на децата им. Зависи от това каква стратегия има всеки в домакинския бюджет.

Разви се като цял това кредитиране. То вече не е само за малки суми и кратки срокове, а започва да се предлагат по-високи суми и срокове до 10 години. Някои от фирмите за бързи кредити всъщност предлагат малки ипотечни кредити, които са съпоставими с тези, които се отпускат от банките.

Да поговорим сега за еврозоната. Преди няколко месеца имаше обещание от правителството, че до средата на юли тази година ще подадем молба за кандидатстване за приемане в чакалнята на еврозоната. Има ли такава официална подаде молба?

Нашето намерение беше ние да получим през юни утвърдителни мнения от еврогрупата и Европейската централна банка за предстоящото ни влизане в механизма ERM II и Банковия съюз.

Обаче към момента няма информация за получени такива потвърждения. Аз прогнозирам, че след още 6 месеца, а вероятно и една година, ние ще получим тези потвърждения и междувременно да си свършим работата, която имаме да изпълняваме по кандидатстването.

Един от ключовите фактори за развитието на бизнеса е енергетиката. Според Вас, има ли политическа воля за диверсификация на газовите доставки, от които зависят много от бизнесите в България. Наскоро беше направена първата копка на газовата връзка с Гърция, но проектът отново забуксува. Има ли политическа воля и икономически обосновки?

Връзката е двустранна. Тя има предистория от 10 години и към момента не е готова и не работи. Надявам се , че поне през следващите 1-2 години ще е готова и ще можем да разменяме с Гърция газ. По същия начин стоят нещата и с връзката с Румъния.

Там трябва да се направи компресорна станция, за да можем да получаваме ние газ. Сега работи в едната посока. В Турция също предстои да се направи реверсивна връзка, свързана с отклонението за България през т.нар. „Турски поток” – проект с голямо значение за получаване на алтернативни доставки.

Ние трябва да си направим връзка и със Сърбия, която да работи. Тя също е свързана с получаването на газ от „Турски поток” и препращането му после по направление към Централна Европа.

Това са начините да диверсифицираме. Другият е да получаваме т.нар. втечнен газ, тоест газ в друга форма. Но дори затова, след като пристигне, трябва също да достигне до нас. При всички положения интерконекторните свързаности на България със съседните държави са първостепенното условие за получаване на доставките.

Да сменим темата. Искам да Ви попитам за ремонта на емблематичната столична улица „Граф Игнатиев”. Бяха дадени 20 милиона лева, а всъщност се получи доста некачествено изпълнение на ремонта. Има ли тук намеса на политиката. Всъщност „Джи Пи Груп” ли е виновна, те обвиниха проектантите, а не изпълнението, което беше реализирано от тях.

За много от обектите, които се критикуват, включително в София и други градове, участниците в инвестиционния процес имат отговорности. Трябва да се види дали са били достатъчно прозрачни процедурите по избор на тези участници, дали са спечелили тези обществени поръчки с най-добрата оферта, като цена и качество.

За съжаление, не винаги най-ниската цена е най-доброто качество, защото след това проличават тези недостатъци. По-добре е при избора на строители да не е на първо място само най-добрата цена.

Тук има значение и сроковете за изпълнение, защото, ако не се изпълняват в срок, ги хващат други сезони на строителство. Зимата е много трудно да се изпълняват обектите, а когато се оправи времето започват да си личат дефектите.

На финала да Ви попитам за бизнес климата у нас и условията на труд. В бюджета за тази календарна година, правителството като че ли, не заложи на политиките за младите – например, кредити за жилища, образование. Виждаме обаче заплатите започват да се увеличават, много млади хора избират да се върнат в България. Вие как коментирате тази тенденция?

Силно се надявам младите хора да се върнат в България, защото демографията не е добра. По демографски причини намаляват младите хора. Все още тези които напускат България са повече, отколкото тези, които се връщат.

За възрастовата група на напускащите и връщащите се, аз не мога да кажа дали преобладават младите, но е факт, че в някои области се получават по-добри заплати – например, в IT сектора, в телекомуникации, в аутсорсинг индустрията. Това е шанс младите хора да се задържат.

Ако нямаме достатъчно млади хора на пазара на труда, страдат осигурителните системи – за пенсия и за здраве. Като няма кой да внася достатъчно дълго време, останалите хора, на които им предстои пенсиониране, не могат да разчитат, че ще имат устойчивост в системата и държавата трябва да налива допълнително пари.

Повечето млади хора са гаранция за възможността осигурителните системи да се самоиздържат и да спомогнат цялото население да се задържи в България. Иначе рискуваме, с тази висока смъртност, да се обезлюдява територията.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!