Румен Гълъбинов е роден през 1966 г. Завършва УНСС като магистър по Икономика. Има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сeйнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси).
Гълъбинов има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия.
През 2002 г. е председател на Агенцията по застрахователен надзор, а през 2003 г. – зам.-председател на Комисията по финансов надзор.
Работил е и е членувал в управителните съвети на международни банки и застрахователни компании от България, Австрия, Холандия и САЩ. Автор съм на три книги и поредица от статии в националната преса в областта на застраховането и финансите.

 

 

 

Г-н Гълъбинов, с какво бюджетът за 2019 г., който беше приет от Народното събрание е по-различен от този за 2018г. – виждаме, че има повече пари, но облечени ли са те в някакви политики?

Бюджетът за настоящата година и този, който е за следващата година не се различават съществено в структурата си. Шаблонът, по който са направени, е един и същ. Разбира се, тук са екстраполирани във времето и приходите, и разходите, така че този, който е за 2019 г. е рекорден до момента бюджет като обем. Балансовото му число е най-голямото след промените в България.

От една страна се дава по-щедро в разходната част за една година, която ще бъде изборна година. Знаем, че ще имаме европейски избори, ще имаме и местни, а е възможно да се добавят и предсрочни парламентарни избори. Така че този бюджет ще става и още по-щедър според мен. Вероятно в средата на следващата година ще има и актуализация на този бюджет.

Инфлацията в момента се покачва. Увеличението на цените през 2018 г. и продължаването на покачването им и през 2019 г., някои предвиждат, че тогава тя може да премине 5%, а за тази година да премине 4%, неминуемо ще доведе до там, че една част от тези индексации и увеличения в социалната сфера ще трябва да бъдат наново индексирани, защото те ще бъдат „изядени” от инфлацията.

Другото, което този бюджет постига, е едно по-голямо обезпечаване с доходи на хората, работещи в бюджетната сфера. Знаем, че се увеличават заплатите в образователния сектор, в здравеопазването, което е добре, но от друга страна трябва да видим дали там ще има структурни реформи.

Увеличават се пенсиите, но трябва да видим дали инфлацията няма да ги изпревари като увеличение. Имаме увеличено финансиране за общините, но от друга страна трябва да видим доколко ефективно се справят те със собствените си бюджети, дали нямат свои резерви за увеличение на приходите. Дава им се такава възможност по линия на увеличение на местни данъци и такси – приходи от регистрацията на МПС, например, данъците върху тях, от данъци върху недвижимите имоти, които се очаква да се увеличат. Може би ще има увеличения и при някои други местни данъци и такси.

Бюджет 2019 приключва един 10-годишен период, в който имаме увеличения на данъци или някои нови данъци, но нямаме намаление на някой данък. Не се вижда някой данък да се е намалил.

Имаше идеи да намалим ДДС – с една малко по-смела данъчна реформа да се опитаме да намалим общата ставка от 20% на 19% поне или на 18% да се опитаме. Другата възможност беше в определен срок от време стъпаловидно да го нямаляваме. Очевидно към момента няма такова желание.

Имаше идеи за въвеждане на диференциран ДДС за храни, лекарства, учебници, но и това не се осъществи, макар че е разпространена практика. В ЕС 24 от 28 държави имат диференциран ДДС.

Преди време аз бях предложил да се преразгледа данък „Дивидент”, за да се насърчат инвеститорите, да се направи един жест, особено към онези, които са с по-дългосрочни намерения в България – или да бъдат освободени за известен период от време от данък „Дивидент”, или изобщо да бъде премахнат за определено време данък „Дивидент”, за да се тества доколко това ще бъде атрактивно като допълнителен аргумент да се инвестира в България. Очевидно ние имаме затруднения в привличането на преки инвестиции.

Казахме, че се увеличават пенсиите през 2019 г. – с колко повече ще са парите за тях и има ли пари и политики пък за младите хора у нас?

Да, има предвидени повече пари в сферата на образованието за студентски програми, доктурантури, хабилитиране на млади учени и специалисти. Но пак казвам, основната част от увеличението отива за учителските заплати.

Много е важно да се направи реформата в образованието, а и в здравеопазването – парите да вървят след ученика, студента и парите да вървят след пациента. Т.е. да се възнаграждават с повече средства, включително от държавния бюджет, тези учебни заведения, които привличат студенти и ученици с качествено образование, където им е интересно на младите хора да отидат и да учат, а не просто да се дават пари за брой учащи.

По същия начин стоят нещата в здравеопазването – да се възнаграждават тези лечебни заведения, тези болници, тези клиники, които дават качествено здравеопазване и които са търсени. А не просто да се дава на всички само и само да има лечебно заведение в съответно населено място или да го има като структура в рамките на министерството.

Ще има повече пари за социални нужди също – за хората в неравностойно положение, за майките на деца с увреждания. Въпросът е да видим каква ще е ефективността в изразходването на тези средства, защото те няма да бъдат дадени само като парични добавки. Има и такива, но за повечето се разчита да влязат в системата за социално подпомагане и в социалните услуги, които да бъдат предоставени, за да облекчат като цяло живота на тези хора.

Синдикатите отново излязоха с идеята минималната работна заплата да бъде освободена от данъци – трябва ли според Вас това да бъде направено, или тя да се повиши още повече?

България е може би единствената държава в Европа, в която има плосък данък, но няма необлагаем минимум. Тук би могло да се направи такъв необлагаем минимум, който да е малко по-висок от минималната работна заплата, така че хората, които са с най-ниски доходи, да могат да им остават да речем 50-60 лева месечно в джоба.

Със сигурност тези пари ще бъдат включени в потреблението им, по-малко вероятно е да се спестяват. Тогава пък през потреблението те ще се върнат като данъци в държавния бюджет. Не смятам, че ще има някаква загуба за държавния бюджет, ако това нещо се въведе. Излишни са страховете, че ще спаднат драстично приходите. Не, във времето те ще се върнат, но под друга форма.

Подобно е положението, ако се въведе диференцирано ДДС на масовите стоки, защото пък там ще се увеличи търговският оборот. Такива са поне наблюденията в държавите, където това е правено. В годините напред той пак се връща като увеличен оборот през ДДС, въпреки че е намалена ставката.

Имаше и някои други идеи, свързани с разчупването на модела на социалните осигуровки. Прие се като цяло увеличение на максималния осигурителен доход, но в същото време таванът на пенсиите си остана на същото ниво. Добре би било да се помисли за в бъдеще, ако се продължи с увеличението на осигурителния доход, дали не можем да вдигнем повече и горния праг на пенсиите. Така хората, които декларират доходите си, с високи доходи, които се осигуряват на истинските си доходи, ще бъдат мотивирани да продължат и да внасят все повече и повече вноски в осигурителната система, защото ще знаят, че ще получат ви по-високи пенсии един ден.

В момента все още осигурителната система не мотивира достатъчно по-голямата част от работещите да не се осигуряват на минималната заплата.

Вече казахме, че с 10% се увеличават възнагражденията на служителите в държавния сектор от догодина, но по Ваши наблюдения увеличава ли се и самият брой на чиновниците, тъй като се появиха статистики, че от началото на управленията на ГЕРБ, т.е. от 10 години с няколко прекъсвания, чиновниците са станали със 140 хил. души повече?

Аз не мога да кажа с колко точно са се увеличили, но е твърде вероятно да са се увеличили. Като цяло от бюджетите през последните няколко години се вижда, че нараства и сумата, която се гласува всяка година за работни заплати. Така е и през 2019 г. – там е по-голяма сумата за работни заплати в държавния сектор, отколкото беше предходната година. Разбираемо е, че освен като се индексират със самото увеличение, заплатите се дават и на повече хора.

В този смисъл като че ли не се вижда кога най-сетне ще се направи т. нар административна реформа в България, в следствие на което да се оптимизират разходите, образно казано да се съкрати част от личния състав и да се пренасочат с подходящи програми за преквалификация към реалната икономика, където има недостиг на кадри. Това е един добър балансиращ механизъм, това нещо е правено в други държави.

Най-добре е направено в Нова Зеландия преди години. В момента Нова Зеландия е №1 в класацията на Световната банка по правене на бизнес точно поради това. Защото това нещо засилва икономиката и я прави по-конкурентоспособна. В Европа това е правено в Скандинавските държави, правено е и в някои Централно- и Източноевропейски държави, така че няма страшно и можем да го направим и ние.

От друга страна отдавна говоря, че е добре да възприемем почасовото минимално определяне на възнагражденията. В Германия, Франция, Великобритания, в големите икономики в Европа е така, в САЩ също е така.

Тогава на края на месеца, дори на минимална часова ставка, фишовете на хората ще са различни в зависимост от това кой е работил и колко през месеца, колко часове са му се събрали, има ли допълнително извънработно време – тогава часовата ставка примерно е двойна. Това е мотивиращо и за самите хора. Това трябва да се приложи и към държавната администрация, т.е. наистина хората,които работят повече, които остават след работно време, да получат повече възнаграждение. Докато сега всеки си знае точно колко му е заплатата и в 5 без 5 вече е на изхода.

И накрая да кажем накратко – има ли в бюджета за следващата година повече пари за технологии и за иновации?

България все още продължава да чувства ползите от европейските фондове и европейските програми, които са насочени основно към иновации и конкурентоспособност. Друг е въпросът доколко ние тези програми сме ги използвали и досега ефективно и доколко се е подобрила съществено конкурентоспособността на българската икономика. Отговорът е, че не се е подобрила.

В класацията за конкурентоспособност на Световния икономически форум България отстъпва с две места от миналата година до сега, т.е. не си подобряваме класирането там. В този смисъл всички тези програми и пари, които се изсипват, трябва да имат някакъв осезаем ефект, т.е. наистина да се види, че в България правим неща с висока добавена стойност.

Ако това не съумяваме да го направим, няма как да очакваме да имаме по-високи доходи.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!