Румен Гълъбинов е роден през 1966 г. Завършва УНСС като магистър по икономика. Има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сeйнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси).
Гълъбинов има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. През 2002 г. е председател на Агенцията по застрахователен надзор, а през 2003 г. – зам.-председател на Комисията по финансов надзор.
Работил е и е членувал в управителните съвети на международни банки и застрахователни компании от България, Австрия, Холандия и САЩ. Автор е на три книги и поредица от статии в националната преса в областта на застраховането и финансите.
Г-н Гълъбинов, днес външният ми министър Екатерина Захариева каза, че страната ни изпълнява ангажиментите си в т. нар. „чакалня” на еврозоната в срок. Преди няколко седмици пък премиерът Борисов каза, че очаква да получим покана за влизане в ERMII до края на юли. Възможно ли е това да се случи в срок, вършат ли се нещата, за които сме поели ангажимент и вижда ли се това от гражданите?
На мен ми се струва, че реалистично ние можем да очакваме да влезем в чакалнята на еврото (във валутно-обменния механизъм ERMII) от 2020 г. Ние имаме възможност до средата на тази година да дадем резултати, свързани с проверката на активите на банковия и небанковия финансов сектор.
От списъка със задачи, които трябваше да изпълним, ние сме направили една голяма част, но има и други неща, които още не сме. Те вероятно ще са предмет и на последваща проверка от страна на ЕЦБ и еврогрупата. Така че вероятно още шест месеца до една година от средата на тази напред – това ще отнеме време, за да се свърши.
Какво имам предвид – имаме две банки, в които се оказва, че е необходим капиталов буфер. В едната повече – около 200 млн. евро, а в другата – около 200 млн. евро. Имаме небанков застрахователен сектор, в който има също недостиг на застрахователен капацитет, свързан с щети по „зелена карта” извън България, пак в размер на около 20 млн. евро.
В същото време имаме някои неща, свързани с прегледа на пенсионните фондове – активите на пенсионно-осигурителните дружества, както и свързани с инвестиционните посредници прегледи (там в по-малка степен) на техните дейности.
Така че вероятно във втората половина на тази година ние ще имаме какво още да свършим – по-скоро в началото или в средата на 2020 г. реално можем да очакваме да получим покана за членство в ERMII.
Защо тогава управляващите продължават да твърдят, че това ще се случи през месец юли?
Аз мисля, че намеренията са добри. В този смисъл нека да оставим да работят регулаторите, всички онези, които са ангажирани с методиката на ЕЦБ. Нека да оставим изпълнителната власт също да си свърши работата.
Законодателната междувременно понапредна с някои текстове. Приеха се изменения в Закона за банковата несъстоятелност и т.н.
Пак казвам – не ми се струва, че времето ще е достатъчно, за да свършим всичко, което сме поели като ангажимент до средата на тази година. Така че може би до средата на следващата е по-възможно.
Знаем, че България трябва да изпълни повече условия, отколкото последните влезли в еврозоната държави. Срещу това се възпротивиха страни като Румъния, Чехия, Полша и Унгария, на които също им предстои да кандидатстват за членство в еврозоната. Какви са тези допълнителни изисквания и защо се наложиха именно за нас?
Те не се налагат за нас по изключение, а защото еврозоната също се променя като начин на работа и като приемане на нови членове.
Знаем, че Литва и Латвия преседяха немалко време в механизма ERMII. Тях ги завари и Световната финансова и икономическа криза, може би и това е причината. При всички положения ние можем да преседим там минимум три години (но по-скоро ще са повече). Така че от 2020 г. напред хоризонтът е по-скоро докъм 2025 г. да очакваме да станем пълноправен член на еврозоната.
Към нас изискванията са променени, поради това, че самата еврозона се е променила. Освен това към България има и едно малко по-специално отношение от гледна точка на банковия сектор заради това, което ни се случи през 2014 г.
Тук строгостта, ако гледаме така на нещата, не е излишна спрямо нас, тъй като е добре да влезем в еврозоната с възможно най-малко проблеми. Видяхме държави, които са влезли неподготвени като Гърция например, че после пак имаха проблеми.
Еврогрупата и страните-членки на еврозоната не искат повече да си компрометират „клуба” със държави, които идват неподготвени. В случая към България мисля, че е добре, че се проявява такава взискателност.
Знаем, че България може да влезе в ERMII само след като всички страни членки на еврозоната са съгласни с това. Според Вас възможно ли е по политически причини някоя държава да блокира членството ни в еврозоната, както това се случва спрямо влизането ни в Шенген, въпреки че изпълняваме всички формални изисквания?
Много е важно да убедим страните членки на еврогрупата, че ние сме способни да се присъединим към еврозоната, но последната дума винаги е на ЕЦБ. Ако не можем да убедим ЕЦБ, дори всички от еврогрупата да са с нас и да гласуват за нас, пак няма да стане.
Освен това ние трябва да си гоним нещата за Шенген, не трябва да оставяме тази задача, защото Шенген и еврозоната трябва да вървят заедно.
България през 2019 г. я очакват рецесионни вълни, каквито вече виждаме на глобално ниво, но и на европейско. Германия вече си коригира прогнозите за ръст на БВП максимум до 1% годишно, дори под 1%. Ние коригирахме от 3.7% на 3.4%. Това обаче е пролетна прогноза, есенната може да е от 3,4% на 3,1 или на 3%.
Лично аз смятам, че повече от 3% трудно ще постигнем ръст на БВП за тази година. В същото време виждаме, че инфлацията работи. Факторите за това не са само външни – от еврозоната, имаме си и вътрешни фактори.
Един от тях е въвеждането на ТОЛ системата. Вече се изказаха мнения, че това може да оскъпи транспорта, т.е. да се увеличат транспортните разходи, от където да се увеличат и крайните цени на продуктите и услугите. От там се увеличава и инфлацията.
Има едно косвено влияние, което не се разбира много добре от всички – демографската криза. Факторът, че все по-малко хора издържат в осигурителните системи все повече възрастни хора оказва влияние на потреблението и на инфлацията. От това нещо ще се задържа ръстът на БВП. Т.е. ние трябва да решим и демографския си проблем.
Трябва да има мерки, които могат да намалят нетно отлива на население от България, защото все още повече хора заминават от България, отколкото се връщат. Понеже това все пак са инерционни процеси, трябва да увеличим раждаемостта, продължителността на живота, да имаме и по-добри доходи, за да може хората да се решават да имат и да отглеждат деца.
Резултатът за тази година вероятно ще бъде, че инфлацията ще съумее да изпревари ръста на БВП. Аз си мислех, че това може би ще стане в края на миналата година, но за малко се разминаха стойностите на инфлацията и ръста на БВП.
За тази година обаче от началото се вижда, че инфлацията върви доста по-ускорено, отколкото се движи ръстът на икономиката.
Един от въпросите, които заемат в най-голяма степен вниманието на европейската политика е Брекзит. Казахте, че еврозоната вече е залята от рецесивни вълни, а излизането на Великобритания от ЕС ще окаже ли влияние върху икономиката на еврозоната?
Със сигурност това не е добре за икономиката на еврозоната, не е добре и за Великобритания. Междувременно ЕС все пак предприе някакви по-добри мерки от Великобритания в областта на международната търговия.
През последните 2-3 години се подписаха споразумения с Канада и Япония за свободна търговия. Обсъжда се такова с Китай, имаше и обсъждане на споразумение за търговия между ЕС и САЩ, но там преговорите прекъснаха. В крайна сметка ЕС може да отчете, че е свършил повече работа в международната търговия.
Великобритания от друга страна към момента няма готовност ако утре излезе без сделка как да омекоти ефекта на митнически и други данъчни ефекти с по-благоприятни споразумения с големи търговски партньори. За тях със сигурност ще е по-неблагоприятен този вариант.
За ЕС излизането на Великобритания се добавя към ефектите на рецесията. Брекзит със сигурност ще стане тази година. Макар и с отлагане, в крайна сметка 2019-а ще бъде годината, в която Обединеното кралство ще напусне ЕС.
