Проф. Гечев, БСП е пред конгрес, коментиран и като извънреден – с цел да овладее сериозни конфликти в партията и растящо недоволство срещу лидера Корнелия Нинова. Основното обвинение е, че след удара на президентските избори – победата с Румен Радев – соцпартията стои зле като опозиция. Много шум, много пърформанс вместо политика и политики. Предконгресно екип на г-жа Нинова излезе с „опровержение“ на тези критики – с алтернативен бюджет на проекта за държавен бюджет на ГЕРБ-патриоти, включващ силна провокация: за частична отмяна на плоския данък. Вашата оценка като експерт?
По-точно е да се каже, че публикуваните материали от централата на БСП са предложения за различна бюджетна политика. Търсенето на такива алтернативи е задължение на всяка опозиция и затова приветствам подобна стъпка, определено е в правилна посока.
Категорично одобрявам заявката на нашата партия най-после да се върне към социално справедливото и с доказани икономически предимства прогресивно данъчно облагане. Твърдо съм убеден още, че виждането за изваждане на общинските и държавните здравни заведения от пазарните механизми е важна, спасителна мярка за един от най-болните сектори – здравеопазването. Здравето и живота на гражданите не може да се оставят само на слепите сили на пазара. Огромното мнозинство от партньорите ни в ЕС решават този въпрос по коренно различен начин, но от темата тук системно се бяга.
Много важна стратегическа стъпка е и връщането на идеята за специализирани бюджетни инвестиционни фондове, насочени към най-изостаналите и по същество вече обезлюдени региони на страната.
Но аз имам и някои резерви, несъгласия към предложените от „Позитано“, иначе адекватни стъпки. Първо, няма как за 15-20 дни да се разработи цялостен, пълноценен бюджетен проект. Нещо повече, в този контекст БСП трябва да има цялостна алтернативна програма за икономическо развитие. Бюджетната политика е само един от инструментите за реализиране на една такава програма.
Преди почти две години аз настоявах пред ръководството да бъде изработена такава програма от знаещи хора, от екип от професионалисти от УННС, Икономическия институт на БАН и др. утвърдени научни центрове. Имаше уверения, че, да, ще стане, но толкова. Сега се опитват за няколко дни да наваксат изоставане с години. Няма как да стане!
Най-оборимият пункт в бюджетния пакет на екипа на г-жа Корнелия Нинова се оказва лансирането на частичен отказ от плоския (10%) данък, наричан, впрочем, популярно „левия данък на левия Станишев“. Критиките сега (на новото бюджетно соцпредложение) стигнаха чак до подигравка : че социалната БСП хич не може да смята, че моделира намаляване на приходите в бюджета и така автоматично реже парите за социални политики.
По мое дълбоко убеждение, базирано и на световните стопански практики, не бива промяната на данъчната система да води до спад в бюджетните приходи. Ако позволите, ще върна лентата още към 42-ия парламент. Тогава предложихме, и аз съм защитавал принципа – въвеждане на умерена прогресивна данъчна скала, по същество с два пъти по-нисък максимален данък от средноевропейския, която обаче осигуряваше почти 500 милиона лева допълнителни бюджетни приходи. Т.е. освен постигане на социална справедливост чрез преразпределение на данъчната тежест, се осигуряват допълнителни постъпления за инвестиционни и социални цели.
Излиза, „грешката е вярна“, новата бюджетна данъчна идея от „Позитано“ е , меко казано, сбъркана?
Нямам представа защо не е изпълнено това основно условие при такива реформи – да има такова преразпределение на данъчната тежест, което да осигурява допълнителни постъпления, позволяващи постигане на едни или други инвестиционни и социални цели. Защо имаме това, което имаме сега като модел, трябва да попитате ръководството на БСП и съответно авторите на конкретната разработка за данъчен модел.
А Вие на конгреса ще попитате ли ?
На конгреса в неделя ще се опитам да убедя съмишлениците си, че онова, за което ние трябва да работим и предлагаме е прогресивно данъчно облагане, но което не намалява бюджетните приходи и постига значими социални цели. С една дума предлагам да не се отклоняваме от европейските практики, които са доказали своята ефективност в продължение на десетилетия. Плоският данък е пагубна данъчна система, която се прилага само в няколко страни по света. Тя задълбочава социалното неравенство и лишава бюджета от възможности за активна инвестиционна и социална политика. Така че си заслужава усилията да убедим обществото, че такава промяна е необходима и полезна за всички у нас.
А какво виждате Вие в официалния бюджет 2018-а, който тръгва за одобрение към парламента? Дотук четем най-вече независимата експертиза – балансиран бюджет, реалистичен бюджет, но показва отказ, пак страх от важни реформи, което бива компенсирано с широко раздаване тук и там на по малко повече пари – по малко пари на повече избиратели. Някой каза : „ Спокоен бюджет за предизборно радване“.
На пръв поглед сега предложеният бюджет изглежда малко по-добър от предходния. Заделят се повече средства за покачване на минималната работна заплата, за увеличение на заплатите на учителите, за здравната каса. Макар и символично, има малко повече пари за националната сигурност. Това са положителни стъпки, но те имат фрагментарен характер и няма как да доведат до желаните качествени промени в икономиката и обществото.
Повтарям отново : бюджетната политика трябва да е елемент на цялостна икономическа политика. А такава липсва, цялостна икономическа политика никога не е предлагана и от трите правителства на ГЕРБ. Няма дори годишни програми с конкретни цели и механизми за тяхната реализация, каквато е практиката на развитите и даже на повечето развиващи се пазарни икономики. Развиващите се работят с хоризонт поне 10-15 години, а водещите държави реализират 25-30 годишни програми с ясни национални приоритети и средства за тяхното осъществяване.
Постигането на „балансиран бюджет“ не е и не трябва да бъде самоцел. Тук не говорим за задължителното спазване на задължителните ограничения според критериите от Маастрихт, касаещи дяловете на бюджетния дефицит и на държавния дълг в БВП.
Но какво от това, ако бюджетните приходи са равни разходите? При положение, че икономиката ни стои на последно място по конкурентоспособност в ЕС и е по зле даже от други балкански страни извън него. И жизненият ни стандарт е най-нисък. Какъв е смисълът тогава от такова счетоводно равновесие.
Но сериозното намаляване на дефицита с тенденция зануляване е постижение…
Щели сме да нулираме дефицита, твърдят. Но… от 250 са останали 4-5 военни изтребителя, от около 1 000 сега я има, я няма стотина танка в движение. Няма и достатъчно желаещи кандидати за наемни войници, макар че и без това по бройки армията ни е сведена почти до камерен състав, колкото да има кой да мине на парада на Гергьовден. И всичко това става в непосредствена близост до мащабен конфликт в непосредствена близост до границите ни, при масова миграция, заплашваща националната ни сигурност. Направо е циничен фактът, че тази година бяха гласувани от парламента 1.5 милиарда лева за закупуване на нови бойни самолети и бойни кораби. И вместо да се изпълни закона, тези пари сега най-нахално се отчитат за бюджетен излишък, а за армията няма нищо. Вероятно ще бъдат изхарчени до края на годината и сега пак ще си гласуваме нови милиарди за следващата 2018 г.
Бюджетът щял да е балансиран! Но здравеопазването ни е във фактически фалит, натрупани огромни необслужвани дългове от над половин милиард лева. Закриват се болници и клиники, цели региони в страната са лишени или са в процес на лишаване от достъп до болнични заведения и медицинска помощ. Гражданите на една уж европейска страна са оставени на Божието милосърдие. И всичко това през 21-век.
Няма бюджетен дефицит, но образованието тъне в мизерия, за науката въобще да не говорим. Средната заплата на заетите учени в Българска академия на науките е с 200 лева по-ниска от средната за страната. Разходите ни за наука като дял от БВП са мизерни и в пъти по-ниски от средните показатели за ЕС. Е, как ще се конкурираме с другите страни от ЕС, след като приложната наука е подложена на бюджетен геноцид. Институтите на БАН останаха без хора, сега няма кой да изпълнява и европейски проекти.
Това правителство не предлага с новия бюджет абсолютно никаква визия за реформиране на секторите, където се вливат народните пари. Работи се ден за ден, от избори за избори. Ето сега, като погледнете числата и структурата на бюджетните разходи, насочени към общините, ще видите че бюджетът е впрегнат за подготовка на предстоящите местни избори. Прави са колегите, които казват, че от този бюджет на Борисов – Горанов мирише на избори.
