Румен Христов е доктор по икономика. Член на СДС от началото на 1990г. Един от основателите на СДС в община „Студентска“.
От 2009 г. е заместник – председател на СДС. След спечелване на отворени първични избори срещу представителя на ДСБ, е издигнат за кандидат – президент на автентичната десница през 2011г.
Бил е заместник-министър в кабинета на Филип Димитров и два пъти министър на земеделието и храните в кабинета на Ренета Инджова и в правителството на Стефан Софиянски. Бил е съветник на д-р Жельо Желев.
От 1997г. до 2002г. е главен секретар на Администрацията на президента Петър Стоянов.
Народен представител и Председател на комисията по земеделието и храните в 43 – то Народно събрание.
На Националната конференция на СДС на 7 юли 2018 г. той беше избран за председател на партията.
Какво означава изявлението на президента, че сваля доверието си от правителството? Ще доведе ли до институционална и политическа криза?
Войната между институциите по принцип не е добре. В крайна сметка има Конституцията, която не е подписана от СДС, но е действаща и оказва ролите на всяка институция. Това не е прецедент в българската история. Спомняме си т.нар. „Боянски ливади”, които бяха в основата на атака от страна на президента Желев към правителството на Филип Димитров. Това не доведе до добро за държавата и не е добре сега да има припламване на искри между двете институции.
Твърде много уважавам тази институция, затова по-скоро не бих я коментирал повече. По принцип трябва да се намери разумният диалог между институциите и да се върви напред. Това е важно за България.
Вие сте били главен секретар на президента Петър Стоянов. Станахме свидетели на нещо невиждано в новата ни история – президентът е подслушван, но не само това, но и СРС-та бяха публично разгласени. Спомняте ли си за такъв случай по-рано?
Вероятно има, но не на толкова високо ниво. Конституционният съд е овластеният и компетентният да каже това допустимо ли е и по какъв начин да бъдат тълкувани публикуваните разговори. Аз смятам, че трябва да се изчака тяхното решение. Това е висшият орган, който дава своето тълкувателно решение по такива въпроси. В крайна сметка, обясненията бяха, че не е подслушван президентът, а генерал от българската армия, а в разговора, който е провел той, е записан президентът.
Но да не бързаме. Аз предполагам, че Конституционният съд ще бъде достатъчно екзактен и ще обясни ситуацията.
В обръщението на президента се промъкнаха и антиевропейски нотки. Как разбирате намека на държавния глава срещу Валутния борд и намека, че служим на някакви чужди интереси? Да разбираме ли, че президентът не харесва Валутния борд и е срещу евроатлантическите ни обвързаности?
По стечение на обстоятелствата, аз съм гласувал за този валутен борд, като министър в кабинета, който подаде молба за приемането на Валутния борд. Той е най-безспорното решение в новата история на България. То не се оспорва от никоя политическа формация, изключително дисциплиниращо за българските финанси, за българската икономика и за българската държава като цяло. Аз нямам съмнения, че някой би посегнал на Валутния борд преди да станем член на еврозоната. Тоест, преди фиксираният курс, няма да има посягане на Валутния борд. Фиксираният курс между впрочем не е подценен и българските граждани трябва да бъдат спокойни, че при влизането в еврозоната няма да има увеличаване на цените (един сладолед няма от 2 лева да стане 2 евро).
Що се отнася до чуждо вмешателство, привържениците на евразийския съюз в България са много и на минутата скочиха, когато стана дума, че България е на прага на влизането в чакалнята на еврозоната. Ние работим по програмата на СДС, във връзка с предстоящите избори, но там основният акцент, който е най-важен, не само за СДС, но и за България, е влизането в еврозоната. Няма друго по-крупно, по-важно и по-значимо събитие за България от присъединяването й към Валутния съюз. След двете големи събития, като влизането в НАТО и ЕС, това е другата стъпка – влизането в еврозоната.
Влизането в еврозоната ще окаже благоприятно влияние на българската икономика, на българските финанси, на българските граждани, на българския бизнес. Много са предимствата и гражданите не бива да се опасяват. Не бива да се работи със страха за това какво ще стане с техните спестявания, няма да ги загубят, да бъдат спокойни.
Като заговорихме за антиевропейска реторика, вчера в София имаше пореден малоброен протест за СЕТА. Не е ясно с какво СЕТА ще попречи на нашите граждани, но е ясно, че паднаха визите за Канада. Възможно ли е по този въпрос да бъде създадена истерия, подобна на Истанбулската конвенция?
България няма алтернатива, извън Европейския съюз. Ние сме малка икономика, абсурд е да мислим, че самостоятелно, във века на глобализацията, бихме оцелели. Аз смятам, че цивилизационният избор, който направиха всички българи, е правилният. Мястото ни е в ЕС. Дори СДС пледира за повече федерализъм в рамките на Европейския съюз. Той би помогнал на по-малки икономики, каквато е българската икономика.
Що се отнася до някои закони и спогодби, които в известен смисъл нарушават частните интереси на отделни компании, мога да кажа, че заради глобализацията и вървенето напред, се налагат компромиси. Факт е, че визите паднаха. Трябва да апелираме действащите политици да работят по-активно и по отношение на визите за САЩ, но там има критерии, които трябва да изпълним. И по отношение на Шенген – ние сме изпълнили всички технически критерии, остава да изпълним някои политически.
И това е пътят. Антиевропейското говорене не е от днес и то няма да приключи, защото масата на тези, които си харесват Русия, не са никак малка. Но не знам какво предлагат: да станем член на зоната на рублата, а не на еврото ли? Рубладжиите винаги са били доста.
Кой има интерес от това България да бъде разколебана или дори отклонена от европейския си път? Дали става дума за вътрешни олигархични интереси, или за влиянието на външни сили, като Русия, например?
Безспорно Русия търси дестабилизация на Балканите, търси дестабилизация на България, търси увеличаване на своята роля във всички държави, където е възможно. България е една от страните, в които тя е имала силно влияние. Нека да сме наясно – ние не сме против културата и постиженията на Русия и руския народ. Ние коментираме имперските амбиции на Русия през всички тези години, спрямо България.
България е член на ЕС и НАТО, и трябва да отстоява тези свои ценности. Смятам, че ние в ЕС живеем много по-добре и трябва да забравим бленуванията си към това, което ни обясняват, че би се случило, ако взаимоотношенията между България и Русия се увеличат.
Но нека да дам един пример. С изключение на енергийните проекти, които един вид загробват българската икономика, посечете ми една инвестиция, направена от Русия – предприятие, нещо, което да произвежда, което е открило работни места. Няма! Тоест, те си имат техните интереси и ги защитават, и това е тяхно право. Право на българският народ е да защитава неговите интереси.
Приемането на еврото означава изключителен контрол на българската финансова система, на българската банкова система. Това означава, че не може да има второ КТБ. Това означава, че фалиране на банки, както преди много години фалираха 19 на брой, това означава, че спестяванията на гражданите не могат да бъдат стопени. А може би някой се надява да продължи по-хлабаво, за да може да придобива допълнителна печалба, за сметка на българските граждани и българския народ.
