Румен Христов е доктор по икономика. Член на СДС от началото на 1990г. Един от основателите на СДС в община „Студентска“.
От 2009 г. е заместник – председател на СДС. След спечелване на отворени първични избори срещу представителя на ДСБ, е издигнат за кандидат – президент на автентичната десница през 2011г.
Бил е заместник-министър в кабинета на Филип Димитров и два пъти министър на земеделието и храните в кабинета на Ренета Инджова и в правителството на Стефан Софиянски. Бил е съветник на д-р Жельо Желев.
От 1997г. до 2002г. е главен секретар на Администрацията на президента Петър Стоянов.
Народен представител и Председател на комисията по земеделието и храните в 43 – то Народно събрание.
На Националната конференция на СДС на 7 юли 2018 г. той беше избран за председател на партията.
Господин Христов, как отчитате новата коалиция с ГЕРБ. Видяхме, че тя донесе успех на европейските избори, които се проведоха миналата седмица.
Това беше една успешна формула за явяване на европейските избори. Впрочем, тези избори са много тежки, не само за ГЕРБ и СДС, но и за всички политически формации, защото интересът на избирателите към този вот не е голям.
Това беше една много тежка кампания, изпъстрена с манипулации, компромати, инсинуации. Не се случи дебатът за Европа, а той беше много важен, защото България е част от европейското семейство и има много дивиденти, че участва в него, не само като кохезия и фондове, които влизат в страната, но и неща, свързани с възможността на нашите деца да учат в чужбина, да пътуваме свободно. Така че, трябваше да се състои дебатът каква Европа искаме да видим в следващите пет години. За сметка на това ние видяхме един опит от страна на БСП да превърне тези избори във вот на недоверие към ГЕРБ.
За мен това беше успешна формула.
Смятате ли, че фактът, че не с те с „Демократична България” ощетява някак българската демокрация.
Ако се бяхме коалирали, гласовете, което щеше да получи това формирование, щяха да бъдат доста повече. Според нашите изчисления, приносът ни към тези избори е 60-70 хиляди гласа. И, ако ги добавим към гласовете, които получи „Демократична България”, плюс синергията от това, че се събираме, щяха да бъдат много повече.
Ние водихме дълги преговори, не успяхме да получим общо съгласие. От друга страна, аз никога не забравям кои са в тези коалиция – да, действително има един десен субект в лицето на ДСБ, но останалите две формации са центристка и по-скоро лява.
Казахте, че форматът коалиция между ГЕРБ и СДС е бил успешен. Планирате ли обаче коалиране на предстоящите местни избори?
Имаме решение на НС на СДС, което дава право на всяка общинска структура да реши по какъв начин ще се яви на местните избори. Забраната за коалиции и общо явяване е за БСП и ДПС. Разбира се, общата формула, която показа, че е успешна, ще доведе до коалиране с ГЕРБ на много места в страната. Вероятно ще има общини, в които ще бъдем с ВМРО и „Демократична България”. Нагласата към този момент на повечето общински структури е да бъдем в съюз с голямата партия ГЕРБ.
На брифинга стана ясно, че Вашият евродепутат Александър Йорданов ще работи активно за присъединяването на България към Шенген и еврозоната – две много важни стъпки за България. Какви стъпки ще предприеме СДС и г-н Йорданов?
Изключително важни стъпки. Позицията на евродепутатите дали искаме България да влезе в Шенген и еврозоната са много важни.
Първо, ако успеем да наложим десния кандидат за председател на ЕК Манфред Вебер, сигурно ще ни бъде по-лесно. Той в София обеща, че първата работа, която ще направи за България е да ускори придвижването на членството в Шенген.
Същото важи и за еврозоната. Десните формации искаме България да стане част от еврозоната. Това е изключително важно и само ще помогне на българските граждани да живеят по-добре и да увеличат доходите си. Левицата казва, че това е нож с две остриета, че губим своя суверенитет, предвид това, че БНБ няма да има функциите, които има сега. Та, нима „Дойче Банк” в Германия не загуби част от суверенитета си, или пък Италия, Франция. Това е един процес. Затова ние казваме, че нашият представител, макар и един от 750, но част от най-голямата група ЕНП, ще работи за задълбочаване на интеграционните процеси.
Трябва да говорим и действаме за повече федерализъм, само тогава ще има по-малко сепаратизъм. Ние сме за обединена Европа. Така че, г-н Йорданов има ясно заложен жалон.
Споменахте, че демократичната общност в България изпраща седем евродепутати, повече от Холандия – общо между ГЕРБ и „Демократична България”. Ще имате ли сили да работите заедно? И какъв знак е това от българските избиратели?
Българските избиратели гласуваха доверие на десницата, независимо, че тя не беше обединена, независимо, че ние имахме покана от Жозеф Дол (председател на ЕНП) да загърбим противоречията, защото Европа е изправена пред заплахата на крайнодесните и крайнолевите евроскептици. Слава Богу, не се случи това те да имат голямо мнозинство в ЕП.
Ние с гордо вдигната глава можем заявим, че България запази броя на евродепутати в ЕНП. Нормално е в ЕНП да имаме еднопосочни интереси – на България, на десницата, на демократичните хора. Аз смятам, че участието на Радан Кънев в ЕНП ще бъде в тази посока.
Седем депутати в тази група са солидна подкрепа, затова казах, че можем да се похвалим, че Холандия, която има скепсис по отношение на нашето приемане в Шенген и еврозоната, изпраща четирима евродепутати.
Кандидатът на левицата за председател на ЕК Франс Тимерманс заяви ясно и категорично, че Румъния и България не са готови за членство в Шенген и че те не трябва да влизат в съюза скоро.
Така че, нека да направим разлика между десните политици, които искат да интегрират България, от което само ще спечелим, и левите, които смятат, че е рано за нашето приемане в тези две организации.
