Румяна Таслакова е родена в София, но на 17 години емигрира в Германия. От българския комунистически режим е осъдена задочно на 5 години лишаване от свобода. В Германия Таслакова следва икономика и славистика.
През 1963 година започва работа в радиостанция „Дойче Веле”. Десет години е главна редакторка на Българската програма на „Дойче Веле”.
От 2008 година е журналистка на свободна практика. Сред признанията, които е получила за дейността си, са и наградите: “Приз на Съюза на журналистите в България “Подкрепа” по повод Световния ден на свободната преса в 1997 година” и “Специална награда за приноса в популяризирането и обективното представяне на европейската тема в българската радиожурналистика”, присъдена в 2008 година от конкурса “Българската Европа” , организиран от Арена Медия в Русе.
Напрежението в Берлин расте. И изявлението на федералния президент в понеделник следобед – след разговора му със служебния канцлер Ангела Меркел – не внесе яснота какво следва.
За Франк Валтер Щайнмайер няма съмнение, че приоритет има поръчението на избирателите и затова той разчита на готовност за продължаване на разговорите с цел съставяне на правителство . Президентът ще води разговори с участващите в сондажните разговори партии и с другите, застъпени в Бендестага политически формации, както и с всички конституционни органи като Бундестага и Бундесрата.
В Европа определено няма да се прояви разбиране, ако политическите сили в Германия не се съобразят с отговорността си, предупреди Щайнмайер. Видимо, той изключва опция за малцинствено правителство, макар точно тази тема да е сега най-широко дискутираната сега – в Берлин. Повечето анализатори сочат за основен препъни-камък в преговорния процес липсата на доверие между участващите в сондажните преговори партии, което е решаваща предпоставка и за функционирането на всяка коалиция.
Дали думите на служебния канцлер Ангела Меркел „изправени сме пред ден на дълбок размисъл как ще вървим от тук нататък в Германия” ще мотивират истински и четирите партии да преосмислят планове и позиции? Различията в концепциите и представите им по бъдещата политика са трудно преодолими, като основните спорни теми са регулирането на миграцията, опазването на климата и държавните финанси.
Опциите са ясни и всички до една крият рискове за всички. Евентуално малцинствено правителство между Християндемократическия съюз (ХДС), Християнсоциалния съюз (ХСС) от една страна и Свободната демократическа партия (СвДП) или Партията на зелените от друга, вещае голяма нестабилност при вземането на важни решения и в парламента. Меркел, която винаги е държала на стабилност, едва ли ще фаворитизира такъв модел. А председателят на Социалдемократическата партия (СДП) Мартин Шулц, продължава категорично да изключва вариант за голяма коалиция – между ХДС, ХСС и СДП.
Пътят към нови избори, макар и много дискутиран, изглежда много труден и дълъг. Решаващата дума тук има президентът, който може да предложи избора на канцлер. Ако при първото гласуване канцлер не бъде избран, след 14 дни се насрочва ново гласуване и, ако и то не завърши с избор, е предвиден трети вот. При следващ провал на вота, държавният глава разпуска Бундестага и бързо трябва да насрочи нови избори – в срок от 60 дни.
Що се отнася до новите избори, когато и да са те, вещаят още повече несигурност за всички партии. Има редица свръхзатлачени въпроси като например : с какви предизборни концепции, различни от тези на изборите на 24 септември, партийните сили могат да убедят избирателите? И с кои личности?
Невероятно остава Ангела Меркел да бъде отново кандидат на ХДС. И позицията на Зеехофер (ХСС) е оспоравана месеци напред. Под въпрос е нагласата на предстоящия конгрес на СДП той изобщо да бъде номиниран за кандидат за канцлер. Стои и въпросът как решението на Кристиян Линднер да напусне сондажните разговори ще се отрази на изборните изгледи на СвДП. Както и дали Зелените, които в първите сондажни разговори проявяваха свръхготовност за копромиси, вече не са разочаровали електората си?
Трудни за прогноза са и избирателите – най-вече колебаещите се до последния момент. (На последния вот те гласуваха основно за Алтернативата за Германия). Стои и въпрос ще може ли Партията на левицата да извлече дивиденти от провала на сондажните разговори?
Колкото повече време минава, толкова повече са въпросите, толкова по-трудни се очертават решенията, а изборите – все по-непредвидими.
Накъде “ще върви от утре Германия”, се питат тези дни не само германските граждани, не само германските политици, а и гражданите, и политиците в Европейския съюз. Питат се с основателна тревога: една икономически силна страна е реално на път да изпадне в политическа криза. При това в особено тежък и решаващ за бъдещето на обединена Европа период.
