Информацията, че Сърбия е отправила искане към Русия до края на 2021 година да й бъдат предоставени ракети от системата С-300 ПМУ-2, вече една седмица се върти в сръбското медийно пространство. Явно това е била целта на руската страна – провокативно да подхвърли темата, която да захапят руските и сръбските медии, да се хванат гуша за гуша противниците и привържениците на Русия в Сърбия, да види как ще реагират управляващите, които са заявили желанието си за еврочленство и се гърчат как да подпишат Споразумени с Косово, и на края, както го направи Руската федерална служба за военно-техническо сътрудничество, доволно да потрие ръце и каже „в момента тази тема не стои на дневен ред пред нас“.
ИНФОРМАЦИЯТА
за снабдяването на Сърбия с руски ракети първа лансира агенция ТАСС, а след нея и обслужващият руското правителство сайт Спутник-Сърбия. Темата се завъртя в публичното пространство на Сърбия и предизвика голям интерес в обществото. В обсъждането й се включиха политически и военни анализатори, политици, правозащитници, общественици, депутати и най-накрая и един министър. За да успокои общественото мнение за цената на руските ракети и с каква цел са поръчани, президентът Александър Вучич, прехвърли топката в полето на футбола изразявайки покрусата си от загубата на Русия на световното по футбол. Личеше си, че още не може да прежали не толкова загубата на Русия, колкото победата на Хърватия. Само че руснаците не се подадоха на емоции и продължиха да поддъжат темата в широко отвореното им сръбско публично пространство, което принуди сръбската страна в лицето на министъра на отбраната, отявленият русофил Александър Вулин, с половин уста да опровергае информацията с обяснението, че нямало такава сделка. Останаха обаче съмненията в искрените намеренията на сръбския политически връх по линия на заявеното от него еврочленство заради зависимостите му от Русия, в конкретния случай, военни.
ТЕМАТА
с руските ракети отвори много въпросителни и тя неслучайно дойде в момента, когато официален Белград е натиснат от много страни до края на годината да подпише споразумение с Косово, което на практика осигурява и европейска перспектива на страната. А това не е в интерес на Русия. Неслучайно в момента в който руската страна лансира информацията за ракетите, от Брюксел заявиха, че през изминалите 16 години Сърбия е получила от ЕС безвъзмездна помощ от 3 милиарда евро за подпомагане на икономиката, образованието, реформи в правосъдието и обществения сектор, селското стопанство, енергетиката и крайграничното сътрудничество. С какви финансови средства Русия подпомага Сърбия, в публичното пространство до този момент не може да се намери никаква информация. Единственото което се знае е че подпомага голям брой медии и сайтове, неправителствени организации, църквата и нейни присъдружни крайно националистически и славянофилски организации, както и Хуманитарния център в Ниш за който пледира да получи дипломатически статут. Такъв още не е получила и може би използва случая да лансира неудобни за сръбското правителство теми, каквато е тази с поръчаните ракети С-300.
Информация за руските ракети няма как да не е обвързана и с неотдавнашното посещение на украинския президент Петро Порошенко в Белград, което беше доста вяло отразено в медиите и от което излезе само едно сухо съобщение, че „двете страни призовали за зачитане на териториалната цялост на двете държави“ и че, украинският президент казал, че „Украйна е за по-добри отношения със Сърбия, която като балканска държава е ключов съюзник на Русия в Европа, но която обаче иска да се присъедини към ЕС“.
В навечерието на това посещение руският посланик в Белград Александър Чепурин чрез Туитър изля въодушевлението си от сръбския президент Александър Вучич с думите:
„Само един човек силно вярваше в победата на Русия срещу Испания на световното по футбол и това е Александър Вучич. Неговият оптимизъм ме изненада и по време на нашия разговор на 29 юни. Той беше прав. Благодаря на всички наши сръбски приятели, които подкрепяха Русия“.
По-късно, когато Русия загуби от Хърватия, Александър Вучич, почти приплаквайки, заяви, че
„Хиляда пъти да играят този мач /Хърватия–Русия, бел. авт./ аз пак ще съм за Русия. Нека да се дразнят от това онези които искат да се подмазват на Запада“.
И после нахока спортния коментатор, който предавал мача от Русия, че „открито бил на страната на Хърватия“.
СЛЕД ХВАЛЕБСТВИЯТА
и приплакванията последва въпросът – защо са й на Сърбия тези ракети и дали заради Косово не се е превърнала в заложник на Русия. Белградският в-к „Блиц“ по този повод написа, че Русия въвлича Сърбия в опасни игри, конфронтирайки я със Запада, подхвърляйки й фалшиви информации и създавайки впечатлението, че западните посолства работят срещу нея и че Русия е единственият й верен и истински приятел, който иска да й помогне. Единствената и най-силна причина Русия да е тук е въпросът с Косово. За нея и нейната политика на Балканите не е в интерес проблемът да бъде решен, защото с отпаданането на този проблем, необходимостта от нейното присъствие в Сърбия ще бъде доведена до минимум.
„Докато е жив проблемът, ще е живо и руското присъствие в Сърбия“ отбелязва в-к „Блиц“ в коментарната си статия от 6 юли 2018г.
За никого не е тайна, че военното сътрудничество между Сърбия и Русия се засили особено през последните години. Преди няколко месеца Владимир Путин обеща на Вучич изтребители и изпращане на спецчасти в случай че албанците предизвикат военен конфликт в Косово. През 2016 година елитни руски десантчици, стационирани в Кавказ, взеха участие във военно учение в Сърбия известно като „Славянско братство“. През 2017 година се проведе руско-сръбско военно летателно учение в Русия. През 2017 година на Вучич в Москва бяха обещани лично от Путин 30 военно-бронирани машини, 30 танка Т-72 и 6 самолета МИГ- 29. На същата среща беше заявено и военно–икономическо сътрудничество между двете страни.
През 2017 година, Александър Вучич и Александър Лукашенко се разбраха в Беларус за предоставянето на Сърбия на 4 ракети С- 300. Няколко месеца преди това, сръбската телеграфна агенция ТАНЮГ съобщи, че директорът на Федералната служба за военно-техническо сътрудничество на Русия Димитър Шугаев заявил, че текат преговори за възможността Русия да продаде на Сърбия ракетна система. В началото на 2016 година, вицепрезидентът на Русия Димитър Рогозин подари на Александър Вучич в присъствието на журналисти макет на лансер на ракетна система С-300, подчертавайки че „на никой в НАТО и през ум нямаше да му мине да нападне Сърбия през 1999 година ако тя разполагаше тогава с тази ракетна система“.
ПРАВИ ВПЕЧАТЛЕНИЕ
че тази информация разтърси публичното и общественото пространство в Сърбия не толкова заради ракетите, колкото заради факта, че има тайни сделки между Сърбия и Русия, за които нищо не се знае и които в един момент могат да бъдат опасни за европейската перспектива на Сърбия. Неслучайно информацията за ракетите се припокри с информацията за отпуснатите 3 милиарда евро по линия на ЕС на различни институции и организации в Сърбия. И докато едните пари са прозрачни, за другите нищо не се знае – какви са, колко са, за кого са. През последните години Русия активно работи за създаване на антиевропейски настроения в Сърбия чрез финансираните от нея медии и неправителствени организации с църковно националистически уклон. Правителството в Белград обаче разчита и на парите от Брюксел заявявайки европейската си перспектива като необходимост, но подчертавайки и приятелските си отношения с Русия. И тук е въпросът с двата стола и опасността Сърбия да падне на земята, а заедно с нея и европейската й перспектива поне докато е в такова разкрачено положение.
В МОМЕНТА
Русия силно се е позиционирала в Сърбия и Република Сръбска и ще направи всичко възможно да държи в задушаващата си прегръдка и двете. Видяхме че Македония се изплъзна от ръцете й, а според последните информации от Гърция са изгонени няколко руски дипломати заради намесата им във вътрешните работи на страната по линия на преговорите й с Македония.
Информацията с поръчаните или непоръчани от Сърбия руски ракети е поредната руска игра на Балканите, от която потърпевши ще се окажат онези, на чиято територия се разиграва играта.
