На фона на многохилядните протести в Белград, посещението на Владимир Путин, според очакванията на Александър Вучич, трябваше да успокои страстите на недоволните граждани и да покаже на Брюксел и Вашингтон, и на съседните държави, че той командва парада в Сърбия и че зад гърба си има многохилядна маса почитатели и президента на Русия, лично. Само че, в престаравнето си, цялата церемония по посрещането се превърна в кич, от който и самият Путин сякаш се изчерви. Оказа се, че от 26-те подписани споразумения само енергетиката е от приоритет за руската страна. Останалото, както написа в-к „Данас“ е „неизвестно във времето“.
НЕКА ДА ЗАПОЧНЕМ
с онази част от посрещането на Путин, която се казва подготовка. Вманиачен да покаже братската си обич към Русия и разчитайки преди всичко на подкрепата на русофилски настроените сърби, Вучич дни наред даваше интервюта със сърцераздирателни признания за това колко пъти се е срещал с Путин, какво са си говорил и какво Путин го е съветвал. Разбра се, че по време на едно от посещенията си в Русия, Путин го поканил във вилата си в Сочи, където му свирел на пиано и говорели за православието. В знак на благодарност Вучич му подарил икона, която Путин сложил на видно място на един шкаф. После се хвалеше с ордена „Александър Невски“, който след 100 години Русия връчва на един сръбски политик за което баща му ронеше сълзи в публичното пространство.
За да покаже, че е по-русофил от Вучич, външният министър на Сърбия, Ивица Дачич, също се впрегна в кампанията по посрещането, подчертавайки, че „Путин щял до донесе в Белград пакет с предложения за решаване на косовския проблем“.
Във възхвала на Путин ден преди посещението се включиха и пиарите на властта, които разпространяваха информацията, че в банатското село Банстол във Войводина, местните сърби строят църква „Путинова църква“ с надеждата, че той ще намери време да я посети. После откриха и една забутана махала с 15 къщи в Южна Сърбия, която от Аджинци е сменила името си в Путиново, в която се пиела само ракия „Путиновача“ а единствената кръчма в селото се казвала „Крим“.
В навечерието на посещението, във Войводана осъмнаха и плакати „Путин иди си в къщи“ подписани от организацията „Млада Войводина“. Тази организация е известна с плакатната си война която от края на миналата година води срещу режима.
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ СКАНДАЛ
по посрещането на Путин бяха докараните от провинцията в Белград десетки хиляди души с 1 200 автобусите в организация на управляващата Сръбска прогресивна партия. Автотранспортните фирми сами трябвало да си плащат горивото а на участниците по посрещането се полагали по 1 200 динара дневни / 20 лева/, сандвич а по възможност и прясно мляко. На 17 януари, както показваше през целия ден сайта gerila.rs, нищо в Сърбия не работеше – коридорите на болниците и училищата бяха празни, канцелариите на държавната и общински администрации затворени а улиците на Белград блокирани от полиция и автобуси с хора носещи транспаранти за вечна дружба с Русия. Оттам и въпроса – кой ще плаща всичко това!?
Обещаните 200 000 души посрещачи на Путин и привърженици на Вучич които трябваше пред храма „Св Сава“ да ръкопляскат на височайшия гост и неговия домакин се оказаха в пъти по-малко, според полицията те били 17 000, според други, още по-малко. И тук вече скандалът по посрещането стигна до своя апогей. Обявеното от властите обръщение на Путин не се състоя и той само произнесе „Благодаря Ви за приятелството“! което беше измолено от патриарха след като Вучич го подбутна и нещо му прошепна на ухо.
В рамките на посрещането Путин получи куче шарпланинска порода, което май си останало в Сърбия. Казват, че не го разчувствало и изпълнението на „Калинка“ и „Рябинушка“ на сръбският външен министър Ивица Дачич, същият който пя на ухо „Осман ага“ на Ердоган по време на посещението му миналата година.
А СЕГА НЕКА
да видим какво целеше Путин с това посещение. От една страна искаше да покаже, че Русия присъства на Балканите по линия на Сърбия и Република Сръбска. На официалната вечеря сред гостите от сръбска страна беше и лидерът на босненските сърби, Милорад Додик. Със заявеното „стратегическо приятелство със Сърбия“ Русия даде знак, че след присъединяването на Черна гора в НАТО и предстоящото влизане на Македония в алианса, тя ще присъства в региона чрез обвързаната с военна и политическа неутралност по отношение на НАТО, Сърбия.
Неслучайно в навечерието на посещението, руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от ТАСС, каза „Ние знаем, че върху Белград се оказва сериозен натиск, с цел да се отвърне от взаимноизгодно сътрудничество с нашата страна. Сърбите се противопоставят, а в Москва високо ценят самостоятелния многовековен външнополитически курс на Сърбия“. Както и че „Западът се опитва да превърне Балканите в плацдарм срещу Русия“ .
Между двете страни бяха подписани 26 споразумения в областта на енергетиката, образованието, железопътната инфраструктура, космическите науки и иновации, военното сътрудничество за доставка на танкове Т-72 и противовъздушни системи, културата, селското стопанство, цифровизацията, оборудването на водноелектическата централа „Джердап 2“, всичко вкупом 660 милиона евро.
Що се касае до темата Косово, руската позиция беше доста въздържана въпреки очаквания „пакета с предложения, който Путин щял да донесе в Белград“. Домакините останаха изненадани и както се изрази по-късно сръбският външен министър „разочаровани от това“. Позицията на Русея беше кратка „Москва се застъпва за намирането на взаимно приемливо решение между Белград и Прищиа което се основава на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН“.
Оказа се, че най-важното за Русия споразумение е в областта на енергетиката и разклонението на „Турски поток“ което да минава през сръбска територия и за което Русия е готова да отпусне 1 милиард и 400 милиона долара, както и разширяването на газохранилището „Бански двор“ от 450 на 750 милиона кубически метра. Но, и това е правене на кръчма без кръчмар след като проекта зависи от даването на съгласие на Европейската комисия. Що се касае до Сърбия тя вече е дала своята газова система на „Газпромнефт“ и в момента е изцяло зависима от доставките на газ и нефт от Русия. Затова тази област на сътрудничеството се оказа най-важната за Русия.
СЛЕД КРАЯ НА ВИЗИТАТА
в Белград и десетки други градове на Сърбия протестите срещу режима продължиха с пълна сила. Политиката на русофилство, подмазвачество и унижение, както отбелязаха някои медии, не донесе политическо спокойствие на Александър Вучич, а напротив, на протеста в Белград на 19 януари, даже му поискаха оставка и отстраняването му от власт.
В-к „Данас“, цитирайки Татяна Мацура, лидер на партията Модерна Сърбия, написа: „Цялата организация по посрещането на президента Путин беше подчинена на популяризирането на управляващата партия вместо на разговорите между двамата президенти. Това че ръководството на страната смята, че е нормално естрадна певица да бъде част от протокола говори за тяхното отношение към подобен вид срещи и събития а това че тя построяваше полицията само говори колко институциите са подценени и колко са зависими от отделни кръгове. Ръководството на страната изпрати грозна картина на света а гражданите допълнително бяха унизени“. Естрадната певица за която става дума в текста е чалга певицата Цеца Величкович, съпруга на покойният криминален бос Желко Ражнатович Аркан, осъждана за укриване на данъци и връзки с престъпния свят. Присъствието й пред храма „Св Сава“ до Вучич, патриарх Ириней и Путин, допълнително скандализира обществеността особено след като някои медии показаха, как тя издава указания в построяването на полицията.
На многохилядния протест в Ниш, журналистът Сърдян Шкоро каза: “Александре Вучичу, вече и Путин не може да те спаси! От народа си направил „сандвичари“ /получилите сандвичи посрещачи на Путин – бел.на авт./ а от Сърбия частен имот в който ти и твоето обкръжение безсрамно крадете и лъжете. Защо не заведе Путин в Куршумлия да види вашите успешни инвестиции, фабриките които не работят и работници които не съществуват“!
С други думи казано, недоволството на хората от режима продължава с все по-голяма сила и с все по-голямо недоволство. Путин не можа да спаси Вучич и Вучич май не посмя да даде дипломатически статут на руската база в Ниш.
