Европейската комисия предлага на САЩ да се откажат от митата за внос на стомана и алуминий, срещу което да бъдат увеличени обемите за доставка на втечнен природен газ в страните – членки на ЕС и разширена съпътстващата инфраструктура, съобщиха световните информационни агенции, позовавайки се на източници от Брюксел, докато в София се провежда срещата на високо равнище ЕС – Западни Балкани.
САЩ вече поставиха като предварително условие за добра развръзка в отношенията с митата отказа на Европа от „Северен поток-2“, като по информация на „Дау Джоунс“ (Dow Jones) президентът на САЩ Доналд Тръмп е поискал днес изрично Германия да спре подкрепата си за строителството на газопровода „Северен поток 2“ и да прекрати проекта. След ден предстои среща на канцлера на Германия Меркел с президента на Русия Путин в Сочи.
На една от лидерските евросрещи преди форума ЕС – Западни Балкани на българското европредседателство на 17 май темата за търговските отношения на евросъюза с Вашингтон бе една от основните в дневния ред.
През март т. г. САЩ обявиха, че въвеждат мита върху вноса в страната на стомана и алуминий в размер съответно на 25 % и 10 %. За някои държави, включително за ЕС, мярката бе отложена с няколко месеца, до юни, като междувременно преговорите за спиране на промяната продължават. Засега без резултат.
Тръмп аргументира решението си за въвеждане на митата за стоманата и алуминия, окачествявано като начало на нова търговска война в много посоки, с необходимостта „от съживяване на американската индустрия“.
Най-тежко от мярката на Доналд Тръмп с двете мита в световен мащаб ще пострадат Китай и Канада, но тя работи силно и срещу Европа. Експортът на стомана и алуминий на Европейския съюз в САЩ през 2017 г. е на стойност 14 млрд. евро, равно на 14% от общия внос на тези стоки в Съединените щати.
Особено чувствително от новите митнически тежести ще е отражението върху стоманената индустрия в Германия, която е най-големият износител в Европа. Бизнесът на Бон силно недоволства и притиска кабинета да противодейства на промените. В същото време политиците в страната твърдят, че решението на американския президент не е само икономическо, а насочено в голяма степен и срещу единството на Европа, защото „вбива клин между Германия и останалата част от ЕС“.
В последната фаза на преговарянето между ЕС и САЩ за спиране на новите американски мита стана известно, че администрацията на Доналд Тръмп предизвиква специално Германия. САЩ обвързват постигането на резултат в търговските преговори с Брюксел с условие Берлин да се откаже от подкрепата за построяването на втора тръба на газопровода „Северен поток“. Анализаторите на Dow Jones, позовавайки се на източници от САЩ, Германия и Европа, твърдят,че темата е била поставена на Ангела Меркел от Доналд Тръмп „за размисъл“ още през април.
Както е известно, Германия държи твърдо на изграждането на подводния газопровод „Северен поток-2“, свързващ я с Русия през Балтийско море, като се аргументира, че разглежда новото газово трасе като гаранция за сигурността на собствените си доставки на суровина при много изгодни условия в противовес на рисковете от продължаващото руско-украинско напрежение.
Като цяло „Северен поток 2“ ще удвои количеството природен газ, който Русия може да доставя в сърцето на Европа от новооткрити находища в Сибир.
В самия ЕС позицията на Германия за новия „Северен поток“ се разминава с мнения на други страни-членки, основно с тези на Полша, Литва и Латвия. Тези държави, заедно с Украйна, ще бъдат силно ударени от изграждането на втората тръба на газопровода. Проектът ще намали чувствително руските газови доставки за Европа през техните територии и приходите им от транзитни такси.
Към днешна дата Полша продължава да е силно зависима газово от Москва, като задоволява около две трети от консумацията си на газ с внос от Русия. В същото време тя инвестира сериозно в изграждането на терминал за втечнен природен газ на брега на Балтийско море. Миналата година подписа и мащабен дългосрочен договор за купуване на втечнен газ от САЩ, което Варшава и Вашингтон определиха като важен ход „за енергийната диверсификация и сигурността на Полша и като част от европейската общност“.
Противопоставянето на Съединените щати на „Северен поток“ е по същите две линии – енергийно-икономическа и отбранителна. Вашингтон казва, че проектът „застрашава силно енергийната сигурност на Европа чрез ново засилване на газовата й зависимост от Русия и ще осигури потоци от нови милиарди долари за финансиране на военната мощ на Москва срещу света, както срещу ЕС, така и срещу САЩ“. Тази твърда външнополитическа позиция на Вашингтон остава неизменна въпреки ресорните рокади в екипа на Тръмп.
В същото време Съединените щати работят активно по реализацията на своите проекти за чувствително, засега минимум четирикратно, увеличение на износа за втечнен природен газ за петилетката. Съответно на проектите на Тръмп, до 2020 г. САЩ трябва да станат третият най-голям износител на втечнен природен газ в света наред с Катар, Австралия и Алжир.
САЩ имат капацитет за експорт на повече от 70 млн. тона втечнен газ на година. Доставките им са насочени основно към Европа, за която сега близо 40% от природния газ осигурява руската държавна компания „Газпром“.
През юни 2017-а първите доставки на американски втечнен природен газ за Полша бяха реализирани от Cheniere Energy, а Литва сключи първи договор за доставки от САЩ, тъй като има построен за целта терминал на Балтийско море. Друга щатска компания Tellurian влезе силно в конкуренцията с „Газпром“ на полския пазар.
Подновеното искане на Вашингтон за спиране на строежа на газопровода „Северен поток“, отправено по повод на преговорите за американските мита върху вноса на стомана и на алуминий, идва неслучайно точно сега. На форума на високо ранище в София ЕС – Западни Балкани евролидерите съгласуваха актуални позиции на съюза за отговор и противодействие на митническите мерки на Доналд Тръмп, а в петък в Сочи предстои важна среща между новоизбрания канцлера на Германия Анджела Меркел и избрания отново за президент на Русия Владимир Путин, на която възлова енергийна тема ще е „Северен поток – 2“.
