Бойко Пангелов NEWУспешен или не съвсем е 12-дневният далекоизточен поход на Доналд Тръмп? Зависи. Ако се съди по икономическите измерения – твърде успешен. Дори само заради сключените с Китай сделки за 250 милиарда долара.

Ако се мери обаче с аршина на Ким Чен Ун, Тръмп току-виж получи от севернокорейците прякора „книжен тигър” (азиатски идиом, използва се по адрес на някой, който се прави на страшен и всемогъщ, но всъщност не представлява опасност. Твърди се, че през 50-те години „великият кормчия” Мао Цзедун често е използвал този израз по отношение на Щатите).

Американският президент потегли към Югоизточна Азия след серия люти закани да даде суров урок на Пхенян заради програмата на Ким Чен Ун за ядрено въоръжаване. Северна Корея къса нервите на Тръмп вече цяла година, откакто е избран на президентския пост. В  един момент той дори заплаши с унищожение : с „невиждани жупел и ярост”.

Нещата наистина изглеждаха мрачни. В навечерието на обиколката дори се появиха коментари, че срещу Пхенян всеки момент ще започне масирана американска военна операция. Причина бяха не само неспирните вербални заплахи по адрес на Ун, но и мащабните военни учения в Южна Корея (там има близо 30-хилядна американска войска), съпроводени с придвижване на американски бойни кораби, сред които и три самолетоносача, към полуострова.

На 5 ноември в Токио, откъдето започна обиколката, Тръмп все още говореше за възможността от военно решение, защото САЩ „повече няма да търпят подобно поведение”. Колко сериозни бяха тези закани – няма как да се разбере. Но е факт, че японският премиер Шинтаро Абе обеща Япония да купи значително количество най-нови американски изтребители и противоракетни системи, за да унищожава изстрелваните над Япония севернокорейски ракети. Така че тази бъдеща сделка също отива в плюс към резултатите от обиколката на Тръмп.

Изведнъж при следващата спирка – в Южна Корея той рязко омекна и вместо за война, заговори за преговори. И не само – призна ролята на Пекин и дори на Москва. „Китай упорито се опитва да реши проблема със Северна Корея, надяваме се, че и Русия ще окаже съдействие”, каза Тръмп на пресконференция в Сеул. По-късно, вече в Пекин, направо помоли китайците да вразумят техния опърничав севернокорейския съюзник и пак повтори, че очаква и Русия да се намеси.

Предупреждението на Пентагона

На какво се дължи тази смяна в реториката на Тръмп? Не и на промяната в позициите на Москва и Пекин, те предлагаха помощ в преговорите с Пхенян още през лятото, но от Вашингтон тогава казаха, че нищо, освен американската сила, не може да помогне. А може би се дължи на едно писмо на ръководството на Пентагона до американски конгресмени? То бе публикувано едновременно с началото на воаяжа на Тръмп и съдържаше злокобни разчети за човешки загуби, които ще претърпят САЩ и двете Кореи при въоръжен конфликт.

Всички предполагаеми ядрени обекти на Северна Корея могат да бъдат взети под контрол само след сухопътна операция на американските войски, обясняваше Пентагонът в отговор на питане на конгресмените. Но още в първите дни на бойните действия американците и корейците от двете страни на фронтовата линия ще дадат поне 300 хиляди убити, животът на още 100 хиляди американци ще е в опасност. А съдбата на 25-милионния Сеул, който е в обсега на действие на севернокореййската артилерия, е непредсказуема, обясняваше документът.

Заканите са си закани, но такива колосални загуби едва ли могат да бъдат пренебрегнати. След Виетнам американците не обичат дори и да мислят за такива жертви във военни конфликти. А при това сега става дума за същия регион. Така че е напълно възможно  точно тези прогнози да са повлияли на Тръмп.

(Преди американската намеса в Ирак през 2003 г. също се появи подобен документ на Пентагона, който съдържаше приблизително същите оценки за загуби при война със Северна Корея. И тогава президентът Буш-младши, който беше включил в „Оста на злото” Иран, Ирак и Северна Корея, реши, че две войни ще му дойдат много и се ограничи с нападение срещу определено по-лесния противник – Багдад.)

Но може би играе и друго – грижата за собствения президентски имидж.

Двете страни на монетата

Факт е, че севернокорейската ракетно-ядрена програма крие опасност за световния мир. И не само защото модернизираните севернокорейски ракети могат да ударят Южна Корея и Япония, но и Америка, а тя от времената на кубинската ракетна криза реагира нервно дори на идеята за подобни заплахи. Но и защото Пхенян мисли един ден да започне да продава (или разменя) произвежданите от него ракети и технологии на други държави. Така ще се увеличи рискът от разпространение на ядреното оръжие, съответно и рискът от използването такова оръжие.

Няма съмнение, целият свят е заинтересован тази заплаха да бъде премахната.

Проблемът е, че заплаха представляват и не винаги адекватните реакции и стъпки на самия Тръмп. Тръмп се опита да плаши севернокорейския диктатор, като гарнираше заканите с лични обиди и оскърбления по адрес на Ким Чен Ун.

Има хора, които смятат, че моята реторика е прекалено твърда, но вижте докъде ни доведе за 25 години меката реторика, каза съвсем наскоро президентът.

В отговор обаче не получи нищо друго, освен огледална радикализация на севернокорейската реторика. Самият Ким Чен Ун взе да плаши Щатите с унищожение.

Така половинвековната корейска криза бързо премина от латентна- в крайно изострена фаза. За всичко това отговорност носи не само Ким Чен Ун, но и и Тръмп. И двамата вече се възприемат и разглеждат като част от проблема. Вероятно по тези причини американският президент постепенно изостави „военното решение” и в позицията му се появиха нови акценти.

Първо, вместо заплахи САЩ оттук нататък се очаква да заложат на дипломатическия натиск.

Всички отговорни държави трябва да обединят усилията си, за да изолират жестокия севернокорейски режим… Да не го подкрепят, да не го снабдяват, да не го признават, каза Тръмп в Сеул.

Така той намекна за създаването на нещо като „единен фронт” срещу севернокорейските провокации, който обаче няма как да мине без участието на Китай и Русия.

Нов акцент е и самото му отношение към преговорния процес. Преди твърдеше, че каквито и да било преговори с Ким Чен Ун ще са „загуба на време”. Сега казва: „Струва си Северна Корея да седне на масата и да сключи сделка… Това ще е от полза както на корейския народ, така и на света”. За тази промяна в позициите си Тръмп получи насърчаващо признание дори от иначе недолюбващия го „Ню Йорк таймс”, който писа:

Подходът, демонстриран от Тръмп в Южна Корея, изгодно се отличава от предишните му заплахи, въпреки че още е далече от оптималната линия.

Ключовата въпросителна в цялата нова севернокорейска конструкция на Тръмп остават поведението и степента на участие на други двама участници, без които „единният фронт” е невъзможен: Китай и Русия. И Си Цзянпин, и Путин са твърде опитни играчи, за да пропуснат възможността да изтъргуват нещо в замяна. Досега не са го заявили публично. Така че най-интересното предстои.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!