Зденка Тодорова
на снимката: Зденка Тодорова

С опасните си игри, Сърбия за пореден път отложи решаването на проблема с Косово – е изводът който направиха през последната седмица авторитетни сръбски аналитици, журналисти и политически коментатори. Ако отворим сайтовете и страниците на сръбските вестници от изминалата седмица, ще видим че думите „нападение“, „сплашване“, „опасност от терор“, „тероризъм“, „насилие“, даже и „война“ пак са в обръщение, подобно 90-те години на миналия век. В-к „Данас“ може би беше най-точен когато отбеляза, че „става дума за шизофренна ситуация“ от която официален Белград трудно ще излезе.

ВСЕКИ КОЙТО ПОЗНАВА

обстановката в бивша Югославия знае, че косовският въпрос няма да се реши с послания, пожелания и идеи за евроинтеграция на Западните Балкани. Това е един натрупан с години и десетилетията проблем, който без натиск от международната общности и преди всичко от Европейския съюз и САЩ, никога няма да се реши. Същата тази международна общност, от падането на режима на Милошевич през 2000 година до днес, почти нищо не направи Белград да склони към диалог с Прищина. Вместо диалог, официалните власти предпочетоха да купуват време с отлагането на диалога, да заиграват с Русия, която да ги подкрепя в тяхната политика и да твърдят пред Брюксел че са за евроинтеграция а пред Москва, че са за вечна дружба с братска и православна Русия. По отношение на Косово има много интереси на важни международни фактори и както се очертават нещата, играта започва да загрубява.

Всички обещания на официален Белград, че ще започне преговори с Косово и уреди отношенията си със съседите сега са в ръцете на Александър Вучич. Осемгодишното му управление мина без трусове на вътрешен план, но на външен тепърва предстои да видим какво е свършил и какво не е свършил. Поемал ли е ангажименти пред някой в Брюксел и Вашингтон и обещавал ли е нещо срещу предоставената му възможност, Сърбия да започне преговори с Европейския съюз.

Спокойствието в управлението на Александър Вучич свърши. Идва тешко време за него и неговата партия защото ще трябва да покажат, готови ли са или не за взимането на трудни, бих казала исторически решения. Оказа се, че създаденият му ореол на лидер на Балканите изчезна след поставената му от Брюксел първа по-трудна задача, каквато е започването на диалога с Косово, с което да се уреди въпроса до края на 2018 година а според американската дипломация до края на 2019г. Това означава промяна на политиката на изпълнителната власт спрямо областта която Сърбия смята за част от своята територия и промяна на конституцията, в която е залегнало Косово като част от Сърбия.

КУПУВАНЕТО НА ВРЕМЕ

не винаги е печеливш ход в политиката. Да създаваш постоянно напрежение в отношенията между двете страни, да предизвикваш постоянни провокации и убеждаваш някои малки африкански държави да си оттеглят признаването на Косово, да наричаш държавата която е призната от повечето европейски държави и САЩ „така наречена“ или „самопровъзгласила се“, да финансираш сръбските общини и с това да контролираш политическите процеси в Северно Косово с цел дестабилизация на областта, да елиминираш инакомислещите там и толерираш единствено и само послушните сърби, накои от които главоломно забогатяха през последните 18 години, не е политика на европейски лидер. Още по-малко когато в портньорство с църквата и Русия правиш всичко възможно да усложниш нещата в преговорите.

Вместо да провежда политика на диалог, от един месец насам Белград не спира да обвинява чрез своя външен министър Ивица Дачич Европейския съюз, че „лъже“, а чрез военния си министър Александър Вулин да величае руската политика спрямо Сърбия. А когато видя, че нещата започват да придобиват друг характер, Александър Вучич се насочи към САЩ „на частно посещение“, за което може би и нямаше да се разбере ако не го беше разконспирирал бившият министър на външните работи, Вук Йеремич. Според него, „частното посещение“ на отчаяния Вучич било свързано с търсене на лобистка фирма в Ню Йорк, която да работи в интерес на Сърбия по косовския въпрос срещу тлъстата сума от един милион долара държавни пари. Оказа се, че отговор все още нямало, но в решаването на проблема, извън лобистките фирми, се готвел да посредничи бившият посланик на САЩ в Белград, Камерон Мантер. Американците искали да решат проблема до края на 2019 година. Политиката на два стола вече започна да се клати и има опасност да се счупи под тежестта на конфликта, който Белград забърква от ден на ден все повече и повече.

ПРИТИСНАТ ДО СТЕНАТА

Вучич предпочете на 26 март да изпрати в Косовска Миштровица своя верен човек отговарящ за Косово, Марко Джурич. Компания трябвало да му прави и неговия съветника Никола Селакович. С тях трябвало да пътува и министъра на културата, Владан Вукосавлевич, който обаче се отказал от пътуването, неясно защо. В Косовска Митровица те трябвало да се срещнат със сръбската общност за да обсъдят създаването на Съюза на сръбските общини, което Прищина отлагала. На срещата се появили Джурич, Селакович и журналисти от Сърбия. Тогава последвала акция на специалните части на косовската полиция известни като РОСУ, които арестували Джурич, закарали го в Прищина, където дал показания след което го екстрадирали до границата със Сърбия. Останалите си тръгнали по живо по зраво посока Сърбия без да свършат каквато и да е работа. И като можеше да се очаква събранието в Косовска Митровица беше осуетено вследствие на което косовските сърби направиха протест и заплашиха, че на 20 април 10 сръбски общини ще създадат без да се съобразяват с Прищина Съюз на сръбските общини. Косовският министър на регионалното развитие Пал Лекай ги предупреди, че всеки който участва в създаването на ССО ще бъде арестуван. После партиите обединени около Сръбската листа за Косово напуснаха под диктовката на Белград правителството на Рамуш Харадинай, от което най-много ще загубят самите сърби защото косовските албанци имат мнозинство в парламента благодарение на което правителството няма да падне.

Оказа се, че в специалните части РОСУ при арестуването и екстрадирането на Джурич покрай косовските албанци участвали и двама сърби, отгораящи за логистиката. Александър Вучич ги нарече „предатели“ и с това на практика си призна, че сред косовските сърби вече има и такива, които не вярват на Белград и искат да се интегрират в косовското общество.

Случаят с Марко Джурич отвори много въпроси сред които е и този – защо един високопоставен държавен служител и придружаващият го съветник на президента, вместо официално с получено разрешително за влизане на територията на Косово, регламентирано по Брюкселското споразумение, са тръгнали да минава границата нощем „по кози пътеки“, вместо през ГКПП!? Също така не стана ясно, защо инцидентът се случи един ден след започналия в Брюксел диалог между Прищина и Белград и заявената от Александър Вучич позиция, че е за диалог с косовските албанци. Сред въпросителните е и прелитането след инцидента на военни самолети от сръбските военновъздушни сили над административната граница с Косово.

Обяснението беше, че ставало дума за предварително запланувано учение „Съдействие 2018“. Също така не стана ясно, защо самолетите са прелитали над град Прешево в Южна Сърбия, където населението е предимно албанско и което според белградското радио „Б 92“ „изпаднало в шок от прелитащите над главите му самолети“.

НАКРАТКО

това е сюжета на един лошо изигран екшън с лош режисьор и още по-лоши актьори. Изпаднал в ужас от случилото се, Александър Вучич вместо да успокои обстановката взе да я раздухва още повече, заплашвайки че може да си оттегли подписа от Брюкселското споразумение, че „терористи облечени в полицейски униформи на непризнатата държава Косово искат да превземат северната част на Косово“ и че Сърбия можела да изпрати армията си на Косово. От Прищина отвърнаха, че „ако я бяха изпратили, щеше да се върне като влака“, визирайки влака, който в началото на миналата година тръгна от Белград за Косовска Митровица изписан на различни езици „Косово е Сърбия“, но спря на първата гара в Сърбия след като от косовската полиция им казаха да не се доближават до границата. „Машинистът“ на влака, беше същият този Марко Джурич, който на 26 март беше екстрадиран от Косово.

НАЙ–ИНТЕРЕСНОТО

в цялата тази „шизофренна сдитуация“ е провелият се между Вучич и Владимир Путин разговор веднага след инцидента в Косовска Митровца. Според официалното съобщение на президентската прес служба, Вучич се обадил на руския президен, за да му поиска съвет как да се противопостави на насилието в Косово. Той го успокоил, че разбира натиска на който той и Сърбия са подложени, както и че имайки предвид това което става там, той ще вземе мерки и ще реагира на време, както и че ще бъдат в постоянен контакт. На края на разговора и двамата се съгласили, че здравия разум трябва да победи, като се надяват да има нормална и цивилизована политика а политическите конфликти за в бъдеще да се решават с мирни средства.

В края на седмицата в конфликта се намеси и сръбският патриарх Ириней, подставеното лице на Руската православна църква, който заяви, че „Сърбия ще направи всичко възможно да запази Косово и сръбското присъствие там, за което особено разчита на помощта и съдействието на Русия и Руската православна църква защото Сърбия без Косово е като човек без сърце“.

Изненадващо след разговора с Путин, Вучич поиска помощ и от турския президент Ердоган. Медиите цитираха думите му, с които се обърнал за помощ към Ердоган: „Всичко му разказах. Мисля, че той това добре го разбра и призова към мир и въздържаност, което аз го правя всеки ден. Ето и днес не искам никой да обиждам нито да отговарям на глупостите им и на лъжите им, искам да говоря по същество защото те искат да превземат Северно Косово“. Впоследствие се разбра, че през месец май щял да посети Турция по покана на Ердоган.

Не се обърнал за помощ към нито един от лидерите от Европейския съюз пред които доскоро се кълнеше, че е за преговори и евроинтеграция. Нещата започват да придобиват друг характер особено след намесата и на Ердоган за който не е тайна, че има силно вляние в региона – в Босна и Херцеговина, Сърбия и Македония, но не толкова силно сред косовските албанци.

НА КРАЯ ОСТАВА ВЪПРОСЪТ

за политическите последици на цялото това театрално представление, от което Сърбия загуби най-много. Александър Вучич напоследък е объркан, не смее да взима важни решения, все повече прибягва към националистическа риторика отправяйки заплахи към Косово, опитва се да каже, че няма време за отлагане в решаването на проблема и същевременно бяга от него като предизвиква инциденти.
Опитвайки се да купува време с правенето на безумни действия и търсейки помощ от Путин, Ердоган и Руската православна църква, проблемът не само че няма да бъде решен а ще се задълбочи още повече от което Сърбия при всички случаи ще пострада най-много, както на вътрешен, така и на външнополитически план. Екшънът може да стане интересен, но има опасност ако играта загрубее актьорът в главната роля да пострада заради многото играчи на терена и от ореола му на „европейски и регионален лидер“да остане само спомен за една лошо изиграна роля.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!