През 97-а вече бях порядъчно известен. Пишех си разни работи по вестниците, през ден-пред два ми се явяваше портретчето на първа страница и даже едно лято в Несебър, без изобщо да имам контакт, собственик на кръчма ми пращаше бутилка вино ей така, щото ми харесва писанията и случайно ме е разпознал.
В началото на онази година отивах на работа, „Дарик“ излъчваше директно протестите пред Народното събрание и краката сами ме отведоха. Там беше вече Слави Трифонов и пееше „Кураж, дружина вярна сговорна“.
Ние припявахме.
Слави беше един от нас.
Скоро Николай Гацев, кукувец, разказа, че и Корнелия е била там. Не съм я видял, но сигурно. Малко по-късно Костов я пусна да приватизира „Техноимпекс“. Наш човек, демек. НЕма случайности.
И Слави беше „наш“.
Днес вече не е. Громят го хора, с които тогава бяхме заедно на площада и викахме ура.
Не им е достатъчно ЕнтелЕктуален, простее им.
Разбирам, а понякога даже и споделям.
Но имаме Корнелия, Бойко, Марешки, Валери Симеонов, Волен, Мустафа… С какво точно Трифонов е по-лош? Че повече хора го харесват? Че стои в ефир две десетилетия? На показ?
Ако има кой да гласува за него, ще го бъде. Ако не – не. Не вярвам да е по-различен от Марешки.
Преди да изпее „Нема такава държава“, Слави пееше „Комбайнероинтелигентска“.
„Тук във комбайна удобна задна седалка имам аз. Ще продължавам да жъна с пълна газ“.
И що не?
Оня Слави ми харесва по, отколкото сегашния.
Ама то е друг разговор.
Между другото, мисля, че нищо няма да излезе от тази работа.
`ма поне ще се изпишем.
Газ.
Калашников, Калашников….
За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!
