Употребата на химическо оръжие в Сирия срещу контролиран от врагове на сирийския режим район е на път да се превърне в детонатор на ескалация на американското военно въвличане конфликта буквално дни, след като президентът Тръмп изненада собствените си съветници с изявление, че смята да оттегли американските военни от този театър на бойните действия. Сега се случва точно обратното: броим часовете, които остават до обещание вече от Тръмп отговор на химическата атака срещу град Дума, за която отговорността е на сирийския режим. Кой друг би могъл да извърши подобно нещо срещу упоритите му врагове, окопали се там?
Именно поради абсурдността на предположението, че някой друг би го направил, Москва избра да адвокатства на Асад с тезата, че всъщност нищо подобно не се е случило. Но САЩ, Франция и Великобритания са твърдо убедени във вината на сирийския режим. Австралия посочи, че и Русия няма как да избегне отговорността.
За разлика от ядрената война, каквато никога не е избухвала и е по-вероятно да не се случи заради разбирането на ядрените държави колко фатална може да бъде тя дори и за победителите в нея, необявените химически войни практически не са спирали, откакто са започнали по фронтовете на Първата световна война. Можем само да се чудим на факта, че през Втората световна война те не се разраснаха, каквито очаквания е имало.
Например, във Великобритания, подложена на въздушен терор от нацистка Германия, от най-малките деца до най-възрастните хора са били обучавани и снабдявани с милиони противогази, оказали се в крайна сметка ненужни ( нещо като неоправдан разход на средства в резултат на презастраховането). На архивните кадри се вижда как и войниците от различни армии не се разделят с винаги носените на гърба кутии с противогази. Поне за автора на тези редове остава загадка защо въвлечените в смъртоносната схватка на живот и смърт военни машини са се въздържали от използването на това относително лесно за производство оръжие за масово поразяване и дали страхът от ответни атаки с химическо оръжие не е изиграл спасителната роля в това отношение.
В най-горещия конфликт на планетата през последните години, при който гражданската война в Сирия прерасна в конфликт от регионален мащаб, употребата на химическо оръжие отдавна се е превърнала в рутинен факт. Можем само да гадаем със задна дата дали другият виден арабски социалист, иракският диктатор Саддам Хюсеин, родоначалник на употребата на химическо оръжие в региона ( не само във войната с Иран, но и срещу собственото население за потушаване на бунта на кюрдите в Халабджа през 1988 г.), щеше да постави рекорда в тази област, ако беше оставен да властва. Но в момента Сирия определено е теренът, където по брой химически атаки е счупен този печален световен рекорд.
Да, джихадистите също са сред заподозрените. Към тях има реципрочни обвинения. Главният заподозрян обаче, е самият сирийски режим, закрилян от Русия, която също така рутинно отрича от името на Дамаск клиентите му да използват забранените отрови като оръжие за масово поразяване.
С какво сегашният случай на обгазяване в Дума е по-различен от досегашните, че разгневи до такава степен Тръмп и промени буквално в противоположна посока намеренията му за (не)намеса в конфликта?
Ако не броим грозният спор дали жертвите са много или повече от „обикновено“, както и доколко значим като процент сред тях е броят децата, главната улика срещу Дамаск е нанесеният от въздуха химически удар. Бунтовниците дори и да искат да извършат „провокация“ от такъв род ( за да дискредитират „невинния“ Асад и неговия покровител Путин?), както се твърди в руските пледоарии в защита на Асад, те просто не разполагат нито със самолети, нито с летища. Иначе всяка достатъчно боеспособна фракция от воюващите страни може на теория да превземе някакви складове с химическо оръжие, но за онези, които нямат свои военновъздушни сили авиационните бомби биха били напълно неизползваеми.
Можем да теоретизираме дали Башар Асад, решен на всяка цена да избие от ръцете на бунтовниците насоченият от Източна Гута към главата му пистолет, не е поставил Москва пред свършен факт с бомбардировката над Дума в този близък до столицата бунтовнически район и дали изобщо подобна вероятност е за вярване. Сигурно е само това, което виждаме: Москва обявява за измислица бомбардировката на базата на доклади на свои военни на този терен, където няма независими наблюдатели. Докато западните разузнавачи се позовават да свои данни за засечен сирийски самолет – истински „димящ револвер“ на мястото на престъплението.
Вместо да избие въпросният пистолет от ръцете на врага пред неговата порта, Асад си навлече гнева на „тежката артилерия“. Заявлението на Тръмп, че ще има отговор на това предизвикателство независимо от решението на Съвета за сигурност на ООН ( т.е. независимо от руското вето) е стъпка, от която няма връщане назад. Употребата на химическо оръжие е прекрачване на международна забрана, която позволява подобна реакция в рамките на съществуващото международно право и влече след себе си наказателни последици.
Остава да видим какво точно ще бъде възмездието и дали този път самият Путин няма да съжалява, че голямата му победа на главен диригент в сирийската какафония ще се обърне в някакво подобие на предизвикателството на имперска Япония с бомбардировката над Пърл Харбър през декември 1941 г., мотивирала президента Рузвелт и американците да се ангажират военно в един конфликт, в който дълго отказват пряко участие.
