Сагата с американските централи в Марица – изток „AES Гълъбово“ и „Contur Global Марица изток -3“ е към своя край или поне така изглежда, от решението на кабинета до две седмици да прекрати договорите на презокеанските компании.
През 2013 сделката беше дадена на прокурор от тогавашния министър Делян Добрев, сега председател на енергийната комисия в НС. Според информацията, която излезе преди 5 години, 15-годишните договори на Марица-изток 1 и 3 били сключени така, че ако НЕК спре да плаща по тях, те да си получат парите от енергоразпределителните дружества. Договорът за Марица – изток 3 е сключен през 2002 (по време на кабинета на НДСВ, с министър не енергетиката – Милко Ковачев) , а залог за приходите били 43 на сто от трите енергоразпределителни дружества. Вторият договор с Марица – изток 1 е от 2005 (кабинета на Тройната коалиция с министър-председател Сергей Станишев и министър на енергетиката Румен Овчаров), а обезпечението е 100 процента от цената на EVN, днешното ЕНЕРГО-ПРО.
Договорите влизат в сила на 30 декември 2011, когато централите започват работа. От тогава, произведената от тях енергия присъства във фактурите ни под формата на „невъзстановяеми разходи“ с фиксирана цена за киловатчас.
Въпросът е защо управляващите забелязаха слона в стаята чак сега? И защо спаха 6 години, докато плащахме милиарди. Защо прокуратурата не докара това разследване до никъде?
Според новото предложение, което Добрев дава, държавата трябва да изчисли каква част от инвестицията на двете централи е изплатена към днешна дата, като остатъкът да се компенсира по определен модел. Да, де, но ако централите са си изплатили инвестицитята? Или ако това не е станало, а инвеститорите не са съгласни само да си върнат вложеното, а искат и да спечелят? Освен това, едва ли е възможно договорите да бъдат прекратени за 2 седмици, както беше обявено. Най-вероятно ще последва арбитраж и така, както казват, хем ще сме си платили, хем ще ядем бой. Към момента трите ЕРП-та съдят държавата в различни арбитражи, колко му е да прибавим и Мариците?
Според една от версиите, моделът за компенсация ще включва продажба през свободния пазар и договор за разлика. Цената на енергята на Марица – изток 3 е около 100 лв. за мегават час. Но според плановете на кабинета, по тази схема ще работят и ВЕИ-тата, чиято енергия се изкупува срещу 300 лв. На този етап не е ясно, държавата правила ли е анализ, колко ще бъдат плащанията по договорите за разлика след като всички производителите над 5 мегавата излязат на совбодния пазар. Там енергията може се търгува, да речем за 70-80 лв. за мегават час. Ще стигнат ли средствата от фонда „Сигурност на електроенергийната система“ и ако – не, ще фалира ли НЕК?
Друга възможност, която също се обсъжда е, държавата да плати на американските централи около 450 млн. лв. и те да излязат на свободния пазар. Не стана ясно как се е стигнало до тази цифра, но да речем, че тя според управляващите отразява неизплатената част от инвестицията. Дори собствениците да приемат, ако цените на борсата са ниски, централите ще натрупат загуби и в крайна сметка, ще бъдат продадени. Тогава, се появяват две Гинки и ги купват…После се оказва, че централите си работят добре, произвеждат ток, ама по-скъп.
