Спорът около името на Македония за което водят преговори премиерите на Гърция и Македония тези дни получи нови измерения, особено след информацията за включването в диалога и на Вселенския партиарх Вартоломей. В Атина Вартоломей се срещнал с гръцкия премиер Алексис Ципрас на която среща получил поздравления за активното му участие в разрешаването на спора свързан с каноничния статут на Македонската православна църква /МПЦ – ОА/. Преди това Вселенският патриарх се срещнал и разговарял и с президента Прокопис Павлопулос и с главата на Гръцката православна църква, Йеронимос. С последния Вартоломей се срещнал след като вече поел предложения му от премиера ангажимент да започне уреждането на каноничния статут на МПЦ. От съобщението на Вселенската патриаршия разбираме, че в патриаршията било получено писмо от македонският премиер Зоран Заев който поискал помощ в решаването на въпроса със статута на МПЦ след което патриаршията „решила да се заеме с този въпрос, да предприеме необходимите стъпки, съгласно неприкосновените и исторически и канонически права и привилегии на първопрестолната Вселенска патриаршия“.

ВСИЧКО ТОВА

малко или много изненада българската общественост, която миналата година радушно и чистосърдечно прие призива на архиереите от МПЦ–ОА към Българската православна църква за съдействие в уреждането на нейния каноничен статут припознавайки я за Църква-майка. Св. Синод на БПЦ по този повод и най-вече под натиск на обществеността, създаде специална комисия за уреждане статута на МПЦ начело с митрополит Киприан. В началото на тази година в Св. Синод на БПЦ се проведе среща с главата на МПЦ архиепископ Стефан а на Великден МПЦ официално получи и благодатния огън от БПЦ.

Миналата година в навечерието на Илинден свещеници в Бигорския манастир край Дебър, пяха „Изгрей зора на свободата“, марша на македонските революционери. По този повод владиката Партений на сайта на Бигорския манастир изповядва, че „българите и македонците са братя защото имат обща цивилизационна люлка“. В разрез с очакванията на българите, че БПЦ ще даде рамо на МПЦ, под натиск на Руската православна църква и патриарх Алексий близък с патриарха на Сръбската православна църква Ириней, тя се оттегли и на 14 май Св. Синод на БПЦ реши да не изпраща свои представители за празненствата по повод 1000-годишнината на Охридската архиепископия, което се проведе на 28 май в Охрид.

Пълното абдикиране на БПЦ от българите зад граница и от българските национални интереси даде шанс на гръцката държава и на Вселенската патриаршия да заемат отдавна желаното място за лидер на Балканите, както на църковен, така и на политически план. Виждаме, че българската дипломация и българският държавен връх също нямат ясна позиция по много въпроси свързани с преговорите за името на Македония а както виждаме и с признаване автокефалността на МПЦ с името Охридска архиепископия, която по същество е българска църква. Лансираните варианти около името на Македония като Северна, Горна и Илинденска, също касаят България. Липсата на реакция често пъти говори за липса на политика а оттеглянето на БПЦ от уреждането на спора с МПЦ е още едно доказателство за това.

НЕКА ДА ВИДИМ

какво цели Гърция с включването на Вселенската патриаршия в разрешаването на каноничния статут на МПЦ–ОА. На първо място иска да се наложи като все по-самостоятелен стратегически играч на Балканите който да диктува условията на преговорите с Македония. След неотдавнашната среща между Вартоломей и Ципрас, гръцкият министър на външните работи Никос Кодзияс каза, че „Преименуването на Македонската православна църква в Охридска архиепископия би трябвало да бъде поздравено. Хората от Скопие трябва да бъдат възнаградени за начина на мислене, за куража, че се връщат към тяхното традиционно и непровокативно име“, като призова Гръцката православна църква /ГПЦ/ да не се меси в църковния спор, защото „това не е работа на Светия Синод на ГПЦ“, и че „това нещо като граждани ги засяга, но не и като институция, това не е техен въпрос“.

След участието на Светият Синод на ГПЦ в протестите и организирането на такива срещу преговорите на Ципрас и Заев за името на Македония, Ципрас заложи на  Вселенската патриаршия, тя да води преговорите с МПЦ–ОА. Според Кодзияс „дали ще бъде призната автокефалността или нещо друго, това е въпрос на Вселенската патриаршия. Това не е тема за Светия Синод на ГПЦ. Това не е техен въпрос. След като е започнато разрешаването на този въпрос би било добре да не се месят и да остават този въпрос да бъде решен. А, би било още по-добре и да подкрепят това решение“, защото „преговорите между Вселенската патрирашия и МПЦ–Охридска архиепископия се водели от една година насам“.  Знаеше ли БПЦ за тези преговори и ако е знаела имала ли е позиция по въпроса!? Или както и ванаги, позицията е съобразена с РПЦ.

ВЪПРОСЪТ

с каноничния статут на МПЦ–ОА и появилите се множество противоречиви информации в медиите за бъдещото име на Македония и на МПЦ, Зоран Заев обясни с „предстояшия телефонен разговор между него и Ципрас“ и че процесът бил „към самия край“ който можел да бъде „щастлив и успешен“. Но, след като ставало дума за много чувстителен въпрос свързан с името на страната „на края гражданите щели да се произнесат на референдум“.

Конфузната ситуация в която изпадна Заев беше предизвикана и от множеството противоречива информация в медиите, според която Заев изпратил до Вселенския патриарх две писма, като с едното го призовавал да съдейства в уреждането на спора с църквата а с другото го информирал, че е готов да се отрече от името „Македонска“. Допълнителна конфузия внесе Ципрас, който цитиран от някои гръцки и македонски медии казал на опозиционния лидер Кирякос Мицотакис, че МПЦ–ОА е изпратила писмо до Вселенската патриаршия с което я информира, че е готова да се отаже от името „Македонска“. Според медийни публикации, Ципрас това го е казал с цел да покаже, че води преговорите в правилна посока и че това е един цялостен процес, който ще доведе до промяна на конституционното име на Македония, разбира се под натиск на Гърция.

После последва опровержение на македонския митрополит Тимотей, който за македонския сайт „Религия“ каза, че е било „изпратено писмо за уреждане статута на МПЦ–Охридска архиепископия. Никой в МПЦ няма да се отрече от конституционното име на МПЦ–Охридска архиепископия. Гръцката църква да се занимава със своите дела а ние сме Македонска православна църква – Охридска архиепископия“. Пред „Канал 5“ Тимотей заяви, че „Вселенската патриаршия проявява загриженост по църковните въпроси на МПЦ–ОА и има сериозно разбиране,  че първо трябва да създадем условия за разбирателство с гръцкия блок от църкви и най-вече с гръцките политици. С този въпрос, който както знаете стои отворен вече петдесет години трябва да запознаем и останалите православни църкви и да им кажем, че вървим в правилната посока и сме готови за окончателното решаване на този тъжен проблем на Балканите“.

МЕДИИТЕ

в Сърбия доста въздържано отразиха информацията за възможното преименуване на МПЦ в Охридска архиепископия. Все още липсва официалната позиция на сръбският държавен връх и на СПЦ. Нещо подобно се забелязваше и миналата година след подписването на договора за приятелство и добросъседство между Македония и България и след писмото на македонските архиереи до БПЦ да признае МПЦ за дъщерна църква. После последваха срещите между патриарсите Ириней и Алексий в Москва и нещата се обърнаха, само че не в полза на България.

Според белградският в-к „Политика“, „Църквата в Скопие няма да носи в името си „Македонска“ а според проправителствената информационна агенция Танюг „Проблемите между ГПЦ и непризнатата МПЦ са обновени в рамките на диалога за новото име на Македония“. В коментара на ТАНЮГ се подчертава, че „СПЦ и МПЦ водят десетилетен спор около статута на църквата в Македония, която не е призната от останалите православни църкви. МПЦ  провъзгласява своята автокефалност през 1967 година, докато СПЦ й дава само автокефалност през 50-те години на м.в.“ В коментарната си статия от 4 юни, в-к „Политика“ пише, че „решеването на спора между Скопие и Атина ще засили натъска върху Белград да си уреди отношенията с Прищина“.

ЗАСЕГА ЛИПСВА

официалната реакция на Руската православна църква. Според информация на гръцките медии, Вселенският патриарх по време на престоя си в Атина след разговорите му с премиера Ципрас и президента Павлопулос е разговарял и с главата на ГПЦ архиепископ Йеронимос, на която среща били обсъдени въпросите със статута на            МПЦ–ОА и искането на Украинската православна църква за получаване на автокефалност, на което особено е чувствителна Русия и РПЦ. Така че можем да очакваме в близко бъдеще и реакцията на РПЦ.

Що се касае до информацията на руския сайт „Спутник Сърбия“, който се смята за официоза на Кремъл чрез който сръбската страна научава официалната позиция на Русия, той беше може би първият който публикува информация за „двете писма“ на Заев до Вселенската патриаршия с въпросителната – дали ще бъде променено името на МПЦ в Охридска архиепископия? В  коментарна статия от 31.05.2018г. четем, че „МПЦ първоначално искала от Вселенската патриаршия да смени името си в „Охридска и Юстинияна прима архидиоцез“. Какво ще рече това, остава да видим! На този етап изглежда несериозно.

Нещата стават интересни, оплетени, неясни и с много въпросителни свързани преди всичко с нашите национални интереси.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!