Роден е на 6 юни 1964 г. в Дупница. Завършва политехническа гимназия Христо Ботев в родния си град през 1982 г. и медицина в Медицински университет – София. Специализира местно управление и здравен мениджмънт.
Бил е депутат в 38-ото и 39-ото Народно събрание, областен управител на Софийска област и зам.-министър на здравеопазването .
Той е един от основателите на Центъра за защита правата в здравеопазването.
ДЕБАТИ.бг потърси Стойчо Кацаров по повод протестите на личните лекари за намаляване на административната им дейност, както и във връзка с въвеждането на Национална здравна карта.
Общопрактикуващите лекари излязоха на протест с искане за намаляване на административните им задължения. Какво от техните дейности според Вас е излишно и как работят медиците на Запад?
Аз не знам как работят западните лекари или източните лекари. Много от административните дейности на лекарите могат да бъдат премахнати. Например: няма необходимост всяка година да се предоставят всички документи за сключване на договори. Достатъчно е след като договорът бъде сключен, ако има промяна, да се подпише един анекс, придружен с декларация за това, че има промяна. Излишно е да се правят описи на касови бележки, тъй като всички касови апарати са директно свързани с НАП.
Няма ли опасност при намаляване на административната работа на лекарите да се стигне до злоупотреби?
Не. Това е един тормоз, на който са подложени лекарите. Каква злоупотреба може да се направи, ако не бъде описана една касова бележка? Може да стане само грешка при описването.
Не може да караш хората всяка година да си предоставят дипломата за завършено образование, за специалност, за идентификация и прочее. Защо трябва тези документи да се дават всяка година на Здравната каса? Тя Здравната каса вече ги има.
Миналата седмица имаше и протести срещу въвеждането на Националната здравна карта. В нея обаче са залегнали правила, според които личните лекари ще могат да преглеждат по не повече от 12 пациенти на ден. Това няма ли да облекчи тяхната работа?
Не знам как това ще облекчи работата им. Това зависи от самите лекари. Освен това не може броят на пациентите да се определя с нормативен акт. Това са някакви типично български решения. Опитват се да вкарат медицината в нормативен акт. Няма как да стане.
Няма ли някакви предимства тази Национална здравна карта?
Тази здравна карта е инструмент, който представлява реставрация на практиката на комунистическата държава. Във вида, в който е в момента, тя има само недостатъци. Тя цели да намали разходите на Здравната каса за болнична помощ за сметка на пациентите. Когато нещо не се плаща от НЗОК, се плаща от пациентите. Друг изход няма, те са като скачени съдове – като намалиш вноската на единия, ще увеличиш тази на другия.
Предлагат ли се облекчения за лекарите в Националната здравна карта?
Какви облекчения може да има, когато се закриват 6 хил. легла? Намалява се отчитането на болнични легла с 6 хил. на месец. Значи аз ако имам 30 легла, мога толкова да отчета, ако са пълни всичките. Ако имам 10 легла, аз повече от 10 пациенти не мога да отчета. От това облекчени ще са само чиновниците в НЗОК, защото ще се намали тяхната работа.
Според Вас какви мерки трябва да бъдат предприети тогава, за да се решат тези проблеми?
Трябва да се предприемат мерки, обратни на тези. Системата е свръхрегулирана и се нуждае от дерегулация. Нуждае се от стимулиране на конкуренцията. Нуждае се не от това Министерството на здравеопазването да регламентира колко болнични легла да има и колко болници, а това да се определя от пациентите. Търсенето и предлагането е това, което ще регулира най-добре системата. Тя ще бъде ефективна само когато се контролира от потребителя, в случая това е пациентът. Медицината зависи от потребителя, а ние него сме го изключили. Не го питаме доволен ли е, не е ли доволен и какво му е мнението.
