Таско Ерменков
на снимката: депутатът от БСП Таско Ерменков
Таско Ерменков е народен представител от „БСП за България“ и зам.-председател на парламентарната Комисия по енергетика в Народното събрание. 
По професия е икономист и преподавател. Участвал е в 42-рото и 43-ото Народно събрание, избран от 21 МИР – Сливен.

 

 

Г-н Ерменков, изтече срокът, в който министърът на енергетиката Теменужка Петкова трябваше да изготви процедура за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене”. Процедурата беше представена в Министерския съвет, кога ще я представи и пред народните представители?

Предполагам, че вече е внесена в деловодството на Народното събрание, каквото е и решението на Народното събрание. Така че ще имаме възможност да изразим своето мнение по т.нар. проект, когато дойде в парламента.

Вие успяхте ли да го разгледате, какво е мнението Ви?

Съвсем бегло, но трябва да Ви кажа, че не съм удовлетворен от това, което е написано, защото там всъщност всичко, което сме си говорили до сега, писано по вестниците, изразявано по медиите е намерило своето място. Това под никаква форма не може да е нещо, което ме удовлетворява, защото вътре липсват срокове, липсват елементи, които би трябвало да бъдат задължение на инвеститора и т.н.

Пише едни неща, които всички ги знаем. За пореден път: имаме едни реактори и една площадка, дайте да видим кой ще се съгласи сега да довършим тази централа. Това е написано вътре, няма нищо повече. Ако това Ви удовлетворява Вас или българските граждани…

Според Вас ще спази ли правителството обещанието си „Белене” да се строи без гаранции и изцяло с пари на инвеститора?

Вижте, ако говорим сериозно, в света няма нито една ядрена централа, която да е изградена без участието на държавата било под формата на държавна гаранция, било под формата на изкупуване дългосрочно на електроенергия чрез договори, било под формата на държавно участие с преобладаваща държавна собственост.

Така че това, което е написано без държавно участие е абсурдно да се случи, освен ако не станем някакви пионери в света и да имаме първата частна ядрена централа, което никъде в света го няма.

Има нещо, което е още по-страшно – недай си боже това да се случи. За съжаление собствеността на централата не освобождава държавата от отговорности ако се случи нещо на тази ядрена мощност, т.е. някой друг ще притежава нещо, за което ние ще носим отговорност за неговото функциониране.

Т.е. според Вас изграждането на централата ще включва държавни гаранции, но това няма ли да натовари данъкоплатците?

Според мен трябва да се търсят вариантите, в които държавата да бъде активен участник в строителството и собственик на централата. Има много варианти, в това число и обединяването на АЕЦ „Козлодуй” с новия проект АЕЦ „Белене”.

Това е един добър вариант за реализация на проекта, при който това, което ще бъде изразходвано за довършване на инвестицията по АЕЦ „Белене”, ще може да бъде покривано не само от работата на реакторите в „Белене”, но и от реакторите, които работят в „Козлодуй”. Един добър бизнес проект би било това.

А има ли държавата ни реална нужда от нови мощности?

О, да разбира се. Има. Но тук слагам едно „но” – зависи как искаме да се развиваме. Ако искаме да се развиваме с ускорени темпове, да имаме модерна индустрия, да имаме електромобили, да имаме най-модерния начин на снабдяване с енергия, разбира се че имаме нужда от нови мощности.

Още повече, че вие знаете за драмата с въглищните централи, които след 15-ина години така или иначе ще трябва да бъдат затворени заради изтекъл ресурс. Знаете в България цената на природния газ, че не е от най-ниските, за да можем да произвеждаме енергия с него.

Освен всичко друго, развитието на икономиката в региона предполага изграждането на нови мощности. Който изпревари, той ще бъде и привилегированият да продава.

Защо тогава в доклада на БАН е записано, че до 2030 г. страната ни няма нужда от нови мощности?

Не мога да ви кажа. Това означава, че ние не залагаме нормално развитие на икономиката, след като така пишем, че до 2030 г. няма да има нужда от нови мощности. Аз ви казвам, че към 2025-2028 г. ще се получи един дефицит на електропроизводство.

Това, което е по-неприятното е, че решенията в енергетиката не са като решения в плод-зеленчук – отиваш и решаваш да си купиш някакъв плод, купуваш го от щанда и с това се приключва проблемът. Решенията в енергетиката са дългосрочни и решения, които се вземат днес, имат своето значение след 10-15 години.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук