Войната се печели, когато врагът загуби вяра във възможностите си да надделее. В Ирак, например американската армия залагаше на „шок и ужас“, демонстрирайки превъзходството си като сила и в разузнаването. Нищо ново, разбира се. Или по-точно – нови са технологиите, но не и стратегията. В „Изкуството на войната“ Сун-Дзъ пише: „Плановете ви да са тъмни и непроницаеми като нощта, а когато настъпвате, удряйте като гръмотевица.“ С две думи – удряйте внезапно, брутално и неочаквано, за да предизвикате объркване и отстъпление или за да надделеете.
Подобна е и идеята на светкавичната война (Blitzkrieg) на Третия райх. Германският генерал Хайнц Гудериан, остава в историята с израза „Двигателят на танка е оръдието“. А бомбардировачите „Луфтвафе“ (Luftwaffe) имали монтирана сирена върху корпуса си, която издавала ужасяващ звук при пикиране. Така в началото на Втората световна война само при чуването на сирената от „Щуката“ войските на противника изпадали в паника.
Днес терорът на войната идва на пръсти. Скоро ракетите ще бъдат свръхзвукови, т.е. ще се движат към целта си пет пъти по-бързо от звука и ще е трудно да бъдат открити и прехванати.
Технологиите се промениха, но войната остава същата
Корените на бъдещите войни вероятно вече са тук, заровени в политики и амбиции, съперничества за ресурси, алчност и недоволство. Технологиите, които ще бъдат използвани за доминиране и унищожаване, вече са факт или в процес на разработка. Те ще доведат до повече конфликти в градовете, многобройни жертви, хаос и страх. Войната винаги била лоша, но за съжаление тенденцията е да става по-трагична.
Опосредстваните или както още ги наричат „прокси“ войни (от времето на Студената война такива бяха конфликтите във Виетнам, Ангола, Етиопия, Лаос, а от ново време – войната в Сирия) и гражданските войни ще продължат, както и конфликтите на границата на геополитическите блокове (напр. отцепниците в Източна Украйна). Опасността от случайна ескалация на напрежението е сравнително висока. Планетата оцеля след кубинската ракетна криза от 1962, след грешната съветска аларма от 1983 и след изстрелването на норвежката ракета „Блек Бранд“ (Black Brant) от 1995. Но ако късметът ни изневери, градовете, в които живеем, може да бъдат сринати със земята. Малко след края на Втората световна война, през 1950 населението на планетата е 746 млн. души, а през 2018 – 4.2 млрд. души. По данни на ООН до 2050 жителите на планетата ще нараснат с още 2.5 млрд.
Да доминираш над една нация, означава да контролираш най-гъсто населените й градове. Вероятно бъдещите войни няма да се по-малко смъртоносни от преживените досега, въпреки че сателитното насочваните оръжейни системи са все по-точни, а ударите по военни цели – все по-прецизни. Напоената с кръв история на „умните бомби“ показва, че те са били толкова умни, колкото разузнаването, използвано за разполагането им. През 1991, по време на Войната в залива, лазерно насочвани ракети удариха бомбоубежището в Ал-Амирия в Ирак през вентилационна шахта, убивайки над 400 цивилни граждани. През 2008 въздушно нападение избива и ранява гостите на сватба в Хаска Меяна. Подобни „инциденти“ вероятно ще станат по-чести.
Видеоигрите, които показват сценария на бъдещите войни
Подходът на „двойния удар“ или атака, повторена в кратък интервал от втора, насочена към скривалищата или болниците, беше един от любимите прийоми на ислямските терористи и руско-сирийските въздушни удари, които продължават да рушат гражданския морал в Сирия и способността на обществото да оцелее и да се възстанови. Заради липсата на последици или просто, за да тестват геополитическия ред – воюващите армии така и не пощадиха цивилните цели в Сирия…Но дори и една „етична атака“ върху инфраструктурата, би довела до сериозни социални последици. Разрушените летища, сринатите мостове и електроцентрали и прекъснатите комуникации, ще преобърнат живота на населението.
Психологическото въздействие от подобна ситуация върху децата е не може да бъде оценено. Те живеят в мазета. Подложени са на ужаса на бомбардировките; изолирани са от социалната система – образование, адекватна хигиена; изправени са пред недостиг на храна и на медицински грижи. Касетъчните бомби все още убиват и осакатяват хора в Югоизточна Азия, десетилетия след разполагането им, а останките от химическо оръжие, често са изхвърляни на места, където играят децата.
По време на Студената война, заплахата от атаки промени градоустройството. У нас има много бомбени скривалища от това време, които днес функционират като заведения или са изоставени и неофициално се намират на разположение на бездомните. В Пекин има цял подземен град, с капаците да приюти милиони хора. Нарича се Дикси Чен и е построен в случай, че китайско-съветското разделение стане ядрено… По време на Втората световна война, Швейцария изгражда бункери, достатъчни за да поберат цялото население, заедно с критична инфраструктура, която може да бъде унищожена, при нахлуването на Третия райх.
В бъдеще, повечето градове биха се нуждаели от импровизирани убежища, в случай на нападение. Изкопаването им може би днес е неефективно. Други възможности са евакуация в бежански лагери или хората да се установят във вътрешните помещения на сградите, като избягват прозорците и дневната светлина и се обгръщат в сенките.
За да се сведе до минимум несигурността от войната, армиите вече разполагат със специално създадени градове, близнаци на истинските. Китай е проектирал реплика Тайпе, която да бъде взривена във вътрешността на Монголия. Германският Бундесвер разиграва сценарии за гражданска война в изкуственото селище Шхьогерсбург. Американците симулират афганистанско призрачно градче Ербабат Шар, в пустинята Мохаве.
Данните и интелигентните технологии могат да работят и в услуга на тези, които целят да разрушат мирния живот в градовете. Пилотите на самолети, с помощта на шлемове с добавена реалност (AR), свързани с интелигентния облак и съоръжени с информация в реално време, получават пълна представа за обектите под тях. Безобидните социални мрежи бяха използвани от терористите за организиране на атаки. Преди и по време на геноцида в Руанда, радио-телевизионната мрежа Libre des Mille Collines, разпространяваше смущаваща конспиративна информация и агитираше за насилие.
На пръв поглед, усъвършенстването на софтуера за лицево разпознаване, може да помогне, за да се разграничат „лошите“ и „добрите“, но също така би могло да се използва и за репресии(или по-лошо), например за селектиране на определени етнически групи. Това вече работи в услуга „мюсюлманския гулаг в Китай“ и неговата авторитарна система за социални кредити.
Войната в градска среда – преди и сега
Въпреки всички тези нововъведения, да се води съвременна война блок по блок, сграда по сграда, и стая по стая, както в Алепо, е доста скъпо. Войниците избягват конвенционалните маршрути и предпочитат „мишите дупки“, пробивайки отвори в стените. По отношение на вражеското нахлуване, страхът от нападение отдолу, от „червата“ на града, винаги е присъствал. Оцелелите във Варшавското гето участници в еврейската съпротива, забелязват, че германските войници страдали от „канална параноя“. Те се опасявали, че могат да бъдат атакувани от всяко място. Във Виетнам американските войници наричали „Черното ехо“тунелите Ку Чи на Виет Конг. Но в бъдеще, нашествениците ще са въоръжени с повече от съвременните бластери, сонари и дронове, правещи триизмерни карти на местата, в които войниците се страхували да навлязат.
Някои военни технологии съществуват само, за да защитят и да създадат увереност на армиите, намиращи се на потенциално враждебна територия. На автомобилите могат да се монтират устройства за откриване на снайперисти. Войниците ще носят екзоскелети, за да увеличат силата и мобилността си, или свръхтънка броня от графен, която ще ги защитава надеждно. Ще са въоръжени със самонасочващи се куршуми и ще управляват танкове, изградени от композитни метални пени, за които се предполага, че са непобедими.
Предвид опасностите от физическо навлизане в градовете по суша, безпилотните летателни средства предлагат по-безопасна алтернатива. Подводните дронове могат да патрулират крайморските градове. Флотите от дронове, които унищожават всичко на пътя си като библейска чума, ще бъдат част от психологическата война, много преди да станат реалност. Параноята прониква в небето, което макар да изглежда празно, може да крие невидими заплахи. Наземните роботи също ще всяват ужас в градските жители, като събират информация и за страха, който създават.
Това, че тези иначе автономни оръжейни системи се ръководят от човек, няма да има особено значение за гражданите, които ще ги наблюдават да си проправят път през улиците като механични кучета, маймуни или човешки същества. А воденето на война от разстояние, без войниците да напускат военната си база, ще направи гражданите на великите сили много по толерантни към прокси войните, които правителствата им водят.
Етиката на автономната война – съвременният кръстоносен поход
Има кампания за спиране разработката на роботи убийци, а сред подписалите я са вече покойният учен Стивън Хокинг и бизнесмена Илън Мъск. Други изследователи не са съгласни и твърдят, че роботите войници могат да бъдат програмирани да ни пазят от „лошите“. (Но те всъщност могат да бъдат програмирани по всякакъв друг начин). Разбира се, остава отворен въпросът, ако една бъдеща война се води между роботи, в кой момент се намесват армиите от живи хора и ще имат ли всички нации възможността да отделят съответните средства във военните си бюджети за технологично превъоръжаване. И ако не го направят – каква ще е цената.
Международното законодателство в тази сфера вероятно няма да се случи скоро, поради редица причини. Първо, новата надпревара във въоръжаването вече е започнала и е доста печеливша. Второ, има сива зона – какво се разбира под „робот убиец“, предвид, че автоматизираните оръжейни системи вече се използват за отбранителни позиции. И трето, военните роботи лесно могат да се представят като хуманитарен напредък. Те предпазват войниците от посттравматичния стрес след военните операции. Да не говорим, че роботските войски няма да изискват храна, сън и няма да страдат от вина, разкаяние или да носят отговорност. Това разбира се е огромна грешка. Въпреки неприятните последствия, войниците страдат от посттравматичен стрес или угризения на съвестта за това, че са причинили смърт и страдания на други себеподобни, като предпазен механизъм и послание, че действията им са били дълбоко погрешни.
Корените на бъдещите конфликти вече са тук. Търговските войни, териториалните спорове и заграбването на ресурси засилват противоречията.
Международните институции, насърчаващи развитието и стабилността, са с изключително ниско влияние. Често виждаме как важна градска инфраструктура се саботира от корумпирани политици и държавни служители. Само по себе си в ерата на „смарт сити“, бойното поле обещава да бъде опустошително. Интернет става арена на политически дезинформационни кампании, а руската техника „маскировка“ за създаване на противопоставяне на членовете на едно общество на базата на пропагандна информация, отдавна е цифрова.
Американският Институт за икономика и мир отбеляза осем стълба за постигане на „позитивен мир“: добре функциониращо правителство, справедливо разпределение на ресурсите, свободен поток от информация, добри отношения със съседите, високо квалифициран човешки капитал, зачитане на правата на други, ниски нива на корупция и стабилна бизнес среда. Липсата или крехкостта на тези показатели – не е добър знак.
