Тихомир Безлов е магистър по философия и немска филология от Софийския университет. Има следдипломни квалификации в Софийския университет и Университета на Лайпциг. Той работи по въпросите на престъпността в България.
През последните 17 години като старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, той е автор на редица доклади и социологически изследвания. Безлов е един от основателите на виктимизационните изследвания в България и е допринесъл значително за прилагането им в работата на различни национални и международни институции и държавната администрация.
Тихомир Безлов е и политически анализатор. В това си качество, през последните 10 години той е част от екипи, осигуряващи подробен и регулярен анализ на риска за Програмата за развитие на ООН, Евразия Груп/Лемън Брадърс, Евразия Груп/Дойче Банк, Министерството на външните работи на Япония и Групата за контрол на риска
В последната една седмица цялото българско общество се вълнува от въпросите на хазарта. Не е ясно кой е виновен и кой е невинен, но е ясно, че през хазарта преминават огромни финансови потоци. Каква част от българската икономика представлява хазартът?
Това не е последната седмица. Бих казал, че от поне три седмици, след влизането на предложенията за промени в Закона за хазарта на Валери Симеонов, темата изскочи и се изостри. Иначе „хазартната война” започна да се вижда през октомври-ноември, когато имаше проверки в офисите на „Ефбет”, на конкурентите на Васил Божков – братя Найденови. След това имаше точно около Коледа и Нова година няколко интервюта на братя Найденови. Така че, темата за хазарта и войната отдавна започна.
Иначе самият проблем започна да се изостря на политическо ниво, когато през 2018г. Валери Симеонов постави темата за ограничаване на рекламата в хазарта и ограничаване на местата, където могат да се продават лотарийни билети. Тогава се появи и тогава една от изненадите беше, че и ГЕРБ, в лицето на тогавашния председател на ПГ Цветан Цветанов, и Корнелия Нинова се съгласиха да подкрепят закона, който бе внесен.
Невлизането на закона беше резултат от т.нар. техника за отлагане, беше предложено текстът да се изпрати за нотификация в ЕС дали няма да има някакви проблеми, които да нарушават рамката на европейското законодателство. По-късно стана ясно, че няма бележки по закона, но той не се появи. Така че, има по-дълъг контекст.
Самата тема започна да става проблем, когато средният български гражданин започва да коментира тази епидемия за търкане на талончета, които се появиха в България през 2014г., след промяна на закона през 2012г. и позволяване на частни оператори да имат лиценз за тези моментни лотарии.
Всъщност, това, което направи впечатление, са мащабите, до които се разви този сегмент на хазартния пазар, достигайки между 300 – 400 млн., спрямо 150-160 млн. на държавния тотализатор. Огромен обем. При проучване тогава показа, че близо 60% от хората са за ограничаване на хазарта.
Така че, това е контекстът на последната ситуация. Според мен, случващото се е в резултат на сблъсък между бившите партньори. Иначе това, че различни политически активни хора поставиха темата, започна да се усеща още през 2016-2017г.
Това много ли е или малко на фона на другите страни от ЕС?
Това беше темата през 2018г., когато направихме усилие да направим сравнение. Как можем да сравняваме повече или по-малко. Единият вариант е какъв процент от хората играят. Оказа се, че някъде около 60% играят хазартни игри. Предишни изследвания през 2009-2010г. показваха, че 40% играят. Но дори тези 20% не са толкова впечатляващи, колкото конкретното сравнение в оборотите на хазартния бизнес в България, спрямо БВП и го съпоставихме с други страни в Европа и света.
Числото за 2018г. е 3,2 млрд., а съпоставено с БВП, излиза малко под 3%. В това отношение България е далеч над средното в Европа, пред нас са единствено Малта и Северна Македония. За България тези 3,2 млрд. могат да бъдат сравнени исторически – през 2007г. са били 1,2 млрд. Тоест има утрояване на разходите за хазарт. Ако го сравняваме с другите европейски страни, например, в Германия е 13,9 млрд., но пазарът там е огромен, но спрямо техния БВП е 0,4%. Англия, която се смята за една от най-развитите в хазартно отношение пазари, е около 1,1%. Тоест, България има три пъти повече. В страни като САЩ са под Германия – 0,2-0,3%.
Проблемът е, че много голям доход на населението се харчи за хазарт. Големият проблем е, че силно засегнати са ниско доходни групи. Някои от хората с ниски доходи понякога харчат 2/3 от доходите си за хазарт, което е стряскащо.
Лошият момент е зависимостта, която се коментира. По принцип се смята, че няма зависимости при меките форми, като лотарии и числови игри. Дискусионно е и според мен е въпрос на анализ дали няма зависимост при талончетата, защото наградата е много директна.
Тоест, много се доближава до модела, при който са доказани тежките зависимости, на кварталните зали. В среден квартал има десетина. Няма малък град, в който да няма игрална зала. Може да няма аптеки и лекари, но игрална зала ще има.
Проблемите са няколко пред българския законодател. Но трябва да се потърси начин да се ограничат тези мащаби. За съжаление, това, което е видимо е, че има много силно хазартно лоби, което се опитва да възпрепятства ограниченията. Някои медии също са повлияни, защото те получават големи суми за реклами.
Няма как да не следите сценария около Васил Божков. За Вас вината за пропуснатите милиони за държавата по-скоро в Божков ли е или в проверяващите органи като НАП и Комисията по хазарта?
Чух и двете страни. Аз съм съгласен, че контролиращата институция би трябвало да се опита да си вземе данъка, но и операторът, с явната мотивация да намали данъците си, избира да интерпретира. Тоест, не се опитва да изясни въпроса на политическо ниво какъв е данъкът. Затова си мисля, че в никакъв случай частният оператор не е невинен. Предстои да видим колко са верни данните за проблеми вътре в лотарията, че има фиктивни получатели. Постоянно имаше подобни обвинения, че имат по-високи тиражи, отколкото обявяват; другите са, че фондовете за изплащане на печалби са по-малки, отколкото реално се плащат. Едно от нещата, което направи впечатление още от самото начало, което е проблем и на оператора, и на хазартния регулатор, е, че печалбите не се изплащаха целите веднага, а отложено.
Имаше много сенчести зони, по отношение функционирането на тези частни оператори. Но аз си мисля, че по принцип има големи сенчести зони за всички хазартни участници, като се започне от тези квартални зали, където има тежки зависимости, мине се през спортните залагания (които, благодарение на модерните технологии са на едно кликване; свързани са с вашите лични данни, кредитни карти) и се стигне до някаква позитивна за икономиката част от хазартния бизнес, например, туристическият хазарт (хотелите с казина, но там не е ясно колко добре се регулира ситуацията).
Страхувам се, че държавата няма инструменти как да разследва и подреди регулаторът над хазартния бизнес в България.
Изкушавам се да Ви попитам и още нещо. Тази сутрин някой успя да организира свидетелят Цветелин Найденов да говори в рамките на 1 час по БТВ и Нова. Той обвини Божков във всички земни грехове. Според Вас, той искрено разгневен човек ли е или е използван от държавата за удар по Васил Божков?
Доколкото знам, следейки тази война, те бяха направили опити да се появят в големите телевизии още през декември. Тяхната теза е, че Васил Божков ги е заплашил. Безспорно е, че той ги извади от бизнеса, в който са участвали – те казват, че са създателите на „Еврофутбол” и той ги извади от там. Още по време на войната, те искаха да си обявяват позицията, включително казаха, че са давали интервюта за някои медии, но интервютата им не са се появили. Така че, има една такава теза, че те са били извадени извън медиите, не им е била дадена възможност да говорят.
Защо се случва това сега, може само да предполагаме, че вероятно, след като има повдигнати обвинения срещу Васил Божков и той вече не е в страната, бариерите падат. Разните копчета за задържане не се натискат. Но само предполагаме.
През тази седмица, през която имаше и вот на недоверие срещу правителството, случайно или не, освен скандала с Божков и прокуратурата, избухна скандал и между прокуратурата и президента. Имат ли нещо общо двата скандала и според Вас, какъв е техният генезис?
Според мен няма общо или поне така ми изглежда. Единствената връзка между хазарта и президента, за която се сещам е бившият съветник на президентът г-н Цеков, който през 2018г., когато възникна темата, защити хазарта. Но дали това има връзка, може само да се гадае.
Но си мисля, че по-скоро става дума за някакъв реванш от страна на главния прокурор, който попадна в ситуацията да му бъде върната кандидатурата, след това президентът направи дискусия как трябва да се контролира главния прокурор. Тоест, очевидно има тежки отношения на институционално ниво между прокуратурата и президентството.
Моето предположение е, че понеже е имало някакви материали, които очевидно са стари, това е някаква форма на противопоставяне на президента. Защо и как – не знаем. Може би има някакви други обяснения.
