Тихомир Безлов е магистър по философия и немска филология от Софийския университет. Има следдипломни квалификации в Софийския университет и Университета на Лайпциг. Той работи по въпросите на престъпността в България.
През последните 17 години като старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, той е автор на редица доклади и социологически изследвания. Безлов е един от основателите на виктимизационните изследвания в България и е допринесъл значително за прилагането им в работата на различни национални и международни институции и държавната администрация.
Тихомир Безлов е и политически анализатор. В това си качество, през последните 10 години той е част от екипи, осигуряващи подробен и регулярен анализ на риска за Програмата за развитие на ООН, Евразия Груп/Лемън Брадърс, Евразия Груп/Дойче Банк, Министерството на външните работи на Япония и Групата за контрол на риска
Какво означава извънредното положение? Българските граждани са разтревожени и не знаят какво да предприемат.
България се опитва да въведе мерки, каквито въведоха по-засегнатите страни – да се ограничат максимално контактите на хората. Има няколко стъпки, които като че ли са описани: въвежда се цялостна забрана на външните контакти и пътувания. Какво значи това не е ясно още. Предполагам, че от тази мярка ще бъде изключен транспортът на стоки, защото в противен случай, представете си какво ще стане, ако спрат стоките – ще измрем от глад. Тоест, транспортът на стоки вероятно ще се изключи. САЩ направиха това и вероятно всички ще последват техния пример.
Вероятно ще бъдат оставени някакви механизми за пътуване по някакви извънредни причини – медицински или лични. Второто нещо, което въведоха са вътрешни забрани. Ще се последва италианският модел, доколкото разбирам и заведенията ще бъдат затваряни.
Ще бъдат ли ограничавани права на гражданите?
Според законите за извънредните положения, където и да е по света, се приема, че извънредното положение е ограничаване правата на гражданите. При нормална ситуация всеки има право да се придвижва и да прави редица неща. Тези възможности ще бъдат ограничени от закона.
Сложен е срок от 1 месец за това извънредно положение, тоест, не е неограничено. И всъщност, в България извънредно положение вероятно не е въвеждано от 1945г. насам.
С вчерашните регистрирани случаи на заразяване, ние достигнахме между 3-4% на 1 милион. Тоест, изпреварихме много страни.
Смятате ли, че беше належащо да се въведе извънредно положение, макар че в Италия до сега не беше въведено?
Италия също вече въведе извънредно положение. И понеже се сравняваме с италианците, аз мисля, че те показаха как не се прави. Италия демонстрира едно от най-лошото поведение. Практически епидемията в Европа тръгна от тях. Имаше няколко случая в цялата Европа до 20 февруари и след това рязко се увеличиха случаите, като първите случаи идваха от Италия.
Какви мерки предприемат другите държави?
Вероятно най-драматичните мерки, които за момента са известни, които доказаха, че вършат работа, са китайските. Подобни такива крайни мерки има в повечето азиатски страни – в Южна Корея, Япония, Сингапур.
Китайските мерки са пример за тотални мерки – забрана за пътувания и едно от най-бруталните неща, за което не съм сигурен, че има много държави в света, които да могат да го повторят – през телефона да се ограничат маршрутите на придвижване. В Китай телефонът е нещо като лична карта и дебитна карта в едно.
От телефоните може да се види в какви зони е бил човекът, съответно дали е рисков. Има три степени на оценка – зелен (когато нямаш риск), жълт (когато си проблемен), червен (когато си рисков). Червените влизат автоматично в режим на карантина – нямат право да излизат от домовете си. Жълтите имат ограничено придвижване – например, до магазина. Абсолютно задължителни са маските при излизане на улицата.
Този модел на проследяване на рисковите зони и лица доведе до това, че в Китай на 13 февруари имаше 14 000 нови заразени, а днес имат 21-22. Тоест, те практически решиха проблема с епидемията. Когато епидемията започна, прогнозите бяха, че 50-70% от населението ще се зарази. В Китай има 80 000 заразени, от които 60 000 са възстановени. Това е ефективен модел и те доказаха, че могат да не сбъднат прогнозите.
Техният краен модел е въведен в Южна Корея, където също има интензивни рестрикции. При тях типичното е, че имат огромно количество тестове. Тоест, ситото е много фино. Ние също имаме учудващо много тестове, в сравнение дори със САЩ, да не говорим с Турция. Въпросът с тестовете е, че трябва да ги имаш.
Тоест, в началото, когато беше ефективно да са интензивни тестовете, нямахме достатъчно и беше въпрос на време да се доставят. Сега в света започнаха да се произвеждат приоритетно тестове. Вероятно ще може да се тества населението по-интензивно, а самите тестове не са много скъпи.
Споменахте тестовете. Ако някои човек почувства някакви симптоми, не знае какво да направи. Ако иска доброволно да се изследва, трябва да си плати 200 лева. Не е ли по-добре да се направи така, че всеки, който има притеснения, да отиде и да се изследва, а тестовете да са на по-ниска цена?
Проблемът е следният – как това логистично ще се организира, къде точно ще отиде човекът и няма ли да срещне хора, които да го заразят (ако не е бил заразен) или той да ги зарази. Тоест, логистиката трябва да се направи, вероятно онлайн, за да се избегне контактът с повече хора. Вероятността да заразите други хора и да се заразите вие е голяма.
Какво да направя тогава?
В момента това не е организирано. Вероятно ще се намерят нови механизми. Има разни бързи тестове, които обаче дават бързи тестове. Светът не знае много какво да прави. Китайците описаха модела, подобни бяха въведени в Сингапур, Тайван, Хонг Конг.
Смятате ли, че това извънредно положение може да бъде използвано не по предназначение, тоест, че може да се злоупотребява с него и да се стигне до произвол?
Всичко може, но си избираме – или рискуваме, или попадаме в тежка епидемия.
