Тома Белев е роден в Кърджали, живее в София. Професионалните му интереси са в областта на опазване на природата. Лесовъд, природозащитник и специалист по защитени територии.
 От 1992 година, по времето на 36 НС,  започва да следи какви закони се внасят,  пише становища и предложения по тях, среща се с депутати и участва в работата на комисиите. Член е на природозащитни организации.
Бил е директор на Природен парк „Витоша”. 

 

Наближава зимният сезон, а с това за пореден път заговаряме за инфраструктурата по зимните ни курорти. Повече от десет години, само на 15 минути от центъра на София, лифтовете бездействат и са полуразрушени, а общината и държавата не правят нищо. Смятате ли, че това е управленска немощ или се дължи на скрити интереси, за които е важно скиорите да пътуват, например, три часа до Банско и там да карат ски?

Смятам, че беше грешка приватизацията на туристическите лифтове от Столична община. В природният парк има пет туристически лифта и те са собственост на Витоша ски (един товарен е собственост на НСА). Те са проектирани, не само за скиорите, а да обслужват посетителите на планината 365 дни в годината, като докарват  туристите до  среднопланинската и високопланинската обиколни системи от алеи и пътеки.  Наскоро чух, как Княжевският лифт бил до нищото – само човек, който не обича да ходи в планината и не е ходил по Витоша може да го каже. Това, че любителите на планината днес нямат достъп до тях 365 дни в годината се дължи на това, че собственикът им се интересува само от ски туризма. От тези пет лифта – два не работят и е интересно да разберем дали Столичният кмет е препоръчал тяхната подмяна или не, както го задължава законът.

По отношение на ски влековете ситуацията е подобна, но там собственици освен Витоша ски, са и НСА, Министерство на спорта, Мачирски спорт и др. От съществуващите влековете не работят Заека – собственост на Министерство на спорта и Спас, Боби, Конярника на Витоша ски.  В исторически план са работили много малки учебни влекове, което сега просто не съществуват.

Не мога да преценя защо тези лифтове и влекове не работят, но знам, че декларациите на Витоша ски и Министерство на спорта как се  грижат за посетителите на природният парк и скиорите се разминават с действителността.

Представата как лифтовете трябва да водят туристите до заведения в планината е МОЛ-представа – слизаш от лифта и влизаш в заведението. Такова развитие е възможно, но нежалателно за най-стария парк на Балканите. Нежелателно е и да заемаме нови територии от парка само с един вид ползване. Планината се посещава от няколко милиона души годишно и всяко засебване и затваряне на територии ограничава удоволетворението на посетителите.

Защо досега на Витоша не е развиван зимният туризъм? Има ли нещо, което пречи? Досега чувахме какви ли не оправдания, сред които и че планът за управление на Витоша не позволява поставянето на нови стълбове. Вярно ли е това и може ли съоръженията да станат годни (и най-вече безопасни) за употреба от хората.

Витоша е защитена природна територия и е най-посещаваният природен обект в България. Това е така защото  посетителите на парка са в него не само лете или зиме, а през четирите сезона,  не само през деня, а сутрин, вечер и даже през нощта. Витоша се посещава 365 дни в годината и 24 часа всеки ден.  Проучванията посочват, че даже през зимата най-големият брой туристи са пешеходните туристи.

Що се отнася до ски туризма трябва да посочим, че планът за управление е определил като територии за ски-спорт и туризъм 205 ха, което е повече от пистите в Банско или Боровец. За съжаление от тях реално се ползват ¼ останалите стоят неизползвани заради собствениците на съоръжения, те хем не влагат средства за да работят съоръженията, хем не ги премахват за да могат да дойдат нови предприемачи. И се оплакват, че ту законът за горите не им позволявал да строят без промяна на предназначение, ту планът за управление искал промяна на предназначението за да се подменят лифтовете. Всъщност законът за горите не пречи– в неговия чл. 54 дословно е казано „Право на строеж върху поземлени имоти в горски територии без промяна на предназначението на територията се учредява за изграждане на станции и стълбове на съществуващи лифтове и влекове, които са търпими строежи по Закона за устройство на територията, включително за нуждите на основен ремонт, реконструкция, подмяна и/или модернизация“. Тази разпоредба позволява на собствениците на съществуващи лифтове и влекове, които са придобили собственост само върху металните съоръжения, както е в случаят с Витоша,  да получат право на строеж без да се явяват на конкурс или търг и да ги подновят.

По същия неверен начин се представя планът за управление на природния парк. В него има специална точка 2.5.3 която се нарича „Подмяна на лифтови съоръжения“.  В нея е посочено че се забранява ново строителство на писти и лифтове, но съществуващите  опасни и остарели лифтове трябва да се подменят.  Забрана за ново строителство, но подмяна и обновяване на съществуващото е философията на този план – иначе планината би се напълнила с изоставени и неподдържани сгради  в съседство с новопостроени, както се случи в  София.  Затова и режимите 80, 84, 91, 97, 102 и 155 насърчават реконструкцията и модернизацията на сега съществуващите сгради и съоръжения, като режим 155 е специално за възстановяване на въжена линия Княжево – Копитото.

Никой не пречи за подмяна на съоръжения в горските територии и това се вижда от подмяната на четириседалковия лифт „Мартинови бараки“ в Боровец с шестседалков, която подмяна тече в момента. Нищо не пречи за подмяна на лифтове и влекове в планината, което се вижда и от подмяната на влековете Меча поляна, Ветровала и Офелиите 1 и 2 в парка Витоша. Трябва само да има желание и финансови възможности.  Аз съм убеден, че ако общината не беше продала Княжевския лифт и Романски, те сега щяха отдавна да са подменени с нови съоръжения, но късогледството на общинските съветници  в началото на века доведе до това състояние.

През 1999г. Вие сте бил директор на природен парк „Витоша”. Променило ли се е нещо от тогава до сега и какво трябва да се направи оттук нататък, според Вас?

Бях директор на дирекцията на парка от 1999 до 2012 година. Когато поех дирекцията на парка, тя беше от пет човека, нямаше лека кола и компютър, а паркът нямаше граници, план за управление, горска стража в софийската си част и т.н. За тези години с неимоверните усилия на колегите от парковата администрация и Агенцията по горите успяхме да изчистим границите на парка и да спрем пълзящото застрояване – Витоша е единственият парк, чиито граници с геодезични координати са публикувани в Държавен вестник. Паркът има план за управление (все още половината паркови територии у нас нямат план), има кадастрална карта, има назначена горска администрация, има обособени вододайни зони за чешмите и източните захранващи сградите в парка, има територии достъпни за хората с увреждания, има музеи и образователни центрове. Забраната за ново строителство за последните десет години доведе до обновяването на повече от половината сграден фонд, но проблемът е че повечето от него не е достъпен за туристите, заради приватизацията му от предишните му собственици – държавни предприятия.

Какво трябва да се промени? Много неща – на първо място да се подобри достъпът до планината – от 2005 година насам паркът остана без гарантиран и достъпен финансово достъп. Трябва да се възстановят от общината редовните линии на градския транспорт до Алеко и Златните мостове и те да функционират седем дни в седмицата. Трябва най-после кметът на София да изпълни законите и да изиска от собственика на Княжевския лифт или да го възстанови или да си махне съоръжението за да може държавата или общината да възстановят тази ключова за туристите транспортна линия. Същото трябва да се случи и с все още изоставените сгради в планината. Да си собственик на сграда във Витоша трябва да е отговорност и чест, ако нямаш средства продавай я, но в планината не може да се виждат изоставени и опасни постройки, лифтове и влекове. Трябва да се продължи с обновяването на санитарно-охранителните зони – Витоша все още е основен източник за питейна вода на над 100 000 души. Трябва да се поддържа туристическата инфраструктура. Има и проблем със скитащите кучета, който трябва да се реши.

Природният парк Витоша е уникален обект от световно ниво. Няма друга столица в света, където мечки и вълци да живеят на границата на града, независимо от няколкото милиона души посетители в парка.  Съчетанието  на дива природа и  големия град  се дължи на едно разумно управление на публичните ресурси и това трябва да продължи. Вероятно някои хора на знаят, че паркът е обявен през 1934 година на територии, които държавата е отчуждила с няколко милиона златни български лева  в периода 1927 -1928 година защото тогавашните политици са били визионери и загрижени за жителите на столицата – за тяхната почивка и тяхното водоснабдяване.  За съжаление резултатите от приватизацията на сгради и съоръжения не доведе автоматично  във всички случаи до по-доброто им управление и трябват законовите механизми да проработят за да възстановим достъпа до планината и качеството на пребиваване в нея, защото жителите на София и Перник го заслужават.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!